Текст: д-р Даниела Колева, невролог

Не, не е нормално. „Да те стегне шапката“, „да те цепи главата“, „да ти се пръска мозъкът“. „От нерви е!“ – това е първата асоциация на всеки, който се сблъсква с главоболието. И понякога е точно така. В други случаи обаче зад болката може да се спотайва сериозна диагноза – от синузит, през глаукома или хипертония, та до мозъчна аневризма. Защо е коварно успокоението: „Ще глътна едно хапче и ще ми мине“? Попитахме д-р Даниела Колева, Невролог с над 20 години стаж и опитен специалист по доплерова сонография, тя има сериозна практика в лечението на пациенти с главоболие.

Никога не подценявайте главоболието, съветва д-р Даниела Колева. Симптом като този просто не може да влезе в графата „нормално“. Особено ако ни тормози системно. „В случай че главоболието е повече от три пъти в седмицата или ежедневно, непременно трябва да се потърси лекарска помощ. Няма значение дали е силно или слабо“, категорична е невроложката. Защото понякога и зад „леките“ оплаквания се маскират тежки диагнози – от тумор до инсулт. „Тревожно е, ако имате шум в ушите, усещане за повръщане или нарушение на зрението“, подчертава специалистът по нервни болести. Не са малко пациентите, които години наред лекуват подобни оплаквания с обезболяващи хапчета, без да подозират, че са хипертоници.

Първично или вторично – що е то?

Задача №1 на невролога, когато при него дойде пациент с подобни оплаквания, е да открие дали се касае за първично или вторично главоболие. Предизвикателството е голямо. „Поставянето на диагноза е отговорен акт. Затова всеки лекар прави поетапно необходимите изследвания“, обяснява д-р Колева. Зад т.нар. вторични главоболия могат да се крият безброй диагнози с различна тежест – да е симптом на възпалителни, съдови, онкологични, очни, УНГ заболявания. Ако бъдат изключени и не се намери конкретна причина за оплакванията, се приема, че пациентът страда от някое от т.нар. първични главоболия, които са и по-голямата група. Най-известното е мигрената, но по-често хората се сблъскват с т.нар. тензионно главоболие.

Стрес и мускулен спазъм

Тъпата, стягаща, двустранна и „местеща“ се от слепоочията към челото, та понякога и към раменете болка е характерна за тензионното главоболие. Ключовото при него е, че тя е поносима, макар да може да ни „тормози“ дни наред. Смята се, че стресът е отключващ и обострящ фактор при този тип главоболие. „Често обаче е в резултат на спазъм на шийните мускули“, обяснява д-р Колева. Затова и се повлиява добре от релаксанти наред с популярните аналгетици, допълва неврологът. „В моята практика най-чести за случаите на тензионното главоболие“, не крие още д-р Колева.

Прокоба за жените

„Наистина не е мит – от мигрена по-често страдат жените, особено във фертилна възраст“, признава неврологът. Болката обикновено е пулсираща или туптяща, като най-често обхваща едната половина на главата. Гаденето е типичен симптом, както и чувствителността към светлина и шум – фото- и фонофобия.

При около ¼ от пациентите малко преди пристъпа, който може да продължи от няколко часа до 3 дни, се наблюдава т.нар. аура – примигващи светлини, петна пред погледа и нарушение на зрителното поле, може да има изтръпване на крайниците, замайване, объркване – оплаквания, които наподобяват тези при инсулт. След отшумяването им с разширяването на кръвоносните съдове започва болката, уточнява д-р Колева. „При силно страдание по време на пристъпа се вземат аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства. Не бива обаче да се прекалява“, подчертава неврологът. В специфичното лечение на мигрена участват още триптаните, а за профилактиката на пристъпите понякога се включват антиепилептици, антидепресанти и бетаблокери.

Възпаления предизвикват клъстърното главоболие

„Клъстърното главоболие не е често явление и е вследствие на възпалителни процеси в лицевата част на главата“, обяснява д-р Колева. За разлика от мигрената то поразява по-често мъжете, обикновено младите. „Проявява се едностранно – в лявата или дясната половина на главата“, допълва неврологът. Болката е пронизваща и пареща. „Характеризира се с изпотяване в засегнатите части, изчервяване, може да има спадане на клепачи и т.н. Терапията е с аналгетици и противооточни медикаменти“, уточнява специалистът по нервни болести. Интересно е, че пристъпите често са циркадни – появяват се по едно и също време, като по „график“.

В омагьосания кръг на обезболяващите

Самолечението при всяко оплакване в медицината е грешка. В случая с главоболието обаче то може да се окаже „нож с няколко остриета“. Системният прием на самоназначени обезболяващи при някои пациенти предизвиква т.нар. медикаментозно главоболие. Смята се, че хората, които вземат аналгетици повече от 10 дни месечно, са попаднали в „капана му“. И ако не се подложат на детокс, не могат да излязат от омагьосания кръг на прием на нови и нови лекарства, които не облекчават симптомите, но наред с това могат да доведат до зависимост или увреждане на бъбреците, стомаха или черния дроб.

Понякога се налагат ЕЕГ или скенер

При главоболие самолечението е много опасно, защото често маскира проблема, категорична е д-р Колева. „При системни болки трябва да се търси незабавно лекарска помощ. Много често тези главоболия са предвестници на сериозни заболявания – клъстерните например могат да бъдат проява на възпалителен процес в ушите, носа или гърлото. При тези оплаквания се допуска наличието на мозъчна аневризма или тумор и се налага спешна лекарска намеса“, алармира неврологът. Налагат се изследвания – кръвни, образни и т.н. „Пациентът се изпраща на скенер, ако и той не даде достатъчно ясна картина на причината за страданието, се назначава ядреномагнитен  резонанс. Задължително се прави и електроенцефалография (ЕЕГ). Знае се, че точната диагноза предопределя успеха на лечението на всяко страдание“, подчертава опитният
специалист по нервни болести.

Не прекалявайте с виното и оргазмите

Мигрената е диагноза, с която много от пациентите – най-често дамите, трябва да „споделят“ дълги години от живота си. Има ли начин да разредите пристъпите и от какво да се лишите, за да облекчите състоянието си? Ето отговорите на невролозите:

Хормоните – колебанията на естрогена (например по време на менструация, при бременност и менопауза) стават причина за главоболие при много жени. Затова и дамите, които са на хормонозаместителна терапия или вземат орални контрацептиви могат да „отключат“ мигрена. При други пък е обрат-
ното – именно противозачатъчните са решение срещу тежките пристъпи.

Напитките – алкохолът, особено червеното вино, както и кафето, и черните чайове, могат да засилят болката.

Храните – френските сирена, ядките (особено фъстъци) и соята, шоколадът, бананите, дори цитрусите могат да станат причина за главоболие – внимавайте с тях.

Консервантите – подсладители като аспартам, както и „вездесъщият“ мононатриев глутамат, който се съдържа в много преработени храни, провокират пристъпите, доказват изследванията. Избягвайте ги.

Стресът – напрежението в офиса или у дома може да провокира пристъпи, затова и методите за активна релаксация се препоръчват от всички специалисти.

Силни стимули – както и при епилепсията ярките светлини и отблясъци, и силната музика, могат да провокират пристъп. При някои пациенти такъв ефект имат и натрапчивите миризми – независимо дали са на белина и боя или на тежки парфюми.

Сънят – и безсънието, и „маратоните“ с излежаване по 10-12 часа в леглото са еднакво вредни за хората с мигрена.

Натоварването – плуването, разходката, карането на колело се препоръчват за подобряване на тонуса при пациентите с мигрена. Интензивните тренировки във фитнеса обаче могат да предизвикат пристъп. За жалост, същото важи и за оргазмите.