Когато сънят не ни помага да отпочинем

д-р Йелена Биджич

Синдромът на хроничната умора е комплексно разстройство, изразяващо се чрез необяснима и постоянна умора. Тя продължава шест и повече месеца, като се появява при хора в добро здраве, не е последица от натоварване и не преминава след почивка.

През двадесет и първи век сме свидетели на все по-честата всекидневна употреба на понятието „умора“. Обикновено визираме последицата от продължителен и тежък труд, която се отразява върху качеството на психическото и физическо състояние на човек. В повечето случаи симптомите изчезват след продължителна почивка. Но нерядко се случва да се чувстваме отпаднали и след нея, а понякога симптомите на умора могат да продължат с месеци.

В средата на миналия век в развитите западни страни на няколко пъти се забелязва почти епидемична поява на дълготрайна умора, съпътствана от многобройни симптоми и сериозни здравословни последствия дори сред работещите в здравеопазването. От тогава подобни състояния се категоризират като неврологични и инфекциозни заболявания и изменят редица наименования на диагнози (атипичен полиомиелит, доброкачествен миалгичен енцефаломиелит). През 1988 г. най-сетне е предложено названието „Синдром на хронична умора“. Институтът по медицина в САЩ предлага то да се промени на „Системно заболяване с непоносимост към натоварване“.

Заболяването се появява обикновено между 40-тата и 50-тата година, по-често при жените, отколкото при мъжете. Въпреки че е трудно да се постави диагноза, а с това и да се определи точната честота на заболеваемост, е установено, че само в Америка четирима от 1000 души страдат от него. Освен това се смята, че болестта не е диагностицирана при голям брой хора, които се сблъскват с този проблем.

Въпреки многобройните проучвания, причината за заболяването все още не е точно установена. Съществуват теории, които посочват най-вероятните причинители – инфекции, имунологични заболявания, стрес, травми, токсини, неправилно хранене и взаимодействие между повече причини. Едно скорошно проучване показва, че хората със синдром на хронична умора имат по-ниски нива на ключови за кръвта вещества.

Симптоми
Синдромът на хроничната умора е комплексно разстройство, изразяващо се чрез необяснима и постоянна умора. Тя продължава шест и повече месеца, като се появява при хора в добро здраве, не е последица от натоварване и не преминава след почивка. Нарушава всекидневните и професионални дейности и има най-малко четири или повече от посочените осем симптома:

  • цялостно лошо състояние, което продължава 24 часа след натоварване;
  • сън, който не носи почивка;
  • нарушена памет или лоша концентрация;
  • болки в мускулите;
  • болки в ставите без отоци и зачервявания;
  • често повтарящи се възпаления на гърлото;
  • болезнено чувствителни лимфни възли на врата и под мишниците;
  • нов вид главоболие с различен интензитет.

Освен тези симптоми при някои хора могат да се явят и болки в гръдния кош и стомаха, гадене, диария, световъртеж, сутрешна скованост, чувство за липса на въздух, отслабване, психическа или физическа отпадналост, лошо настроение и апатия.

Диагноза
Диагностицирането на синдрома на хроничната умора е много трудно. Когато лекарят помоли пациентите да опишат състоянието си, се сблъсква с оскъдно, монотонно и стереотипно описание. От друга страна, все още не съществуват физически характеристики, нито тестове за диагностициране. Но онова, което е съществено важно за поставянето на диагноза е, че умората продължава повече от шест месеца, а страдащият има над четири от посочените симптоми. Освен това, заради еднаквите и сходни с много други заболявания признаци, е необходимо първо да се изключат някои други болести.

Подобни симптоми се появяват при множествена склероза, ревматоиден артрит, вродени сърдечни пороци, инфекциозна мононуклеоза, неврастения, хипотиреоидизъм, психични заболявания, хранителни разстройства, карциноми, алкохолизъм, смущения в съня и подобни. Диагностицирането, на което и да е от тези заболявания, изключва синдрома на хроничната умора.

Изследванията показват, че са диагностицирани по-малко от 20 процента от предполагаемия общ брой заболели от синдрома на хроничната умора. Късното установяване на болестта влияе на резултата от лечението.

Терапията протича индивидуално, тъй като причината е неизвестна. Няма лечение по протокол. Като методи на лечение се препоръчват физическа терапия, хранителна терапия и лечение с антидепресанти. Според много проучвания най-голям ефект оказват когнитивната бихейвиористична терапия и тази с правилно комбинирани упражнения.

Самопомощ
Често трябва да се поспрем в забързания ход на времето, да се замислим за себе си и да се вгледаме в дълбините на душата си, за да открием там, не само причините за умора, а и начините да я отстраним. Всеки от нас може до някаква степен да повлияе на това да не се разболее от дадена болест. Профилактиката е важен фактор в хода на развитие на повечето заболявания, както и за тяхното лечение. А когато говорим за синдрома на хроничната умора, е препоръчително да не си поставяме невъзможни цели и амбиции. Положителните мисли и нагласи, забавянето на ритъма, редовните физически дейности, здравословното хранене, избягването на стреса, здравият сън и пълноценната почивка, както и приемът на витамини могат да бъдат важни фактори в профилактиката, по време на болестта и лечението на синдрома на хроничната умора.

Повишаване на енергията
Чувството, че батерията ни е изтощена, може да се поправи и с прием на витамини и минерали, които да подпомогнат повдигането на тонуса. Витамините от B групата подобряват функциите на нервната и мускулна система и възвръщат енергията. Съдържат се в бирената мая, карантиите, ядките, граха, фасула и зелените зеленчуци. Полезни са и продуктите, богати на желязо, като месо, яйца и дробчета. Оксидативният стрес може да се намали с прием на антиоксиданти като витамини C и E, омега-3 мастни киселини и коензим Q10. Зелето, чушките, лимоните и портокалите съдържат витамин C, витамин E в зехтина, тиквените семки и слънчогледа, а по-мазните риби са богати на омега-3 киселини.