Когато моя приятелка сподели, че след петгодишно прекъсване фестивалът „Франкофоли“ ще бъде организиран отново на 16 и 17 юни 2023 г. на Гребната база в Пловдив и тя познава добре организаторката, не се поколебах да я помоля за среща. Спомних си с каква жажда посрещахме музикалните събития, за които падането на Берлинската стена отвори врати и към нас.

Първият френски фестивал в Благоевград оставя у Христина толкова силна следа, че тя става инициатор за възстановяването му два пъти:  24 години по-късно, когато е заместник-кмет по образование и култура на Община Благоевград, и тази година след повторното му прекратяване заради пандемията и други обстоятелства. През годините Христина работи в радиото и е ПР за различни организации, но когато говори за „Франкофоли“, очите ú блестят по особен начин.

Христина, какво представлява фестивалът във Франция и другите европейски държави, каква е неговата цел и история?

„Франкофоли“ България е част от голямото семейство на престижния френски музикален фестивал за съвременна франкофонска музика. Всъщност България е десетата страна в света, в която се провежда Les Francofolies след Монреал – Канада, Спа – Белгия, Ню Йорк – САЩ, Буенос Айрес – Аржентина, Берлин – Германия, Люксембург, Нова Каледония и Израел.

Генезисът на фестивала е в градчето Ла Рошел, Франция, преди повече от 40 години и тази традиция там е непрекъсвана и ненарушима, както и трябва да бъде. Хората имат нужда да вярват, че смислените творчески събития създават своя собствена последователност. Неслучайно по време на фестивала в Ла Рошел се събират над 200 000 души, което далеч не е маловажно и за местната икономика извън чисто културния план.

Фестивалът първоначално имаше три издания в България – през 1991, 1992 и 1993 година. След това за голямо съжаление последва двадесетгодишно прекъсване до момента, в който ние го възстановихме през 2015 г.

Помниш ли кои бяха изпълнителите на първото му издание в България?

Разбира се! Как бих могла да забравя досега изпълнители като Шарл Азнавур и Вероник Шансон? Това са магически моменти, които оставят своя отпечатък завинаги. Спомням си и еуфорията, която обхващаше града. Колективната енергия, съпреживяването – в това всъщност е огромната мощ на изкуството, което ни обединява.

Кои звезди да очакваме тази година в Пловдив?

На 16 юни пред публиката ще излязат Имани, LP, Елена Папаризу и френските диджеи Bon Entendeur, а на 17 юни ще очакваме Караван пас, Миро, Метр Гимс, La Gente de Zona и Shouse. Както виждате, миксът от изпълнители е невероятен, като правим реверанс и към българското, и към регионалното силно музикално присъствие. Музиката е вероятно най-универсалният език и съм убедена, че всеки, присъстващ в публиката на „Франкофоли“ ще открие нещо наистина ценно за себе си.

Какви са твоите планове за бъдещето на фестивала „Франкофоли“ и за разширяването му на Балканите?

Най-много би ми се искало вярната публика на „Франкофоли“ отново да ни подкрепи и заедно да направим шестото издание наистина незабравимо! В бъдеще си пожелавам фестивалът да продължава да го има без прекъсване и българската публика да има възможност всяка година да се наслаждава на изпълненията на звездни изпълнители.

Била си PR на голямата Нешка Робева. На какво те научи работата с нея?

Много е правилна думата „научи“. От Нешка Робева човек наистина може само да учи. Благодарна съм на съдбата, че имах възможност да бъда в нейния екип. Привилегия е да бъдеш до нея и да се учиш. До ден днешен чувам съветите й в главата си, два университета нямаше да ми стигнат, за да получа знанията, които тя ми даде, цялата тази „тренировка“ и дисциплина, невероятния хъс да си гониш задачите до пълна победа. За мен Нешка е изключителен професионалист и човек. Много я обичам.

Какво ти даде опитът като заместник-кмет по културата и образованието в Благоевград? Кои бяха най-големите предизвикателства?

Този административен опит ми даде изключително много. Имах възможността да работя със страхотни хора. Бях част от един от най-добрите екипи в Община Благоевград  и много се гордея с всичко, което за осем години свършихме в родния ми град. За някои неща не ни достигна времето, но успяхме да оставим добра следа и положителен пример за отдадени на каузата хора. Истината е, че човек трябва наистина да обича града, на когото посвещава години от живота си, и също така да прави всекидневни усилия в името на добруването му.

Би ли поела отново такава отговорност и какво би променила?

Аз съм човек, който вярва в съдбата, и смятам, че всеки има път, който трябва да следва. Ако такава мисия се появи отново като част от моята съдба, да – пак бих поела тази отговорност! Със сигурност ще променя доста неща. Моето верую е, че културата, образованието и спортът трябва да бъдат приоритети и всяко дете трябва да бъде обхванато поне в една от тези сфери. Само тогава може да очакваме здраво, мислещо и културно поколение.

Като майка на абитуриент, който завършва тази година, какво би искала да се промени в средното образование у нас?

Със съжаление ще кажа, че трябва да се променят много неща. Всички сме свидетели в какво общество живеем. И докато се надявахме, че за децата ни ще е по-добре, те вече пораснаха, а ситуацията е все така плачевна. Казвам го със свито сърце, но това е истината. Много неща бих променила в средното образование и не само. Иска ми се децата да ходят с желание на училище и самата институция да ги респектира. Но за тази цел заедно трябва да работят учители, родители, деца и целокупното общество – подобна визия, за съжаление, битува само в моя идеален свят.

Какво е най-важното, което би искала твоят син и младите хора от неговото поколение да знаят?

Че всеки сам кове собствената си съдба! И е отговорен и за хубавите, и за лошите неща в живота си. Искам да знаят, че няма невъзможни мечти, стига човек да ги иска силно със сърцето си, и да работи за тях. Също така е важно, ако имат избор, винаги да направят добро, а не лошо… Да бъдат от светлата страна.

Как се грижиш за здравето и добрата си форма?

Иска ми се да полагам повече грижи всъщност… Знам какво е хубаво да се прави, но невинаги разполагам с това време. Старая се да се храня здравословно и да спортувам поне три пъти седмично, йогата също помага – включително за вътрешния баланс.

Каква е твоята „рецепта“ за щастливо семейство?

Трудно се дават рецепти, но си мисля, че когато между двама души има подкрепа, доверие и разбиране, то тогава Вселената е на тяхна страна.

Пожеланието ти към читателите на сп. BETTY Моята аптека?

Преди всичко им желая да бъдат здрави, колкото и клиширано да звучи. Да не спират да мечтаят и да се усмихват, както и да намират повече време за любимите си хора. Животът е прекрасен!