Тескт: д-р Дончо дончев, ръководител в Клиниката по УНГ на Военномедицинска академия (ВМА)

Безобидни оплаквания – в ерата на COVID-19 такива вече няма. За УНГ специалистите хремата никога не е била банален симптом. За препатилите майки, които често и упорито се борят с уж „невинно“ течащия детски нос – също. Защо хремата не бива да се пренебрегва като „безобидна“ и до какви усложнения може да доведе подценяването ѝ? Как да разпознаем дали нослето тече заради вирус, трета сливица, алергия или синузит? И колко коварно може да е самолечението?

Попитахме д-р Дончо Дончев, който ръководи отделението по аудиология и отоневрология в Клиниката по УНГ на Военномедицинска академия (ВМА). Опитният специалист, който като доброволец на „първа линия“ в битката с COVID-19 стана жертва на коронавируса, но успешно го пребори, обяснява още трябва ли да сме особено внимателни с хремата в условията на пандемията.

„Хремата е симптом, който се характеризира със затруднено носно дишане и секрети от носа, които може да имат различен вид – бистри като вода, слузести или пък гъсти, жилави, гноевидни. Могат да се стичат както назад – по носоглътката, по гърлото, така и да изтичат през ноздрата“, обяснява д-р Дончо Дончев. „Започне ли внезапно, с по-изразена сила на секретите и затруднено носно дишане, обикновено е белег на остър ринит – остро възпаление на лигавицата на носните ходове“, допълва УНГ специалистът.

Когато причината е вирус, не е задължително в началото носът да тече обилно. Може просто да се запуши или да „гори“. „Най-типичното за вирусната хрема, която е остра, са проявите и от страна на очите – лютене, парене, сълзене, течение“, изтъква д-р Дончев. „Ако пък секретът е воднист, обилен, придружен със серийна кихавица, тогава хремата е признак на алергично заболяване. Често в този случай имаме и сезонност. Типична е т.нар. сенна хрема, която се явява в края на пролетта и началото на лятото“, уточнява оториноларингологът.

Дали не е синузит?

„Хремата може да се смята за безобиден симптом, но никога не е. Особено когато е остра, свързана с болка. Например, ако има болка в едната или и в двете лицеви половини, в слепоочието и челото над веждите и хремата продължава повече от 2 седмици, обикновено се касае за остър синуит (синузит).

Той може да бъде предизвикан от възпаление на самата носна лигавица, вторично преминало в околоносните кухини или да пък да е свързано със заболяване от зъбен произход. Във втория случай, разбира се, веднага се усеща и болка към съответния зъб или тази зона на венеца. Синузитът трябва да се лекува активно, за да не прерасне в хроничен – т.е. създаващ постоянни проблеми“, разкрива д-р Дончев.

В случай, че хремата е упорита и протичаща с гноевидни, жилави секрети, вероятната диагноза е „хроничен ринит“. „Причината най-често е носителство на болестотворен микроорганизъм в носната лигавица.

Ако обаче е съпроводена с главоболие, тежест в лицевата област при навеждане, болка, която може да се излъчва към съседни органи като ухото и тила, тогава се касае за хроничен синуит (възпаление на една или няколко от околоносните кухини)“, допълва УНГ специалистът.

Омагьосаният кръг със „задната хрема“

Запушен нос, тежко дишане, кашлица – т.нар. задна хрема е причинила безброй безсънни нощи на деца и родители. „Този разговорен израз е плод на многобройните много точни наблюдения на родителите на малки деца поколения наред. Защото секретът като че ли наистина е в задната част на носа и се „спуска“ през носоглътката към гърлото. Обичайно е с гъст, гноевиден вид.

Дължи се на задръжка на нормалната продукция на носни секрети, която обичайно, без да усещаме, се придвижва от покривния клетъчен слой на носните ходове към носоглътката, а оттам – и към гърлото“, обяснява подробно д-р Дончев. Защо се стига дотук? „Обикновено заради механична пречка на изхода на носовите ходове към носоглътката – т.нар. трета сливица. Тя прилича на гъбка, много лесно набъбващо „сюнгерче“, което възпрепятства отока. Затова и секретите променят вида си – стават по-жилави, по-гъсти, добиват цвят, наподобяващ гной, и започват да се стичат към гърлото“, допълва оториноларингологът.

Оплакванията се изострят нощно време. „Детето не може да спи спокойно, диша през устата, като въздухът, който вдишва, не се овлажнява и затопля достатъчно. Това го дразни, започва да кашля. Наред с това, когато недобре овлажненият и затоплен въздух проникне в белия дроб, пречи на пълноценния газообмен и най-„потърпевша“ от недостига на кислород е кората на главния мозък“, разкрива механизма д-р Дончев.

Проблемът може да има и дълготрайни ефекти. „Детето става по-неспокойно, трудно се концентрира и в предучилищна и ранна училищна възраст това се отразява и на успеваемостта на учебния процес. Ако с времето се появят трайни изменения в механиката на носните ходове, затрудненото носно дишане става постоянно и такива хора са по-нервни и по-сприхави“, предупреждава специалистът от ВМА.

Третата сливица провокира отит

Трета сливица има всяко дете. „Въпросът е дали тази лимфна тъкан, която е много развита в ранна възраст и след това започва къде по-бързо, къде по-бавно да претърпява обратно развитие, създава трайни проблеми на съседните органи“, подчертава д-р Дончев.

Кои са съседните органи? „Започваме с най-високо разположените, на свода на носоглътката – това са ушичките. Точно в зоната, където се разполага т.нар. трета сливица, се отварят Евстахиевите тръби. Тяхната задача е да изравнят налягането между въздуха в носоглътката и тъпанчевата кухина. Когато тази функция е нарушена, се създава трайно отрицателно налягане, което по чисто механичен път води до събиране на течност в тъпанчевата кухина, а оттам – до намаление на слуха. И ако не се вземат мерки, може да има негативен ефект върху говорното развитие на детето“, не крие специалистът от ВМА.

Коварното е, че събралата се течност трудно се дренира. А паралелно с това има риск от проникване на секрети към тъпанчевата кухина – „идеално“ условие за възпаление на средното ухо и периодично развитие на остри гнойни отити. „Дори да не се стигне дотам, трайното събиране на течност само по себе си е форма на възпаление на средното ухо, наречено серозен отит.

А тази диагноза има трайни последствия при най-малките, защото за развитието както на първичната, така и на вторичната реч е необходим правилен слух“, изтъква д-р Дончев.

Стига се и до задух

Усложненията от третата сливица могат да засегнат и носа, и синусите. „Когато чисто механично тя „затапва“ задните отверстия на носните ходове, се създават условия за задръжка на секрет както в носа, така и в околоносните кухини и оттам – възникване на хронични възпаления – например хроничен ринит. И още по-лошото на по-късна възраст развитие на трудно повлияващи се хронични синуити“, разяснява д-р Дончев.

Запушеният нос е изпитание и за гърлото. „При дишане през устата се създават условия за възпаление на много чувствителната лимфна тъкан на входа на гълтача – небните сливици. Ангините протичат с подуване на сливиците, налепи, висока температура, отпадналост. И ако не се вземат мерки, има последствия върху други, по-отдалечени важни органи и системи на тялото“, предупреждава УНГ специалистът.

„Драматично последствие от затрудненото заради третата сливица дишане е и постоянното стичане на задържаните в носоглътката секрети към гръкляна. То става причина за развитие на особена форма на ларингит, типична за малките деца, наречена субхордален ларингит“, разкрива д-р Дончев. „Възпалението на рехавата лимфна тъкан под гласните гънки заради тесните пропорции на трахеята много бързо и драматично може да доведе до запушване, а оттам – до задух със силна задушаваща кашлица.

Наистина драматично състояние – родителите, които са го преживели, знаят какъв ужас изпитва детето“, признава д-р Дончев.

Третата сливица крие и други опасности. „Когато детето диша през устата, твърдото небце се деформира, като не е изключено да се стигне до изкривяване на носната преграда. Ако това се случи, носното дишане става трайно затруднено. При някои деца се променя и конфигурацията на съзъбието. Горната челюст става по-тясна, по-удължена. Устата е трайно зееща, леко отворена, с издадена дол-на челюст“, споделя опита си УНГ специалистът.

И подчертава: „Да, третата сливица претърпява обратно развитие, но дотогава може да провокира всички тези усложнения. Човек да не дочува, от време на време го болят ушите. Трайно да са заглъхнали, особено когато пътува. Да има главоболие, тежест в лицевата област, трайно или често продължително изтичане на секрети, да му зее челюстта по немного красив начин. Да е нервен, сприхав… Затова, когато се налага, е хубаво третата сливица да се отстрани навреме“.

Капките за нос – максимум за седмица

„Много важно е да се знае, че спрейовете и капките за отпушване на носа при остро възникнала хрема са ефикасни, ако се ползват за кратко – около 4-5 дни, максимум седмица“, подчертава специалистът от ВМА. Защо? „Те действат на кръвообращението в набъбващата част от лигавицата на носните ходове (долните носни конхи).

След продължителна употреба рецепторите във въпросната тъкан започват да не реагират, носните конхи трайно се уголемяват. Влиза се в порочен кръг – все по-често използване на спрейове и капки, с все по-малък и по-краткотраен ефект, което обаче води до все по-голямо увреждане на въпросната лигавица и подлежащите ú тъкани. Човек започва да си мисли, че не може без капки, а реално те почти не му действат“, алармира оториноларингологът.