д-р Николай Кацаров, гастроентеролог
Болница „Здравето“
http://zdraveto.com
Най-честите храносмилателни проблеми са запекът, газовете с подуване на корема, киселините и регургитациите. За разлика от непоносимостта към глутена в житото (заболяването е известно като цьолиакия), която засяга около 1% от хората, най-честите храносмилателни разстройства се дължат на начина на хранене, качеството и вида на храните и напитките.
Как се получава запек?
Един от най-честите проблеми е запекът, често появяващ се от ранна възраст и лекуван по най-лесния, но неправилен начин – със слабителни от самото начало. Липсата на прием на достатъчно вода между храненията (необходимото количество за всеки човек е 30 мл вода на килограм телесно тегло) води до невъзможност за повлияване на запека от всички други естествеaни средства. Храните и медикаментите, съдържащи влакнини, които набъбват с водата и създават обем на фекалиите, нямат ефект при прием на малко течности. При недостатъчен прием на течности дори консумацията на храни с повече влакнини, като боб, леща, грах, овесени ядки, салати води до подуване на корема, газове и хората започват да ги избягват, с което задълбочават проблема със запека. Получава се порочен кръг с малко вода, липса на храни с влакнини, прием на слабителни, като майчин лист, слабителен китайски зелен чай и подобни, които водят до привикване. Хроничният запек увеличава риска от рак на дебелото черво, поява на дивертикули, води до постоянен дискомфорт.
Какво е решението?
Решението е да се приема достатъчно вода, храни с влакнини, да няма обездвижване, да не се отлага изхождането за вкъщи. Когато това не е достатъчно, се добавят първо медикаменти, които не водят до привикване (хуск, мукофалк, лактулоза, дуфалак, евакол). Последното средство са останалите лаксативи.
Кога е необходимо да се консултирате с лекар?
При новопоявил се запек, при наследственост за тумори на дебелото черво, най-често след 40-45 год. възраст, при по-дълго от няколко седмици подуване на корема, при редуване на запек с разстройство, при чувство за недоизхождане, при слуз и кръв след изхождане.
Кои са методите за изследване на дебелото черво?
Най-чувствителният метод за изследване на дебелото черво остава ендоскопското изследване (наречено колоноскопия). При него се виждат и по-малките полипи, могат да се отстранят при самото изследване (полипектомия). Другите методи: виртуалната колоноскопия / изследването със скенер имат няколко недостатъка – облъчване с рентгенови лъчи, пропускане на малки полипи, невъзможност за премахване на откритите полипи, налагащо последваща колоноскопия. Старото класическо изследване с бариева каша (наречено иригография) има много ниска диагностична стойност, пропуска до 70% от полипите и по-малките тумори и трябва да се прави при невъзможност за колоноскопия.
Какво представляват киселините и регургитациите?
Другите много чести храносмилателни проблеми са киселините и регургитациите. Тези оплаквания се дължат в най-голяма степен на бързото хранене без нормално сдъвкване на храната, преяждането, особено вечер, както и приема на много мазни храни, газирани напитки. Стресът и късното лягане с недостатъчно сън допринасят за усилване на оплакванията. Наличието на инфекция с Хеликобактер пилори в стомашната лигавица е условие за поддържането с години на хроничния гастрит и е предпоставка за усложнения като дуоденална язва и при дългогодишна инфекция за по-голяма вероятност за рак на стомаха.
Как да нормализираме храносмилането?
Промяната в хранителните навици с избягване на смесването на много храни, което води до ферментация в червата и образуване на повече газове, нормализира храносмилането и осигурява комфорт. Прилагането дори на някои от принципите на разделното хранене спомага за по-нормално храносмилане. Преяждането води не само до повече киселини, подуване на корема и газове, но затруднява и натоварва организма да смели и придвижи голямо количество храна. При продължаване на оплакванията от киселини, връщане на стомашни сокове и необичайна тежест след хранене повече от 2-3 седмици се препоръчва консултация с гастроентеролог и ендоскопско изследване на хранопровода, стомаха и дуоденума с тест за Хеликобактер пилори. Ендоскопското изследване (гастроскопия) отново има най-висока информативна стойност. При изразен рефлекс за гадене, най-добре е изследването да се извърши с кратка венозна анестезия (която трае 10-15 мин.) и може да се прилага многократно за контролни изследвания.