ХРАНИТЕЛНИТЕ АЛЕРГИИ

спец. маг.-фарм. Нина Димитров

Хранителната алергична реакция винаги започва като оток на устните, а след това се разпространява в храносмилателната система, кожата, дихателната и сърдечносъдовата система

Хранителната алергия, или алергията към храни, е специфичен вид нежелана реакция, възникваща, когато хранителни алергени (храни или хранителни съставки) хиперстимулират имунния отговор на системи при пациенти, свръхчувствителни към дадена храна, вследствие на което при такива лица се произвежда по-голямо количество специфични защитни антитела на имунната система, наричани антитела от клас IgE.

Хранителната алергия се доказва чрез кожен тест, определяне на нивото на IgE антителата в кръвта на пациента или провокационен тест, при който съгласно определен протокол на пациента се дават храни, за които има съмнения, че предизвикват алергия и се следи за евентуалната поява на алергични симптоми.

При първото излагане на организма на хранителния алерген имунната система произвежда антитела срещу този алерген и така не се стига до развитие на алергични симптоми. При първия следващ контакт, т.е. при повторен прием на същата храна или алерген, се развива типичната алергична реакция: освобождава се хистамин, отговорен за симптомите, проявяващи се по този повод. Освен в алергичните реакции, хистаминът играе важна роля във всички възпалителни реакции, в секрецията на стомашна киселина, действа и като невротрансмитер в мозъка.

Признаци и симптоми
Признаците и симптомите на хранителните алергии обикновено се развиват в рамките на няколко минути или часа след приема на проблемните храни и могат да варират от леки до сериозни. Проявяват се по различни начини, в зависимост от тъканта, в която се освобождава хистамин. Първите симптоми се появяват винаги в системата, влязла първа в контакт с храната, така че хранителната алергична реакция винаги започва като оток на устните, а след това се разпространява в храносмилателната система, кожата, дихателната и сърдечносъдовата система. Кожната алергия се разпознава като сърбеж, зачервяване, копривна треска (уртикария) или екзема, отичане на устните, клепачите, езика, лицето или други части на тялото. Ако алергията обхване и дихателната система, се появяват смущения като кашлица, кихане, хрема или запушване на носа, както и задушаване. При засягане на храносмилателната система се получават болки в стомаха, диария, гадене, повръщане, а ако алергията обхване и сърдечносъдовата система, може да възникнат световъртеж, замаяност, потене или падане на кръвното налягане.

Тежката алергична реакция може да бъде потенциално опасна за живота и се нарича анафилаксия (анафилактичен шок). Анафилактичният шок започва за няколко минути и се развива бързо. Обхваща едновременно две или повече системи, а симптомите са: сърбеж, зачервяване, световъртеж, гадене или повръщане, замаяност, уртикария, затопляне на кожата, отичане на лицето или езика, стомашни спазми, затруднено дишане.

Най-честите причинители
Най-честите причини или хранителни алергени са кравето мляко, яйцата (по-често белтъкът, а не жълтъкът), риба, морски дарове (ракообразни и черупчести), ядки (бадеми, орехи, лешници), фъстъци, зърнени храни (пшеница, пшеничено и царевично брашно) соя, ягоди, киви, ябълки, домати, моркови, грах, изкуствени оцветители, консерванти (натриев бензоат), хранителни добавки.

Най-добрият начин за лечение на хранителни алергии е да се избягва консумацията на алергенни храни. При по-леките форми нежеланата реакция може да се спре с помощта на антихистамини, т.е. лекарства, които блокират освободения хистамин, като лоратадин, деслоратадин,
цетиризин и др. При тежки алергични реакции, включително анафилактичен шок е важно да потърсите колкото може по-скоро медицинска помощ за спешно прилагане на подходящо лечение, което включва прием на епинефрин (за разширяване на бронхите), кортикостероиди (предотвратяващи по-нататъшното освобождаване на хистамин) и, разбира се, антихистамини (които свързват освободения хистамин).

По принцип на проявилите тежка форма на реакция към определена храна се препоръчва да избягват и други подобни храни, защото и те биха могли да предизвикат същата алергична реакция. Така че, ако някога сте реагирали бурно при консумация напр. на норвежки омари, с тестване може да установите, че сте алергични и към други ракообразни, крабове, омари и раци. Това явление се нарича кръстосана реактивност.

За разлика от хранителните алергии, хранителното отравяне се причинява от микроби, например бактерии или токсини, които могат да замърсят месо и млечни продукти. Често рибата, например риба тон и скумрия, която не е съхранявана правилно в хладилник, може да е заразена с бактерии и тогава може да има много високо съдържание на хистамин. Лицата, консумирали заразена риба, могат да имат симптоми, подобни на тези на хранителната алергия. Тази реакция обаче няма алергичен характер и се нарича хистаминова токсичност.

Поради сродните симптоми хранителната алергия често се бърка с непоносимостта към храни. Все пак непоносимостта към храни е далеч по-често срещано явление. Алергията е тежка, но моментна реакция, докато непоносимостта се проявява като забавен ефект (може да се развие дори и след 20 часа). Съществената разлика е в това, че хранителната алергия е реакция на имунната система, докато непоносимостта към храни не включва имунната система, а организмът няма достатъчно ензими за смилане на определени видове храна (напр. лактоза или глутен). Симптомите на хранителната непоносимост са: оригване, лошо храносмилане, газове, главоболие, нервност. Хранителната непоносимост може да бъде неприятна, но не е опасна за живота. Най-често срещаните видове непоносимост са към лактоза, глутен, хранителни добавки, усилватели на вкуса.

Непоносимост към лактоза
Непоносимостта към лактоза, т.е. към захарта, съдържаща се в млякото и повечето млечни продукти, се проявява при липса на ензима лактаза. Лактазата е ензим в чревната лигавица, който разгражда лактозата. Вместо този ензим да разгради захарта, това ще направят чревните бактерии, при което се отделят газове, а това води до подуване на корема, болки в стомаха, а понякога и диария. Непоносимостта към лактоза е по-честа при възрастните, тъй като нивото на лактазата намалява с възрастта, и се среща рядко при кърмачета и малки деца до пет години.

Непоносимост към глутен
Непоносимостта към глутен, т.е. към протеина, съдържащ се в пшеницата, ечемика и ръжта, се нарича глутенова ентеропатия. Тя е свързана с цьолиакията – болест, възникваща в резултат на трайно увреждане на тънките черва, и се проявява като: болка или дискомфорт в областта на корема, често изпразване на червата, загуба на телесно тегло, желязодефицитна анемия, обща слабост и изтощение.

Хранителни добавки
Хранителните добавки – натриев глутамат (MSG) и сулфити, се добавят към храната за подобряване на вкуса и цвета и за предотвратяване на развитието на микроорганизми. Неприятните
симптоми след приемане на големи количества храна с добавен MSG са усещане на топлина, главоболие, дискомфорт в гърдите. Сулфитите могат да предизвикат проблеми с дишането при болни от астма. Впрочем сулфитите се срещат в храните понякога и естествено, напр. създават се при производството на вино или се използват за повишаване на свежестта или предотвратяване на развитието на плесени, напр. в хляба и пекарските изделия.
Отказването от определени храни може да бъде много трудно. За щастие днес ситуацията е много по-лека, защото в магазините могат да се намерят продукти, които не предизвикват реакция при хора със свръхчувствителност; например има макаронени изделия без яйца, брашно без глутен, мляко без лактоза… Дори да не сте алергични към определена храна, внимавайте какво ядете, защото здравето минава през стомаха.