Текст: д-р Полина Шахид, алерголог и педиатър, асистент в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска“.
Мляко, яйца, ядки, соя, риба и ракообразни. Така изглежда списъкът на храните, които най-често предизвикват алергии при децата.
Засегнати са между 3 и 8 на сто от малчуганите. А за ръста на хранителните алергии „виновници“ са от гените през замърсяването и урбанизацията до промените в микробиома. Каква част от децата имат шанса да ги израстат? И кои са предизвикателствата при диагностицирането и терапията на хранителните алергии? Разговаряме с д-р Полина Шахид – алерголог и педиатър, асистент в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска“.
„Хранителната алергия се определя като нежелан ефект върху здравето ни, произтичащ от специфичен имунен отговор на нашето тяло, който се проявява всеки път след консумацията на дадена храна“, обяснява д-р Полина Шахид.
„Условно разделяме тези реакции на IgE-медиирани реакции, не-IgE-медиирани и смесени. За съжаление, в практиката невинаги е толкова лесно да бъдат разграничени. Така например, IgE-медиираните реакции са с остро начало на симптомите – от леки до животозастрашаващи, и са водеща причина за анафилаксия (тежка системна алергична реакция)“, разкрива специалистът от „Александровска“.
Д-р Шахид признава, че през последните десетилетия има ръст на хранителните алергии. А причините за това са много и различни – генетичната предразположеност, промените в средата и начина на живот, урбанизацията, замърсяването, хранителните навици, промените в микробиома. „Честотата на хранителните алергии е най-висока през първата година от живота на децата (6-8%), след което спада до 3-4% в късното детство“, уточнява асистентът в Клиниката по педиатрия.
Млякото и яйцата – най-коварни за мъниците
Kравето мляко и яйцата са най-честите причинители на хранителни алергии при децата до 2-годишна възраст. След тях се нареждат: фъстъци, кашу и лешник, пшеница, соя, риба и ракообразни (скариди, раци, омар, стриди, миди).
„Често се наблюдават кръстосани реакции към овче или козе мляко. Около 15% от децата с алергия към белтъка на кравето мляко (АБКМ) развиват алергия към соя след смяна на млечната диета със соева, затова храненето със соеви адаптирани млека не се препоръчва при тях“, уточнява д-р Шахид.
Добрата новина е, че около 80% от алергичните към млякото деца развиват толерантност до 5-годишна възраст. Около 35% от малките пациенти с атопичен дерматит пък са чувствителни към хранителни алергени, защото дефектът на кожната бариера предразполага към алергична сенсибилизация.
Симптомите – от обрив до задух
Симптомите при хранителна алергия варират от леки до животозастрашаващи, обяснява специалистът по педиатрия и алергология. Най-чести са проявите от страна на:
- Кожа – уртикариален обрив, оток, еритем, сърбеж, екзематозен обрив/лезии;
- Дихателна система – ларингеален оток, секреция от носа, запушване на носа, кашлица, стягане в гърдите, „свирене“, задух;
- Стомашно-чревен тракт – гадене, повръщане, диария, коремни болки;
- Сърдечносъдова система – синкоп, хипотония, тахикардия;
- Нервна система – тревожност, възбуда, загуба на съзнание.
Анафилаксията се „разгръща“ до 2 часа
„Анафилаксията е едно от най-честите спешни състояния с поява на симптоми в рамките на няколко минути до два часа след контакт с алергена. Клиничните прояви зависят от включените органи и системи. Най-чести са от страна на кожата, следвани от сърдечносъдови и респираторни“, разкрива д-р Шахид.
„Анафилаксия може да се разгърне и в отсъствие на кожни прояви. Респираторните са по-характерни при децата, а симтомите от страна на сърдечносъдовата система доминират при възрастните. За съжаление, често първите белези остават неразпознати – дори и от медицинските специалисти – и това води до забавяне на диагнозата и лечението“, споделя опита си асистентът в Клиниката по педиатрия на „Александровска“.
И диетата през бременността влияе
Рисковите фактори за развитие на хранителна алергия са разнообразни. „Диетата на майката по време на бременността, тютюнопушенето, употребата на антибиотици, начинът на раждане и на хранене (кърма, адаптирано мляко) оказват ефект върху имунитета и реактивността на бебето и неговата податливост към заболявания.
Намаленото разнообразие на микробиотата води до увеличаване честотата на алергични и автоимунни заболявания“, отбелязва д-р Шахид. „Според хипотезата за двойно излагане на алергени, излагането на хранителни алергени през кожата може да доведе до алергия, докато консумацията на тези храни в ранна възраст всъщност може да доведе до толерантност“, допълва още специалистът от „Александровска“.
„При недоносените деца повишеният протеинов и енергиен внос в ранния кърмачески период е важен за оптималното физическо и нервно-психическо развитие. Захранването при тях е възможно най-рано на 16 седмици коригирана възраст и не по-късно от 24 седмици коригирана възраст.
Захранване преди 16-ата седмица коригирана възраст води до по-ранни атопични изяви, поради незрелостта на храносмилателната система“, предупреждава педиатърът алерголог.
Как се поставя диагнозата?
Предизвикателство ли е диагностицирането на хранителните алергии при най-малките? И какви изследвания се правят в различните възрасти? „Преди да се пристъпи към тестуване, е необходимо да се проведе обстоен разговор с родителите, да се разпита в детайли за проявени алергични реакции и обстоятелствата, при които са възникнали (физическо усилие, стрес, подлежаща инфекция), фамилна обремененост за алергични заболявания.
Подробната анамнеза ориентира медицинския специалист към предполагаемия причинител и едва тогава може да се пристъпи към алергологичното тестуване – кожноалергични проби, изследване на специфични IgE във венозна кръв, молекулярна компонентна диагностика и провокационен тест, който задължително се извършва в болница, под ръководството на опитен лекарски екип с реанимационно оборудване“, подчертава д-р Шахид.
Консултации на всеки 6 месеца
Основното лечение на хранителната алергия е провеждането на елиминационна диета. „При кърмените деца, при които се подозира АБКМ, майката се подлага на такава – изключва се консумацията на всички видове млека и млечни продукти.
Ако състоянието на детето се подобри, тя може да продължи кърменето, спазвайки безмлечна диета, но е препоръчително да приема допълнително калций и състоянието ú да се следи от диетолог. По лекарска преценка в даден момент може да се проведе провокационна проба и ако симптомите не се появят отново, елиминационната диета да се прекрати“, разяснява асистентът от Клиниката по педиатрия.
„Ако състоянието на детето не се подобри, въпреки стриктната елиминационна диета на майката, може да се препоръча преминаване към изкуствено хранене с млека с екстензивно хидролизиран протеин или елементни млека (съдържащи аминокиселини).
На всеки шест месеца е уместно да се оценява развитието на толерантност с орална провокационна проба, защото над 75% от случаите развиват толерантност до 3-годишна възраст и над 90% – до 6-годишна възраст“, успокоява д-р Шахид. Но не пропуска да напомни: „При симптоми на тежка алергична реакция е необходимо да се осигури спешна медицинска помощ и да се приложи интрамускулно адреналин в средата от външната страна на бедрото (0,5 mg за възрастни и 0,3 mg за деца).
„Доживотен мораториум“ за риба и ядки
„Израстват“ ли се хранителните алергии и на каква възраст обичайно става това? Има ли такива, които остават „до живот“? „Част от децата, при които алергиите започват в ранна възраст, с годините развиват толеранс към храни, като мляко, яйца, пшеница и соя обикновено в училищна възраст“, споделя опита си педиатърът алерголог.
„При онези, развиващи ги по-късно (между 3-7-годишна възраст), хранителните алергии персистират. Към тези алергени се отнасят фъстъци, кашу, лешници, риба, ракообразни и е необходимо доживотно избягване на конкретната храна и готовност за приложение на адреналинов автоинжектор заради склонността към тежки алергични реакции при тези пациенти“, подчертава д-р Шахид.
ПРИ ЗАХРАНВАНЕТО
Без краве мляко до 1 годинка
Може ли правилното захранване да е превенция срещу алергии? И кои правила при въвеждането на нов хранителен продукт е добре да се спазват? „Периодът на захранване е от 4 до 6 навършени месеца – по-рано от 17-ата седмица и не по-късно от 26-ата седмица от раждането.
Проучванията сочат, че изключителното кърмене през първите 3 до 4 месеца намалява честотата на екземи през първите 2 години от живота. Няма доказателства, че забавянето на въвеждането на алергенни храни, включително фъстъци, яйца и риба, след 4-6 месец предотвратява алергичните заболявания“, коментира д-р Полина Шахид.
„Въвеждането на яйцe от 4-6 месец намалява риска от алергия към яйца. Въвеждането на фъстъци от 4-11 месец намалява риска от алергия към фъстъци. Цели ядки не се дават под 6-годишна възраст, поради риск от задавяне и аспирация, но могат да се включат фъстъчено масло и други формулировки“, уточнява педиатърът алерголог.
„Пълномасленото краве мляко като основна напитка за кърмачета трябва да се избягва до навършване на 1 година поради повишеното натоварване на бъбреците (по-високо общо белтъчно съдържание в сравнение с адаптираните млека) и ниското съдържание на желязо. Формулите на базата на краве мляко и други млечни продукти (като сирене и кисело мляко) са безопасни преди навършване на 1 година“, обяснява още специалистът от „Александровска“.
ПСЕВДОАЛЕРГИИТЕ
Цитруси и домати могат да дразнят
Псевдоалергични реакции – що е то? И кои са храните в групата на т.нар. хистаминлибератори? „Kиселинните плодове (горски плодове, домати, цитруси) при контакт с кожата причиняват локализирани периорални реакции.
Появата на еритемен обрив или уртикария е поради дразнене от киселините в тези храни и високи нива на хистамин-освобождаващи съединения в тях. Това не води до системни реакции – следователно отложеното въвеждане на такива храни не се препоръчва. Приложението на емолиент около устата може да действа като бариера и да смекчава този тип контактни реакции“, разкрива д-р Полина Шахид.