Хормонален дисбаланс

д-р Лъчезар Лозанов, ендокринолог 
Токуда болница София

Правилната и навременна диагностика на ендокринните заболявания е изключително важна,тъй като те могат да доведат до спиране на растежа, паметови нарушения, намалена сърдечна дейност, хипотония, затлъстяване, диабет и други заболявания и нарушения.

Хормоните имат важно значение за нормалното функциониране на всички органи и системи в организма ни: растеж, енергийна обмяна, мозъчно и интелектуално развитие, полово развитие, поддържане на артериалното налягане, нормалната сърдечна дейност и т.н. Тъй като ендокринните жлези регулират основните жизнени функции, хормоналният дисбаланс в някоя от тях може да доведе до най-различни симптоми в зависимост от засегнатия ендокринен орган.

Основните причини за поява на хормонален дисбаланс се считат острият и хроничен стрес, тютюнопушенето, някои инфекции (външни фактори), както и множество автоимунни и туморни заболявания на ендокринната система. Изключително важна е правилната и навременна диагностика на ендокринните заболявания при бременните жени и при подрастващите деца и юноши. Хормоналният дисбаланс (напр. при хипотиреоидизъм, хипогонадизъм) може да доведе до стерилитет, повишена честота на абортите и недобро нервно-психично и телесно развитие на новороденото. При деца и юноши: до спиране на растежа, паметови нарушения, брадикардия, хипотония. При възрастните пациенти основно се засяга сърдечно-съдовата система, телесното тегло, кожата, менструалния цикъл при жените, еректилна дисфункция при мъжете, повишена е честотата на затлъстяването, метаболитния синдром и захарния диабет.

Какво представляват хормоните и как действат?
Хормоните са биологично активни вещества, синтезирани в ендокринните жлези. Те реализират ефекта си чрез кръвната циркулация върху специфични рецептори на други ендокринни жлези и/или периферни тъкани. Други механизми на действие са нервен (синапси), паракринен (по съседство) и автокринен (върху собствените клетки). По произход хормоните са белтъчни съединения, гликопротеини и небелтъчни съединения, каквито са стероидите, които са производни на холестерола. Секрецията им не се извършва непрекъснато, а е постоянно променяща се в зависимост от времето на денонощието (циркадни ритми), налице са и месечни (менструален цикъл), сезонни и годишни ритми на секреция, секреция в зависимост от различни външни стимули (кръвна захар). Тези процеси се регулират от хипоталамуса, където е разположен „биологичният часовник” на човека. Хипоталамусът и хипофизата са една интегрална единица, осъществяваща връзката между нервната и ендокринната система. Хипоталамичните хормони стимулират и инхибират хормоните на хипофизата, а те от своя страна контролират останалите ендокринни жлези, а така също растежа, стомашно-чревния тракт, процеса на кърмене, процесите на задръжка на течности и уриниране, артериалното налягане и т.н. Основните хормони на хипофизата регулират функцията на щитовидната жлеза, половите жлези, надбъбречните жлези. Налице е процес на обратна връзка: повишаването на хормоналната секреция от периферните ендокринни жлези намалява секрецията на регулаторния хормон от хипофизата и хипоталамуса (отрицателна обратна връзка).

Какви са симптомите за хормонален дисбаланс?
Най-честите симптоми са лесна умора, сърцебиене, отоци по крайниците и очите, сухота на кожата, косопад, повишено изпотяване, артериална хипертония. Много често се изявява затлъстяване и развитие на метаболитен синдром, при който освен горните симптоми се изявяват и нарушения в мастната обмяна. Тази комбинация от патологични отклонения е силен рисков фактор за изявата на сърдечно-съдови заболявания, като исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт и инсулт. При жени със синдром на поликистозни яйчници е налице затлъстяване, повишено окосмяване, акне, менструални нарушения и стерилитет. Честа проява при туморните образувания на надбъбречните жлези е артериалната хипертония с кризисно протичане. Разбира се, тези многобройни симптоми не са строго специфични и съпътстват редица други заболявания извън ендокринната система. Най-често при изключване на ендокринен проблем пациентите с тези оплаквания трябва да се насочат към специалисти кардиолози и невролози. Захарният диабет, особено при възрастните (тип 2) е социално значимо заболяване с нарастваща честота. Последни епидемиологични проучвания в България сочат честота от 9,6% от цялото население. Чести оплаквания са повишена жажда и уриниране, редукция на тегло, упорити кожни и уроинфекции. Тези пациенти обичайно имат родители или близки роднини със захарен диабет.

Как се изследват нивата на хормоните в организма?
Изследването на ендокринните жлези е лесно за самия пациент и е свързано с взимане на кръв и урина, както и някои специфични образни изследвания – ехография и ядрено-магнитен резонанс. Изключително важно е резултатите да се изработват в специализирана и сертифицирана лаборатория. Понякога има изисквания пациентът да бъде гладен,  кръвта да се вземе в покой и легнало положение и т.н.

В какво се състои лечението при хормонален дисбаланс?
При заболявания, свързани с недостатъчна секреция, се прилага заместително лечение и обратно, при хиперфункция – медикамент, блокиращ хормоналната секреция. Например, при хипотиреоидизъм е необходимо доживотно лечение с хормон на щитовидната жлеза, при ранна менопауза – временно хормонално-заместително лечение с естрогени и прогестерон, при надбъбречна недостатъчност – лечение с кортизонов препарат.  Хиперфункцията на ендокринните жлези изисква по-сериозно внимание, тъй като там медикаментозното лечение е трудно, продължително и понякога се налагат оперативни процедури.

Има ли странични ефекти от хормоналната терапия, когато се налага такава?
Няма противопоказания за хормонално лечение, когато то се дава при правилно поставена диагноза и правилна доза. Страничните ефекти обичайно са свързани с по-малка или обратно, по-висока доза на хормоналния препарат.

Какво е въздействието на хормоналните стимуланти, използвани от спортистите?
Приемът на някои хормонални препарати при спортисти, обичайно тестостерон, растежен хормон, тиреоидни хормони, т.е. анаболи, може да има временен добър ефект върху мускулната сила и маса, самочувствието и половата функция, но проблемът се изявява в бъдеще, когато на фона на лечението или при спиране на лечението  се изявяват обратни симптоми на силна мускулна умора, задух, напълняване, понижена полова функция. Някои неконтролирано взимани хормонални препарати водят до доказано повишена честота на някои онкологични заболявания.