Жлъчно-каменна болест

д-р Веселин Маринов д.м.
началник-направление миниинвазивна и лапароскопска хирургия,
МБАЛ „Токуда Болница София“
www.tokudabolnica.bg

Днес честотата на холелитиазата сред населението на България и Европа е много висока. Риск да образува камъни в жлъчния мехур или в каналите на черния дроб съществува при 1 от всеки 5 човека. Това е една от най-честите патологии, с които се сблъскват хирурзите, и естествено – с усложненията от това заболяване.

На какво се дължи образуването на камъни в жлъчния мехур?Генезата на жлъчно-каменната болест има няколко причини. Най-честата е свързана с метаболизма на холестерола и на мазнините като цяло в организма. Като друга причина могат да бъдат отбелязани някои обменни заболявания на кръвната система. Влияят и женските полови хормони на един определен етап от възрастта. Заболяването е наследствено и засяга предимно жените. Затова се говори за правилото на „5-те F“ – “female, fair, fat, forty, fertile” (женски пол, руса коса, пълна, около четиридесетте, фертилна). При тази група се появява една съвкупност от фактори, включително холестеролния метаболизъм, както и някои фактори в стената на жлъчния мехур, който се разболява и не може да поддържа съставките на жлъчната течност в течно състояние. Създават се условия за изкристализиране на част от тези съставки и за формиране на камъни.

А те могат да бъдат различни видове?
Могат да бъдат холестеролови, могат да бъдат пигменти или т.нар. билирубинови камъни, могат да бъдат смесени и т.н. Има подробна класификация. Но тя няма някакво практическо значение, с оглед на това, че независимо дали един камък е пигментен или е холестеролов, той може да предизвика всичките усложнения по един и същи начин.

Какви са те?
Най-често една жлъчно-каменна болест се манифестира с болки, обикновено след прием на мазни храни. Жлъчният мехур е резервоарен орган, който складира по-голямо количество жлъчна течност с жлъчни киселини. Когато човек се нахрани, жлъчните киселини участват в разграждането на мазнините. Получава се ендогенен стимул, при който се свива стената на жлъчния мехур, с цел да изпразни по-голямо количество жлъчна течност в дванадесетопръстника. Точно тогава по механичен път е възможно да се провокира жлъчната криза. Най-често камъните дразнят стената на жлъчния мехур или се заклещват към изхода му, при което започва процес на асептично възпаление, дразнене, който се манифестира с болки – т.нар. типична жлъчна криза. Тя е много характерна, започва от горния етаж на корема, повече в дясното подребрие, с типична ирадиация към дясното рамо и назад към гърба. Продължава няколко часа, придружена е много често с гадене, с позиви за повръщане, повръщане. Обикновено пациентите тогава и търсят лекарска помощ. Но при не малък процент от случаите, обикновено при големи единични камъни в жлъчния мехур, те се откриват съвсем случайно при образно или ехографско изследване по друг повод.

Как се поставя диагнозата?
Златният стандарт е ехографията. Ехографски много добре могат да бъдат видени камъните в жлъчния мехур, може да бъде преценена стената му, може да се открият и усложнения. Ехографията е много добър метод за преценка на състоянието на черния дроб, жлъчните канали на черния дроб. Понякога дори е много по-ценен метод от контрастно усилената компютърна томография, специално за жлъчно-каменна болест. Когато има усложнения, много често урината и кръвните изследвания могат да установят задръжка на жлъчка в организма, или т.нар. холестаза. Тогава се повишават серумните стойности на общия билирубин, на едни ензими на черния дроб, които могат да ни алармират за налично усложнение. Много често е възможно да се увеличат и ензимите на панкреаса. Едно от честите усложнения на жлъчно-каменната болест, свързано с миграция на камъни от жлъчния мехур към каналите на черния дроб, може да причини временно запушване на изхода на общия жлъчен канал на черния дроб и пациентът да развие или остра жълтеница, или остър панкреатит, възпаление на задстомашната жлеза.

Може ли да се сбърка с друго заболяване?
Гастритът или язвата на дванадесетопръстника също могат да симулират симптоми на жлъчно-каменна болест, както и някои заболявания на панкреаса. Понякога пък, едни камъни в жлъчката, които не предизвикват усложнения, могат да маскират друго заболяване, т.е. да имаме друго подлежащо заболяване, а да обвиним камъните в жлъчката, че те предизвикват подобни симптоми. Затова винаги, когато се манифестират такива болки, трябва да се направят комплексни изследвания.

Какво е лечението?
Златният стандарт е лапароскопската холeцистектомия, т.е. с методите на миниинвазивната хирургия се премахва жлъчния мехур. Има различни миниинвазивни методики, най-разпространената е с три или четири дупчици на коремната стена. Има и такива методики, при които се прави един достъп през пъпа, така нар. Sils методика, но при всички тях със специални инструменти се премахва жлъчния мехур. Не само камъните. В миналото, преди повече от 60 години, когато самите процеси на генеза на камъните не са били толкова изяснени, е имало такава операция, при която се отваря стената на жлъчния мехур, премахват се камъните и се затваря. Но тази методика е претърпяла неуспех, защото много бързо се образуват отново конкременти в жлъчния мехур.

Какви са рисковете от операцията?
В днешно време в България около 90% от всички операции по повод неусложнена жлъчно-каменна болест се извършват лапароскопски. Усложненията могат да бъдат много, но при един внимателен подход към пациента и добри практики в съответното звено тези рискове са сведени до минимум. Рискът от това камъните да останат в жлъчния мехур е много по-голям от риска от оперативното лечение. Човек може да живее без жлъчка, организмът донякъде се адаптира, просто се спазва известен диетичен режим, който да ограничава количеството мазнини.

В какво се изразява превенцията?
Това, което препоръчвам на всички мои пациенти и не само по повод жлъчно-каменна болест, е профилактиката – профилактични прегледи и ехографско изследване всяка година. Ранното откриване, когато заболяването е безсимптомно, е много важно, за да се предприемат някои мерки, човек да пази диета, за да не се стигне до усложнения.