ХМЕЛ

Проф. д-р Радиша Янчич

Humulus lupulus L. (Cannabaceae) – хмел
Към семейство Cannabaceae спадат видовете от два рода: хмел (Humulus) и коноп (Cannabis).

Хмелът е многогодишно увивно растение, обрасло с къси, остри шипчета. На някои растения се развиват само мъжки, а на други – само женски цветове. Коренът и подземните издънки са многогодишни и са силно развити, а надземното стъбло е едногодишно, първоначално тревисто, а по-късно вдървено и, в зависимост от условията, израства на височина от 3 до 15 метра. През зимата стъблата изсъхват, а през пролетта от коренищата израстват нови. Листата са едри и сърцевидни. Обрасли са от обратната си страна с остри, наклонени шипчета и са покрити с множество жълти жлези. Мъжките цветове са дребни (5 мм), групирани в метлицовидни съцветия, а женските са на гроздове. Цветовете от двата пола имат множество жлези (секреторни структури с латекс). След опрашването прицветниците се разрастват, придавайки на съцветията вид на шишарка. Плодовете са орехчета с множество жлези.

Хмелът расте покрай горите, на влажни места. Женските растения се отглеждат плантационно, тъй като дават „шишарки” (стробили) и в тях жлезисти власинки (лупулин). Хмелът е лечебна билка, но се използва и в пивоварството и то още от Средновековието. Влияе благоприятно на апетита поради горчивината на шишарките.

Женските съцветия с прицветниците („шишарките” на хмела), сами или в комбинация с други дроги (най-често корен от валериан), действат успокояващо, облекчават заспиването и имат тонизиращо действие. Напитката се приготвя, като натрошените цветове се заливат с вряща вода, захлупват се и се прецеждат след 15 минути. На някои места дори пълнят възглавници и дюшеци със съцветия от хмел като средство за борба с безсънието.

Най-голямо количество хмел се използва в пивоварната индустрия. Сухите женски съцветия се добавят в бирата, за да добие специфичния горчив вкус. Смолата липулин консервира бирата, като предотвратява развитието на бактерии, етеричното масло ѝ придава приятна миризма, горчивите вещества – горчивина, а танините я избистрят, утаявайки белтъчините на ечемичния малц.

Диворастящ и култивиран
Има два вида хмел: обикновеният, многогодишен хмел Humulus lupulus L. и японският, едногодишен хмел Humulus japonicus Sieb. Et Zucc. Обикновеният хмел се среща в две разновидности: диворастящ и култивиран. Диворастящият хмел обикновено има същите съставки (горчиви вещества, етерични масла, танини), както и култивираният, но в по-малки количества. Японският хмел се използва почти изключително като декоративно растение.
Lupuli strobili – шишарките на хмела (съцветия с опрашени женски цветове).
Lupulinum – жълтеникавият прах от етеричномаслените и смолистите жлези, намиращи се по прицветните люспи на женските съцветия на хмела.