Tекст: д-р Андрей Кузманов

Една от най-широко разпространените инфекции, предаващи се по полов път, се диагностицира трудно и може да предизвика безплодие както при жените, така и при мъжете. Хламидията е известна като „тиха болест”, защото много често протича без определени симптоми. Това е и причината за нарастващата заболеваемост и късното провеждане на адекватно лечение на коварната инфекция.

Какво представляват хламидиите?
Хламидиите са микроорганизми, с които може да сме заразени и да се развиват латентно в организма ни, без да се проявяват като заболяване за дълъг период, или да причинят редица сериозни болести. При правилно диагностициране и третиране заболяването е лечимо. Поведението на хламидиите е като на бактериите – лекуват се с традиционните антибиотици, но и като вирусите – имат задължителен вътреклетъчен цикъл на размножаване.
В околната среда загиват бързо, и предаването между хората изисква обмен на клетки – секрети и други.

Какви болести причиняват?
Съществуват различни видове хламидии, които причиняват различни болести  – на белия дроб, очите, репродуктивната система на жените и мъжете. Някои видове се пренасят от домашни и екзотични птици и са опасни за белия ни дроб – причиняват синузит, бронхит и пневмония. Полово предаваната хламидиаза е най-честата сексуално предавана инфекция в индустриално развитите страни. Хламидиите обикновено причиняват инфекция на уретрата – уретрит при мъжете и инфекция на маточната шийка – ендоцервицит при жените. Последствие от C.trachomatis нелекувана инфекция и при мъже, и при жени е HLA-B27 асоцииран реактивен артрит, проявяващ се най-често като остър асиметричен олигоартрит, т.е. при тези заболявания се стимулира синтезирането на антитела и автоимунно заболяване.

Някои видове C.trachomatis причинявят limphogranuloma venereum (LGV) – инвазивно полово предавано заболяване, което бе сравнително рядко разпространено в САЩ и страните от ЕС, но напоследък зачестяват съобщенията за инфектиране с новоидентифициран вариант в Европа, Австралия и САЩ основно сред гей общностите. Първоначалната лезия е малка, безболезнена папула (мехурче) в мястото на възпалението и често се пропуска. Основната особеност на LGV е наличието на уголемени и болезнени ингвинални и/или феморални лимфни възли.

Какви са рисковите фактори за заразяване с хламидии?
Основен фактор за заразяване с хламидиите е необезопасеният полов контакт – вагинален и анален, както и употребата на сексуални играчки от двамата партньори. Новородените от майки с хламидии при нормално раждане развиват конюнктивит и пневмония. Белодробната хламидия се предава по въздушно-капков път като всички респираторни инфекции. Тропическата трахома се предава при лоши хигиенни условия между членове на едно и също семейство, чрез секрети от очите на инфектирани пациенти.

Кои са основните симптоми на заболяването?
Инкубационният период е до 20 дни. Инфекцията на уретрата и долните отдели на гениталния тракт се проявява  с често и болезнено уриниране, белезникаво или бистро уретрално течение или гноевидно вагинално течение и посткоитално кръвотечение. При анален секс се наблюдава проктит. Повечето от инфекциите обаче са безсимптомни и остават неоткрити. Това води до възходящи инфекции и усложнения като епидидимит и простатит при мъжете и ендометрит, салпингит, тазово възпалителна болест и перихепатит (Fitz-Hugh-Curtis синдром) при жените. Проявите на инфекция на горните отдели на гениталния тракт при жените се проявяват като нередовно маточно кървене, тазов дискомфорт или хронична абдоминална болка. Възпалението на маточните тръби може да доведе до цикатризирането им и тежки репродуктивни усложнения – безплодие поради обтурирани фалопиеви тръби и ектопична бременност. Безплодие поради запушени тръби, дължащо се на C.trachomatis e най-честата форма на индуцирано от инфекция безплодие. Инфектирани с C.trachomatis бременни жени могат да предадат инфекцията по време на раждане на новородените с риск от развитие на неонатален конюнктивит и/или пневмония.

По какъв начин се диагностицира хламидийната инфекция?
Диагнозата е микробиологичното изследване – вземане на първа сутрешна урина, уретрален, вагинален, цервикален секрет, а също и секрет от конюнктивата или анален секрет. Видът на материала за изследване и анатомичното място за вземане на материал зависят от клиничната картина. Методът на изследване е доказване на ДНК на хламидията чрез техники за амплификация на нук-леинови киселини (nucleic acid amplification tests – NAAT), или така наречената полимеразно-верижна реакция. Вземане на кръв за серологичното изследване за хламидии е удачно при диагностициране на човешка орнитоза, LGV, неонатална пневмония и респираторни инфекции. Не се препоръчва кръвно серологично изследване за профилактично диагностициране при асимптомни индивиди. Изследване на C.trachomatis антитела се използва като първи скрининг тест за свързан с маточните тръби инфертилитет, рекурентна тазово възпалителна болест и в ревматологията.

Какви са основните методи за лечение на заболяването?
Терапията е задължително антибиотична – тетрациклини, макролиди и флуорохинолони са препаратите, които се използват за антибиотично лечение на хламидиалните инфекции. Изборът на точния антибиотик зависи от клиничната картина, стадия на инфекцията и наличието на алергия при пациента. Съобщаването на резултати от изследване за хламидии трябва да включва типа на използвания тест и клинична интерпретация. Сексуалните партньори на инфектираните трябва да се информират, изследват и лекуват за C.trachomatis.

Можем ли да подпомогнем организма си с алтернативна терапия? Има ли хранителни добавки, които могат да подпомогнат оздравяването?
Лечението на хламидиалната инфекция е задължително антибиотично. Допълнителна терапия се прилага при усложненията на инфекцията или хронифициране – пробиотици, имуномодулатори и други.

Можем ли да вземем превантивни мерки срещу заболяването?
Превенция на хламидиите като типична полово предавана инфекция е задължителната употреба на презервативи, избягване на безразборен секс и ограничаване на броя полови партньори. Няма ваксина срещу хламидиите. Важно е и редовното профилактично микробиологично изследване.