ПОСТОЯНЕН СТРАХ ОТ БОЛЕСТИ
маг.-фарм. Душан Голич
Погрешно е схващането, че хората с хипохондрия си измислят симптоми и ходят на лекар, защото търсят внимание; те наистина чувстват симптомите, които описват и усещанията им могат да бъдат толкова интензивни, че да им пречат да изпълняват нормалните си жизнени дейности
Загрижеността за здравето е една от основните емоции, която ни съпътства през целия ни живот. Всяко усещане на дискомфорт или болка може да бъде сигнал за тревога, който ни казва, че нещо с организма ни не е наред и че трябва да потърсим помощ. Лекарите ежедневно се сблъскват със загрижеността на пациентите за здравето им и решават успешно дилемите на загрижените. Въпреки това, всеки здравен работник трябва да обърне особено внимание на пациентите, които непрекъснато се страхуват от тежко заболяване.
Думата „хипохондрия“ произлиза от гръцката дума ὑποχόνδριον и означава зоната на абдомена (корема) в областта на черния дроб, под дясната ребрена дъга. Името е възприето, защото повечето пациенти, обзети от страх от болести, се оплакват от симптоми основно в тази част на тялото.
Хипохондриазата, или соматичното симптоматично разстройство, е сериозно медицинско състояние. Като правило се появява в младежка възраст и често се придружава от симптоми на депресия или тревожност. Може да се развие и в по-зряла възраст като реакция на стресова ситуация, например при загуба на любим човек. Нейна основна характеристика е постоянният страх от сериозно заболяване.
Повечето хора се смятат за здрави, докато не се докаже обратното. Хипохондриците, обаче, смятат здравето си за постоянно застрашено, затова се нуждаят от често медицинско потвърждение, че са здрави. Те често интерпретират учестеното дишане или пулс, затрудненото храносмилане или главоболието като признак на тежко заболяване – инфаркт, рак на дебелото черво или мозъчен тумор.
Погрешно е схващането, че хората с хипохондрия си измислят симптоми и ходят на лекар, защото всъщност търсят внимание. Тези хора наистина чувстват симптомите, които описват. Усещанията им може да бъдат толкова интензивни, че да завладеят мислите и чувствата им, да ги лишават от енергия и да им пречат да изпълняват нормалните си жизнени дейности. Количеството стрес, преживявано ежедневно от хипохондриците е голямо и при тях често ясно се забелязват признаци на умора по лицето и затруднена подвижност на тялото.
Прекалената им загриженост нерядко отблъсква здравните работници. Хипохондриците си правят множество ненужни медицински изследвания, които дават отрицателни резултати; затова при всяко следващо посещение лекарят се съмнява в реалността на симптомите, усещани от пациента. От друга страна, пациентът започва да се съмнява в своята диагноза, сменя лекарите и изисква допълнителни медицински изследвания, за да намери потвърждение за въображаемото си заболяване. Обзети от страх, хипохондриците често ровят из специализираната литература или интернет сайтовете и търсят обяснение за симптомите си, засилвайки по този начин съмнението в своя лекар. Така се създава омагьосан кръг на недоверие между лекар и пациент, което е сериозен проблем, защото при диагностицирането може да се пренебрегнат признаци на реално съществуващи заболявания. В зависимост от интензивността на проявите на хипохондрия, има психологически консултации и психиатрични методи на лечение.
Правилният подход в отношенията с хипохондриците е да се уважава притеснението им от заболяване, защото дори и неоснователни, страхът и интензивните симптоми са реални. По този начин с тях се изграждат доверителни отношения, които са от ключово значение за овладяване на проблемите им. Като здравословна алтернатива се препоръчват качествено хранене, редовна физическа активност и усвояване на техники за релаксация. Човекът е комплексно същество, в което ежедневно протичат множество физиологични процеси и усещания, които трябва да се приемат за естествени и постепенно да се освобождава от ненужната тревога.
Симптоми без съответните находки
Според определението на Световната здравна организация (СЗО), хипохондрик е човек, който поне от половин година изпитва постоянни физически симптоми на заболяване, без съответните медицински находки и който поради тези симптоми често ходи на лекар, а мислите и ежедневието му са ангажирани преобладаващо със страха от болести.