Заболяване на щитовидната жлеза

д-р Виолета Чулафич-Войинович
специалист вътрешна медицина, ендокринолог

Хипертиреоидизъм е състояние на повишен метаболизъм и изисква активна физическа почивка до момента, до който стойностите на тироидните хормони (T3 и T4) не се нормализират. Обикновено това се случва през първите 4-6 седмици от лечението.

Хипертиреоидизмът е заболяване на щитовидната жлеза, което възниква вследствие на повишена концентрация на хормоните на щитовидната жлеза (тироидните хормони T3 и T4) в циркулиращата кръв. Най-честото му проявление е Базедовата болест, засягаща повече жени (на възраст между 20 и 40 години), отколкото мъже. Повишената активност на щитовидната жлеза може да бъде и вследствие на хиперфункционален възел или токсична полинодозна струма. Освен това причина могат да бъдат и прекомерният прием на тироидни хормони или появата на тумор на хипофизата (много рядко).

Симптоми
Ако забележите някой от следните симптоми – уголемяване на гушата, нервност (в миналото тези пациенти често са били лекувани от психиатър), промени в настроението, непоносимост към топлина, прекомерно потене, тремор на ръцете, сърцебиене, отпадналост, лесна умора, затруднено дишане, загуба на тегло при по-голям апетит, кашави екскременти, трябва да се обърнете към лекар, с който да споделите съмненията си за хипертиреоидизъм и който да постави точна диагноза и да определи терапия.

Също така кожата може да бъде топла и влажна на допир, а може да се наблюдава и отичане в областта на прасците. При Базедовата болест нерядко се получава и подуване и изоставане на горния клепач при поглед надолу, зачервяване на склерата, изпъкване на очите, поява на двойни картини. При по-възрастните пациенти често имаме по-слабо изразена неспецифична клинична картина – загуба на тегло, емоционална нестабилност, мускулна слабост, поради което болестта не се разпознава дълго време. В по-нататъшния ход на развитие може да се появят нарушения на сърдечната дейност и дори сърдечна недостатъчност .

Лечение
При терапията на хипертиреоидизъм се използват три основни метода на лечение – с антитиреоидни медикаменти, хирургично и радиойодлечение (с радиоактивен йод).

Антитиреоидните медикаменти блокират по-нататъшното производство на хормоните на щитовидната жлеза и се прилагат за по-дълъг период (от 12 до 18 месеца), докато заболяването не влезе във фаза на ремисия. Ако болестта рецидивира след края на лечението (при 70-80 процента от случаите), се препоръчва хирургическа намеса или радиойодлечение.

През първите три месеца към лечението се включва и пропранолол (медикамент от групата на бета-блокерите), който забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане и предотвратява превръщането на хормона тироксин (T4) в трийодтиронин (T3). С това се възпрепятства активизацията на вече съществуващите в кръвта хормони, на които антитиреоидните медикаменти не действат.

Най-често срещаните нежелани реакции при антитиреоидните медикаменти са сърбеж, кожен обрив, ставни болки, жълтеница и много рядко нарушения в кръвната картина.

Радиойодлечение: Това е вторият терапевтичен подход, който се прилага при по-възрастни пациенти с Базедова болест. В периода между шестата седмица и третия месец функциите на щитовидната жлеза се нормализират. През следващите няколко години след радиойодлечение 50-80 процента от пациентите страдат от понижена функция на щитовидната жлеза и имат нужда от прием на синтетични хормони.

Хирургично лечение: Това е предпочитан избор при млади пациентки, които планират бременност, както и при мъже, които не успяват да стигнат до ремисия с медикаменти. Големите дифузни струми, както и струмите с многобройни възелчета също са основание за оперативно лечение. Някои пациенти, в зависимост от това дали хирургът отстранява цялата щитовидна жлеза или само част от нея, трябва да приемат хормони до края на живота си.

По-редки причини за хипертиреоидизъм

Токсичният аденом е хиперфункционален възел на щитовидната жлеза, а лечението му е с радиоактивен йод. Хирургичната намеса също е алтернатива, в случай че възелът е с по-големи размери. Токсичната полинодозна струма се среща при по-възрастни пациенти и най-често в райони, в които водата и храната съдържат по-малко количество йод. Терапевтичните варианти са радиойодлечение или оперативно лечение.

Възпалителните процеси в щитовидната жлеза могат да бъдат остри, подостри или хронични. Тогава функцията на щитовидната жлеза се понижава (вследствие на увреждане на тъканта), като симптомите са вследствие на повишеното освобождаване на хормони от увредените клетки на щитовидната жлеза в кръвта.

Острият (гноен) тиреоидит е вследствие на бактериални инфекции и е много рядък. Причината за подострия тиреоидит, съпътстван с повишена температура и в областта на гърлото е вирусна инфекция. В тези случаи се предписват противовъзпалителни медикаменти, а в 90 процента от случаите възстановяването е напълно.

Следродилният тиреоидит се проявява през първите шест месеца след раждане и обикновено преминава през три фази – повишена, понижена и нормална функция на щитовидната жлеза. От време на време пациентите с хроничен тиреоидит на Хашимото могат да преминават през преходни фази на повишено функциониране на щитовидната жлеза с висок титър на антитела, но най-често това е процес, който отшумява с времето и води до трайно понижение на функциите на щитовидната жлеза.

Субклиничният хипертиреоидизъм се проявява с нормални стойности на T3 и T4 и нисък TSH. Изисква лечение с антитиреоидни медикаменти или с радиоактивен йод при по-възрастните пациенти с висок риск от сърдечна аритмия.

Състояние на повишен метаболизъм
Хипертиреоидизъм е състояние на повишен метаболизъм и изисква физическа почивка до момента, до който стойностите на тироидните хормони (T3 и T4) не се нормализират. Обикновено това се случва през първите 4-6 седмици от лечението. Нарастването на стойностите на TSH до максималното се очаква през първите три месеца след началото на лечение с антитиреоидни медикаменти, но те се приемат в ниски дози в продължение на общо 18 месеца, за да се доведе заболяването до трайно затихване.

Хормони на щитовидната жлеза
Щитовидната жлеза секретира главно тироксин T4, а в по-малка степен трийодтиронин T3, който се образува основно в тъканите. TSH е хормон на хипофизата и неговите нива са обратнопропорционални на тези на тироидните хормони. Затова при хипертиреоидизма имаме ниски стойности на TSH и повишени нива на T3 и T4.

При ежедневната работа обикновено определяме свободните фракции T3 и T4, съответно FT3 и FT4 в кръвта. В някои случаи вашият лекар ще поиска и допълнителни анализи (титър на специфични тиреоидни антитела) или сцинтиграфия на щитовидната жлеза, когато има съмнения за подостро или остро възпаление на щитовидната жлеза, но в тези случаи е налице и болка в областта на шията, съпътствана от повишена телесна температура.

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on LinkedIn