Първата ни среща с него обикновено е в забавачката. Можем да си го предадем с милувка или със сладък разговор. „Събуждат“ го стрес, преумора или простуда. Познахте ли го? Точно така, това е херпесът.

Сблъсъкът на всеки човек с този тип ДНК вируси е почти неизбежен, но пък „отключването“ им далеч не е задължително. От какво зависи дали ще развием инфекция? Кои зони на тялото ни са най-уязвими? Често ли се стига до рецидиви? И защо е важно да се консултираме с дерматолог, вместо да експериментираме с „бабини рецепти“?

Отговаря д-р Димитър Черкезов от кабинета по дерматология и венерология на ДКЦ към МБАЛ „Света София“ в столицата.

„Херпес вирусите представляват ДНК вируси от фамилията Herpesviridae, които могат да инфектират хора и животни. Най-често срещаните типове при хората са HSV-1 (herpes simplex virus), HSV-2 и VZV (варицела зостер вирус).

Характерното за тях е, че жизненият им цикъл най-често започва в ранна детска възраст, т.е. когато все още няма изграден имунитет“, обяснява д-р Димитър Черкезов. Това е и причината мъниците лесно да се заразяват с варицела зостер вирус, познат още като „лещенка“. Най-често това се случва в ранна възраст – в ясли и градини, в паркове, където играят много малчугани.

„Има неписано правило – когато едно дете, в яслена група например е с варицела, родителите на другите да ги подтикват да контактуват с него, за да се заразят и по този начин да изградят имунитет.

Ако човек не е прекарал първична вирусна инфекция в детските си години, тя може да протече по-тежко в по-напреднала възраст. След заразяване и преболедуване човек придобива имунитет, но вирусът, от своя страна се запазва в латентно или т.нар. спящо състояние в нервните ганглии, където може да остане през целия живот, като не е задължително да се изяви“, уточнява докторът от кабинета по дерматология и венерология на ДКЦ на МБАЛ „Св. София“.

Идва и с целувка, отключва се от стрес

Срещата с херпесния вирус на даден етап от живота е почти неизбежна. „Заразяването с херпес симплекс става най-вече по контактно-битов и въздушно-капков път, т.е. чрез пряк, вербален контакт. При разговор във въздуха циркулират множество микроскопични частици, съдържащи вирусни клетки, които могат да попаднат при приемния организъм.

Също така вирусът може да се предаде и при телесен контакт – например с целувка, с предмети на болния, при отпиване на вода от една и съща бутилка и др.“, разкрива д-р Черкезов. Дали ще „отключим“ заболяване зависи от имунната ни система, която отговаря по различен начин на провокиращите фактори. „Най-често те са прекомерен стрес на работното място или в личен план, както и понижен имунитет след прекарана инфекция, заболяване или простуда“, отбелязва докторът.

Мравучкане, боцкане и болка го издават

По правило всички вируси обичат студеното време – затова и херпесът по-често се наблюдава в зимните и по-студени и влажни сезони, обяснява д-р Черкезов. Въпреки това не е изключено инфекцията да „атакува“ и през лятото.

„Херпес симплекс може да бъде лабиален и генитален според местоположението по тялото, на което се проявява. Първият тип има склонност да рецидивира многократно при хора, прекарали го два или повече пъти. Включително и сега, през карантинния период заради коронавируса, срещам много пациенти с тази диагноза. Най-вероятно това е свързано със стреса и спада на имунитета – т.е. по-силна тревожност, недохранване и снижен имунитет могат да доведат до активирането на херпес вируса и проявите му“, предупреждава кожният лекар от „Св. София“.

Д-р Черкезов разкрива, че оплакванията най-често започват 1-2 дни преди появата на херпесната лезия върху кожата. Могат да се проявят с парене, мравучкане, боцкане, болка и др. „Малко след това вече се появява и самият херпес на дадено място – например, на горна или долна устна, по-често в ъглите им. Представлява едно или няколко дребни мехурчета върху зачервена основа, което би могло да е болезнено в началото“. Той уточнява, че най-добрият момент да започнем лечение е още щом почувстваме дискомфорт – още преди появата на мехурчето.

Лекува се с таблетки, не с „бабини рецепти“

Каква е терапията? „Лечението се провежда със специален антивирусен препарат, като най-ефективна е таблетната форма, но по лекарска преценка може да се приложи и под формата на крем“, обяснява д-р Черкезов.

Той предупреждава, че т.нар. „бабини рецепти“ не са ефективни в лечението на херпеса, а някои популярни „домашни мехлеми“ са дори опасни. „Прилагането на паста за зъби върху херпесната лезия има ефект на подсушаване заради съдържанието на алкохол в повечето пасти за зъби. Това не е грешка, но не е и решение на проблема. Някои растения обаче, препоръчвани за херпеси, могат да причинят тежки дерматити“, алармира кожният лекар.

С подходящата антивирусна терапия инфекцията обикновено се овладява и отшумява до 4-5 дни. „Въпреки това е важно да се отбележи, че в периода, в който мехурчето е активно, заразеният човек трябва да избягва контактите с други хора, а при спукването му да измие обилно раничката, защото течността в него е силно заразна“, подчертава лекарят от МБАЛ „Св. София“.

Гениталният протича по-тежко при дамите

„Гениталният херпес има почти всички характеристики на лабиалния – т.е. същите симптоми, преди да се получи почти идентична клинична картина (мехурче или мехурчета на зачервена основа) и същото лечение, в различни дозировки, разбира се. Заразяването най-често става при сексуален контакт“, обяснява д-р Черкезов.

Той допълва, че при него сезонност няма – всичко е индивидуално. „Не бих казал, че е масов проблем, в практиката се среща по-рядко от останалите видове херпеси“, уточнява още докторът от кабинета по дерматология и венерология на МБАЛ „Св. София“.

Обикновено симптомите са най-често мехурче или няколко мехурчета върху еритемна (зачервена) основа и болка. „Наблюденията ми показват, че при мъжете протича доста по-леко. При жените е по-тежко, като обикновено болката е съпроводена и с оток на гениталиите, което може да причини затруднено уриниране и по-сериозно влошаване на качеството на живот“, не крие д-р Черкезов.

„Доста често гениталният херпес става причина за хоспитализация. По-специализирани изследвания обикновено не са необходими, тъй като клиничната картина е достатъчно информативна за лекаря. По принцип вирусът би могъл да бъде изолиран от течността на кожно-лигавичните мехурчета, но резултатът от изследването идва след 3-5 дни, а през това време нерядко оплакванията вече са отшумели“, отбелязва докторът.

При парене, мравучкане и болка – търсете дерматолог

„Гениталният херпес не е чисто венерическо заболяване в пълния смисъл на думата. Но ако единият от партньорите е имал такъв по времето на сексуален контакт с половинката си, тогава и другият в двойката трябва задължително да бъде прегледан“, подчертава д-р Черкезов.

И напомня, че самонаблюдението е изключително важно. „При наличие на дискомфорт в гениталната зона от типа на парене, боцкане, болка, мравучкане, е задължително да посетите дерматолог преди следващ полов контакт.

Възстановяването отнема от 5 дни до 1 седмица, като в много случаи има т.нар. остатъчни промени, които представляват дребни залющвания на местата, на които преди дни е имало мехур или раничка“, споделя опита си докторът. „Рецидивите при херпес гениталис се определят от имунния статус на пациента както при всички видове херпесни инфекции.

Пониженият имунитет, независимо от причината, винаги е предпоставка за рецидив, както и контактът с човек, който има активна инфекция“, отбелязва лекарят от МБАЛ „Св. София“.

Бременните са особено уязвими

Гениталният херпес може да се окаже особено коварен за бъдещите майки. „Те са уязвими, защото техният имунитет подлежи на постоянни промени, свързани със самата бременност – функционални, хормонални и др. Най-опасно е да има съществуващ активен генитален херпес в последния, 9-и месец. Обикновено в такива случаи колегите акушер-гинеколози дават индикация за цезарово сечение“, предупреждава докторът.

Новороденото може да бъде заразено от болна майка по няколко начина – преди, по време на и непосредствено след раждането (т.нар. вертикален път на предаване на инфекция). „Съществуват рискове за тежко увреждане на бебето – с развитие на висока температура, кожни обриви по цялото тяло, засягане на очите, бъбреци, черния дроб, нервната система, което може да причини гърчове и кома. В такива случаи смъртността е висока и затова самата бременна и наблюдаващият акушер-гинеколог и дерматолог трябва да бъдат винаги нащрек“, признава д-р Черкезов.