Мая Угрюмова, психолог и пациент
www.familytherapycenterbg.com
www.facebook.com/ThyroidHashimotoHelp
Преди около пет години за първи път чух диагнозата Тиреоидит на Хашимото*. Първата ми реакция беше: „Хаши-какво?” Порових се в интернет, после отново разговарях с ендокринолог, но ми беше трудно да приема, че животът ми ще се промени. Няма как да се подготвиш за промените в навиците – събуждане в пет часа сутринта, за да се приемат лекарства всеки ден до края на живота, ако искаш в седем сутринта да пиеш кафе, ежемесечните кръвни изследвания, медицинските консултации, хранителният режим, нуждата от чести почивки. Въобще сблъскването с идеята какво значи да си хронично болен. Сега вече имах обяснение за трудната концентрация и невъзможността да чета за дълги периоди от време, постоянното забравяне на разни неща, тремора на ръцете, подпухналото лице, промените в настроението, ужасните менструации, от които не мога да отида на работа… Тогава търсих някаква група за взаимопомощ или специалист от помагащите професии, който разбира през какво преминава една жена, болна от Хашимото. Имах нужда някой да ме подкрепи и да не съм сама за тази голяма промяна на живота ми.
Преминах през различни емоции – гняв, заради това че съм „избрана“ да бъда болна, ужас, че никога няма да бъда, както преди да се разболея, самота, когато всички около теб са здрави и нямат ограниченията, които ти имаш и дори не разбират през какво преминаваш, отчаяние, което в последствие разбрах, че е част от симптомите на Хашимото, безсилие, защото си човек и не всичко, което поискаш се случва, защото много го искаш. Това, което знаех, е че имам подкрепата на семейството си и доверието на ендокринолога, когото посещавах.
Давам си сметка, че доверието към лекаря ми се оказа ключово за първите една-две години, след като ме диагностицираха. Имаше много моменти, в които исках да се откажа да вземам лекарства, не заради друго, а защото по този начин можех да си оспоря, че здравето ми зависи от едно малко хапче, взето рано сутрин в просъница. В последствие си дадох сметка, че този страх е неоснователен – да, зависех от лекарството, но спазването на приема му, промяната на навиците, балансирането между работа/почивка и здраве/болест – всичко това зависеше от мен.
Имаше дълги периоди, в които бях като малко дете и всичко все едно ми бе за първи път – учих се да пазя равновесие отново, възприятията ми бяха различни – храната имаше различен вкус, чувах по-отчетливо, още по-трудно четях, забравях много по-често от преди.
Вторият важен момент в процеса на лечение бе, когато приех заболяването си и исках да знам повече не само за него, но и какво мога да правя, така че да се справям със стреса по-ефективно.
Жлезите с вътрешна секреция си комуникират. Когато съм под напрежение, тялото ми произвежда повече адреналин, който повлиява на начина, по който хипоталамусът и хипофизната жлеза управляват останалите жлези. При Хашимото стойностите на TSH, Т3 и Т4 могат да са абнормени и силно се влияят от нивата на адреналин в кръвта. Често клетките привикват към завишените стойности на хормоните и по този начин повлияват на цялата имунна система. Така, че невинна неприятност – забравила съм да купя кафе предишната вечер, може да се преживее по-крайно и да има по-дългосрочен ефект върху хормоналния баланс. Или по-натоварваща с работни ангажименти седмица да се превърне в тригер и да доведе до различни автоимунни симптоми. Когато имаш едно автоимунно заболяване, често в хода на времето е възможно да се появят и симптоми на други заболявания – желязодефицитна анемия, алергии, кожни и стомашни проблеми.
Лечението на Хашимото за мен е постигането на вътрешен динамичен баланс. Не мисля, че целта е пълно оздравяване, а по-скоро постигане на дълги периоди, в които жлезите с вътрешна секреция функционират правилно.
Често разговарях с други хора, с които се запознавах пред кабинета на ендокринолога, попадах и на статии, публикувани в групи във Фейсбук или в медицински сайтове. Учудваше ме фактът, че почти никъде не намирах информация за това как промяната в нивата на хормоните се отразява на ежедневните занимания. Така се появи желанието ми да създам Фейсбук група, в която пациенти с Хашимото да намират информация за това как да се справят с различни аспекти от живота си и да бъдат щастливи. Иска ми се участниците с времето да общуват и да споделят значими моменти за себе си. Вярвам, че най-добрият начин да се справяш с различни стресови ситуации в живота не е да ги отричаш или омаловажаваш, а да получиш подкрепа от други хора със сходен опит. Близките ни няма как да разберат всички ограничения, през които преминаваме, страховете ни могат им изглеждат далечни или ги плашат. Важно е да бъдем активни в постигането на вътрешен баланс чрез признаване и уважаване на собствените емоции, промяна в някои хранителни навици, зачитане на нуждата от почивка, поддържане на физическа активност.
*Тиреоидит на Хашимото е хронично автоимунно заболяване на щитовидната жлеза и изисква медицинско лечение, изследвания и проследяване, прием на лекарства по лекарска преценка. Някои от симптомите му са: главоболие, лесна уморяемост, понякога паник атаки, свръхчувствителност към студ или топлина, депресивни симптоми и др. Заболяването се проявява и при мъже, и при жени, но е по-често сред жените. Една от 7 жени в България има диагноза Тиреоидит на Хашимото.