Заболяване и първи признак на разстройство на дишането по време на сън. Възможности за диагностициране и съвременно лечение в България

Доц. Светла Василева, УНГ специалист при Медицински Институт на МВР, София

Хъркането е звуков феномен, възникващ в горните дихателни пътища като резултат от вибрация на меки тъкани. То е първата и най-лека степен от групата заболявания, обединени в понятието „Разстройства на дишането по време на сън”, в състава, на които влизат:

Обикновено хъркане (хабитуално, първично);
– Синдром на повишено съпротивление в горните дихателни пътища (UARS);
– Синдром на обструктивна сънна апнея (OSAS).

Широкото разпространение и значимите негативни последици върху здравето на хората в млада и трудоспособна възраст, поставят тези заболявания в групата на социалнозначимите заболявания.

Когато хъркане се наблюдава през повече от 3-4 нощи през седмицата и за повече от 30-40% от времето на съня, говорим за хабитуално хъркане. То е широко разпространено и засяга между 17,9% и 40% от мъжете и между 7,4% и 19% от жените в средна възраст. Хабитуалното хъркане не води до допълнителни увреждания в организма и представлява проблем основно на партньора или съквартиранта на хъркащия.

Хъркането с периоди на спиране на дишането (апнея) е проява на Синдрома на обструктивна сънна апнея (OSAS). То е важен симптом за идентификация на едно сериозно заболяване, водещо до тежки увреждания на жизненоважни органи и ако не се предприемат мерки навреме, може да доведе и до смърт. Разпространението на OSAS е между 4-9% сред мъжете и между 2-4% сред жените в средна възраст. Проучванията показват, че 80-90% от хората с OSAS остават недиагностицирани. Не всички пациенти, които хъркат имат Синдром на обструктивна сънна апнея (ОSAS), но почти всички с този синдром съобщават, че са имали проблема „тежко хъркане” в продължение на години и дори десетилетия преди появата на останалите признаци. Прекъсванията на дишането по време на сън (най-често забелязвани от партньора), обикновено се развиват в продължение на години. Хъркането може да предхожда появата на апнеите с 15-20 години. Част от пациентите остават просто „хъркащи ” през целия си живот, но други развиват цялата картина на OSAS за период от няколко години.

При изследване съня на пациенти със Синдром на повишено съпротивление в горните дихателни пътища (UARS) не се регистрират истински апнеи и хипопнеи, но се отчитат множество повтарящи се състояния на повишено респираторно усилие от страна на дихателната мускулатура (RERAs), завършващи с пробуждане (араузал). Клиничната изява и усложненията на заболяването са аналогични на тези при пациентите със Синдром на обструктивна сънна апнея (OSAS).

Клинична картина на Синдрома на обструктивна сънна апнея:
Синдромът на обструктивна сънна апнея (OSAS) се проявява клинично с пробуждания през нощта (неосъзнавани от пациента), прекомерно изпотяване по време на сън, сутрешно главоболие, дневна сънливост, повишено кръвно налягане, покачване на теглото, развитие на диабет и др. Типични за OSAS са личностните промени – повишена раздразнителност, депресия, намалени възможности за концентрация, влошена памет за близки събития, намалена работоспособност, намалено сексуално желание и т.н. OSAS се разглежда като независим рисков фактор за развитие на системна артериална хипертония, сърдечно-съдови инциденти и ендокринни нарушения. В последните години беше доказана връзка и със случаите на нововъзникнал рак.

Както хъркането, така и обструктивната сънна апнея са резултат от анатомични препятствия по пътя на въздушния поток (стеснения) в областта най-често на гърлото и по-рядко в носа, зад носа и/или на гълтача. Най-точен и с висока диагностична стойност метод за изясняване на вида на разстройствата на дишането по време на сън е полисомнографията, но тя не дава информация за това в коя анатомична част е механичното препятствие и за неговата степен. Местата на анатомична обструкция се установяват чрез клиничен преглед и ендоскопско обследване на горните дихателни пътища. Полисомнографията е апаратно изследване, при което посредством прикачени към тялото датчици по време на сън се регистрират – въздушният поток през носа и устата, насищането на кръвта с кислород, периодите на липса на дишане (апнея), хъркането (брой, интензитет, продължителност), мозъчната активност, мускулният тонус, движенията на очните ябълки, движенията на долните крайници и гръдната клетка, регистрират се дихателните усилия и т.н.

Методите за лечение на разстройствата на дишането по време на сън биват консервативни (нехирургични) и хирургични:

Към нехирургичните методи се отнасят:
– Поведенчески методи – намаляване на телесното тегло, спиране на тютюнопушенето, избягване на сънотворни и успокояващи медикаменти, мускулни релаксанти, намаляване на консумацията на алкохол и кафе, промяна в позицията на тялото по време на сън и т.н.

– Приложение намират назални, дентални и орални апликатори. Тези устройства са ефективни в значителна част от случаите, но постоянното им използване за дълъг период от време е трудно и голяма част от пациентите не успяват да го постигнат.

– До този момент няма медикаментозно лечение, което да показва надеждни резултати при лечението на OSAS.

– Като „златен стандарт” в лечението на OSA към днешна дата се приема използването на т.нар. СРАР апарати (СРАР – continuouspositiveairwaypressure). Принципът на този вид апаратно лечение е осигуряване по време на сън (чрез поставяне на маска) на постоянен въздушен поток под налягане през горните дихателни пътища (ГДП), което предотвратява техния колапс и възникването на механични препятствия. Това води в голяма степен до възстановяване на качеството на съня и прекъсване на порочния кръг „дневна сънливост – некачествен сън през нощта”.

Хирургични методи:
Този вид лечение е неприложимо в случаите на централно обусловена и смесена апнея, при пациенти с високи степени на затлъстяване, тежки съпътстващи заболявания и т.н.

В една значителна част от случаите обаче, при които стесненията или спадането (колапса) на тъкани са в областта на гърлото, носа и пространството зад носа, наличните към момента методи за оперативно лечение намират приложение и резултатите са много добри. Целта на оперативната намеса е чрез деструкция или резекция на тъкани и пластични корекции да се увеличи обема в областите на анатомични стеснения във въздухоносните пътища и чрез импланти или склерозиране да се намалят възможностите за колапс.

Предизвикателството пред хирурга е да установи точната причина за обструкцията (ниво, степен на стеснение и т.н.) и на база отлично познаване и владеене на съществуващите към момента оперативни техники и методи, да приложи най-подходящата от тях за конкретния случай.

При пациенти с хабитуално хъркане оперативните методи са високоефективни. Широко използвани вече и в България са операциите за възстановяване на носното дишане и пластичните корекции на мекото небце, чрез радиочестотни апарати или лазер.