проф. д-р ИВАН СТАЙКОВ и д-р АНЕЛИЯ СИМЕОНОВА, специалисти по неврология към Клиниката по неврология на „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“

Каква може да е причината съпрузи вече да не делят общата спалня – отчуждение, изневяра, конфликти? А какво ще кажете за хъркането? Статистиката показва, че при 46 на сто от пациентите с подобен проблем двойките се принуждават да спят в отделни стаи. Кога хъркането заплашва освен семейния мир и здравето, и живота ни? Защо този деликатен проблем не бива да бъде „замитан под килима“ и е добре да се търси специалист? И има ли съвременно, ефективно и достъпно лечение на сънната апнея? Попитахме проф. д-р Иван Стайков и д-р Анелия Симеонова, специалисти по неврология към Клиниката по неврология на „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“ и Лабораторията по медицина на съня към нея, която има над 10-годишна история.

Пълноценният сън се оказва мираж за около 30-40 на сто от хората, разкриват от Лабораторията по медицина на съня в болница „Токуда“. Често причина за това е хъркането. Зад него обаче невинаги се крие сериозна диагноза. Нормалното за възрастта отпускане на тъканите, няколко килограма „отгоре“ или няколко питиета в повече, алергии, ангина, лоша поза на сън – всеки от тези фактори може да е предпоставка за т.нар. хабитуално хъркане. „Най-честото нарушение на дишането, настъпващо първично по време на сън обаче, е Синдромът на обструктивна сънна  апнея (ОСА)“, обясняват проф. Стайков и д-р Симеонова.

Болест или недостатък?
„Хъркането, свързано с нарушение на дишането по време на сън, трябва да се различава от т. нар. хабитуално хъркане“, подчертават специалистите. Къде е разликата? „Във втория случай пациентът хърка по време на сън, но това не е съпроводено със спиране на дихателния поток и съответно не води до намаляване на кислородната сатурация“, разяснява проф. Стайков. „Диагнозата при хабитуално хъркане се поставя въз основа на щателна анамнеза и по преценка провеждане на респираторна полиграфия, като понякога е необходимо и провеждане на консултация с УНГ-специалист“, допълва д-р Стаменов“.

Сън „на пресекулки“
„Сънната апнея пък се характеризира с повтарящи се и продължаващи повече от 10 секунди прекъсвания (апнеи) или намалявания (хипопнеи) на дихателния поток“, разкрива механизма неврологът. Обикновено дихателните паузи са с продължителност от 20 до 30 секунди.

„Причина за тях са обструкция или колабиране на горните дихателни пътища. При клинично значимите форми обикновено се установяват повече от 20 апнeи или хипопнеи на час. Те са съпроводени със снижаване на кислорода в кръвта (десатурация) и водят почти винаги до събуждане с последващо възстановяване на дихателния поток“, допълва проф. Стайков. Любопитното е че пациентите обикновено не усещат тези дихателни паузи. Те обаче „накъсват“ съня им и нарушават качеството му. Затова и често се събуждат и се чувстват уморени или са сънливи през деня.

Мъжете страдат 2.5 пъти по-често
Между 4 и 6 на сто от хората в света (предимно представители на бялата раса) са принудени да живеят със сънна апнея, показват епидемиологичните данни. Оплакванията се засилват с възрастта, като засегнатите са предимно във възрастта 40-60 години. „Синдромът се среща около 2.5 пъти по-често при мъжете, като обикновено обхваща индивиди с хабитуално хъркане и наднормено тегло“, уточняват специалистите от болница „Токуда“. Понякога причина за проблема са и лицево-челюстни малформации, които затрудняват нормалното дишане. „При голяма част от  пациентите със  захарен диабет, метаболитен синдром, артериална хипертония, нарушения на сърдечния ритъм и хронични белодробни заболявания се установява Синдром на обструктивна сънна апнея“, подчертават проф. Стайков и д-р Симеонова.  Коварното е, че много от пациентите сe оказват в „омагьосан кръг“. Сънната апнея, особено нелекуваната, може да се окаже причина за „отключването“ на гореизброените заболявания.

Да се събудиш уплашен или уморен
Кога трябва да ни „светне червената лампичка“ и да се замислим дали неприятното хъркане не е повече от досаден проблем? „Главните симптоми са хъркане, апнеични паузи (обикновено се отбелязват от партньорa в леглото), изразена дневна сънливост, събуждане със сърцебиене и/или главоболие, събуждане с чувство на задушаване и паника или умора, покачване на телесна маса без промяна в хранителния режим“, изреждат ги невролозите. Хъркането може да бъде много силно, като неговата интензивност се увеличава с повишаване на теглото и употребата на алкохол вечерно време“, споделя опита си проф. Стайков. И препоръчва при подобни оплаквания да се търси специалист, защото ранната диагностика е важна за успешното лечение.

И партньорът помага при диагностиката
„Анамнестичните данни от пациента и партньорa по легло са неразделна част от поставянето на правилната диагноза“, признава неврологът. Основните въпроси при събирането на информация касаят характера на нощния сън и дневната активност на пациента като: време за заспиване, продължителност на съня, спиране на дишането по време на сън и хъркане, повишена дневна сънливост, сутрешна умора и несправяне с ежедневните дейности. Пациентите попълват и множество субективни скали – например въпросника за оценка на дневната сънливост Еpworth sleepiness scale.

В Лабораторията вече над 10 години правят и специфични апаратни изследвания. „Диагностичният метод на избор е нощната полисомнография, но при анамнестични и клинични подозрения за сънна апнея може да се извърши и само нощна респираторна полиграфия, проведена със специална апаратура и под контрол на специалисти. По време на съня се отчитат параметри като кислородна сатурация, въздушен поток, сърдечна честота, торако-абдоминални усилия, позиция на тялото, дихателен поток, неволеви движения на мускулатурата“, разкриват подробностите проф. Стайков и д-р Симеонова.

Внимание – хипертония, диабет и инсулт!
При неглижирането на сънната апнея последствията могат да са фатални за здравето. „Към краткосрочните спадат изразена дневна сънливост, раздразнителност, депресия и тревожност, главоболие, инциденти на работното място и по време на шофиране, нарушения в концентрацията, паметов дефицит и сексуална дисфункция, проблеми в брака, влошено качество на живот“, разкриват подробностите проф. Стайков и д-р Симеонова. Дългосрочните са не по-малко страшни – високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, нарушен глюкозен толеранс и развитие на захарен диабет. „Над 50% от пациентите с апнея страдат от артериална хипертония. В същото време около 50% от хипертониците развиват ОСА. Дори леката ú форма е рисков фактор за високо кръвно налягане. А пациентите, при които тя е нелекувана, могат да станат резистентни към медикаментите за хипертония“, алармира д-р Симеонова.

Честотата на ритъмно-проводните нарушения при тези пациенти пък е 2 пъти по-висока. „Предсърдното мъждене по време на сън е водещата ритъмна патология при болните с апнея. Лечението ú подобрява значимо риска от развитието на ритъмно-проводни нарушения,  както и резултата от проведена сърдечна аблация“, разкриват невролозите. Сънната апнея е независим рисков фактор за мозъчен инсулт и повишава 2-2.5 пъти опасността от него. „При 50-60% от пациентите, които преживяват исхемични мозъчни инсулти или транзиторни исхемични мозъчни атаки – с начало през нощта или рано сутрин, е регистриран АХИ >10/ час“, споделя данни от изследвания началникът на Лабораторията по медицина на съня проф. Стайков.

Наднорменото тегло – причина и следствие
В същото време терапията се отразява позитивно на пациентите със захарен диабет II тип – подобрява се кръвно-захарният профил, намалява инсулиновата резистентност. „Наднорменото тегло е както рисков фактор, така и последствие от нелекуван синдром. Хипоксията и влиянието ú върху мастните клетки, както и произтичащият от това хормонален дисбаланс, са основен патогенетичен механизъм за повишаване на телесната маса“, допълват проф. Стайков и д-р Симеонова.  И напомня: не трябва да се забравя и възможността за коморбидност при пациенти с нарушения на съня, а именно: синдром на неспокойните крака, хронично безсъние и др. Понякога апнеята се среща и при деца – най-често около 4-годишни, като причината обикновено е хипертрофия на тонзилите (сливиците). Безсънието в ранна възраст пък може да доведе до поведенчески проблеми, лош успех в училище и нарушения в растежа, споделя опита си д-р Симеонова.

Решението – хигиена на съня и СРАР-терапия
Как пациентите могат да се справят с апнеята? Не всичко е „в ръцете“ на лекарите, апаратурата или медикаментите. Хигиената на съня е важна, както и намаляването на теглото, спирането на тютюнопушенето, както и отказването от късните вечери след 19 ч. „Употребата на алкохол и сънотворни медикаменти, преди всичко от групата на бензодиазепините, води до намаляване на мускулния тонус и до увеличаване честотата и продължителността на дихателните паузи, тоест до влошаване на сънната апнея“, подчертава проф. Стайков.

Иначе основното лечение е подаването на постоянно позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР) чрез апарат, снабден с назална маска. „При 50% от пациентите, провеждащи титриране със СРАР-апарат се отчита намаляване на дневната сънливост. По време на СРАР-лечението пациентът диша спонтанно и получава постоянно въздух под леко повишено налягане през назална маска. Това води до намаляване и пълно изчезване на апнеите и хипопнеите“, обяснява неврологът. Позитивен резултат от СРАР-терапията е и понижаването на кръвното налягане, подобряване на съня и ефективността на работа, снижаването на риска от мозъчен инсулт и сърдечно заболяване, подобряване качеството на живот.

Хирургично лечение може да се наложи при пациенти, при които син-
дромът е заради лицево-челюстни малформации. „Провежда се назална реконструкция, фарингеална реконструкция като увулопалатофарингопластика, асистирана с лазер увулопалатопластика.

За момента диагностиката и лечението на обструктивната сънна апнея и заболяванията, свързани с нарушения на ритъма сън и бодърстване не се реимбурсират в България. „В Лабораторията в Аджибадем Сити Клиник „Токуда“ обаче ежегодно организираме семинари и множество безплатни кампании. Благодарение на последните, все повече пациенти  се обръщат към нас, с оглед диагностика и лечение на проблемите със съня, споделят проф. Иван Стайков и д-р Анелия Симеонова.