Олга Георгиева

На полуострова сезонът започва през май и свършва през октомври. Чисто море, хубави плажове, изобилие от морска храна. Трите пръста са различни като пръстите на едната ръка – Касандра, Ситония и Атон. Въпреки че тук не се намират най-изисканите гръцки курорти, Халкидики привлича като магнит много българи всяка година, от пролет до есен.

Дали заради старата ни болка по Беломорска Тракия, заради мечтания и отнет ни излаз на Бяло море или заради все по-замърсеното и пренаселено Черноморие? Едно е факт – към Солун и Халкидики пътуват хиляди български коли, а менютата в ресторантите са отпечатани вече и на български език. От години заможни българи купуват земя и строят вили из полуострова и на остров Тасос, частни яхти с български флаг акостират на пристанищата. Други наемат къщи за лятото или пък идват само за дълъг уикенд на хотел. Трети пристигат с международния влак от София до Солун или с автобус на транспортна фирма и после взимат някой от „селските“ рейсове надолу към трите пръста. Разстоянието е близко, а климатът е коренно различен, въздухът е влажен и морето е спокойно. Да открием заедно магията на Халкидики още в началото на сезона.

Касандра
Най-западният ръкав на Халкидическия полуостров, или както го наричаме – първият пръст, е кръстен на Омировата пророчица Касандра. Другото му име е Палини (на гръцки: Κασσάνδρα, Παλλήνη). Административно има две общини: дем Касандра и дем Неа Пропонтида. На този полуостров се намира най-посещаваната пещера в Гърция – Петралона, в която са открити най-старите останки от живот по тези земи (от преди 700 000 години). Според древни източници най-старото име на Касандра е Флегра, от времето, когато полуостровът става свидетел на митичната битка между боговете и гигантите. На Палене израства Атина Палада. В миналото тук се е намирал манастирът Врачево. След големия горски пожар през август 2006 г., обликът на Касандра е доста променен (ще видим колко “по-зелен“ е полуостров Ситония), но природата си остава красива, с чудесни зимни пасища, екзотични цветя и растения. Няма да ни стигне времето да спрем във всяко от градчетата и селцата, разположени едно след друго покрай морето, за това избираме да видим Афитос и Sani Resort. Намират се на еднакво разстояние от Солун, на около 100 км, точно на двете срещуположни страни на пръста – Сани на западния бряг, Афитос на източния. Тръгваме от Солун по магистралата на юг, преминаваме през най-тясната част на пръста Нея Потидея. Уникално място, и от двете страни на пътя виждаме море! Слизаме още надолу, надясно е Сани, в ляво – Афитос. Хайде първо в Сани. Най-луксозното място на Касандра, с яхтено пристанище, четири и петзвездни хотели, ресторанти, барове и магазини, прекрасни плажове с фин светложълт пясък, палми и чисто море, което на места остава плитко много навътре. Уютен и малък, Сани е идеален курорт за семейства с малки деца, за романтичен уикенд или просто за почивка на тишина. Има добре организирани спортни занимания и за тийнейджърите – тенис, футбол, танци, еко-занимания, уроци по ветроходство, приключенска школа и т.н. Цените са сериозни, има гости от цял свят, англичани, руснаци, немци, японци, българи, сърби, и разбира се, гърци. Плажовете са разделени на зони за хотелите и зони за външни посетители на комплекса, така че можете спокойно да отседнете в някое от близките селца и да ползвате само великолепния плаж на Сани. Тук се провеждат фестивали, дегустации на вино, презентации на гурме готвачи, отличени със звезди на Michelin, организират се сватбени тържества и частни партита. Определено място с класа. Да седнем в някой бар с гледка към синьото море и да си поръчаме фрапе или пък джинджифиловата напитка, която предлагат тук. После отиваме в Афитос, на 15 км, от другата страна на Касандра. Карайки по новата магистрала и малките пътища, си даваме сметка, че атмосферата на Сани е изключение за Касандра. Наближаваме Афитос, едно от най-старите селища на полуострова. То е типичен пример за традиционна гръцка архитектура. На площада с неправилна форма е разположена единствената в Халкидики базилика – „Св. Димитър“, прозорците и иконостасът са украсени с каменни релефи. На площада са също и кметството, в голяма характерна къща, и етнографският музей. Тук ще намерим и малки приятни ресторантчета, хотели и къщи за гости, хубав плаж, тишина, усещане за безвремие и древност. Ще пренощуваме тук, ще вечеряме гръцка салата, узо и морски деликатеси, а на сутринта ще се отправим към Ситония.

Ситония
Да, наистина тук зеленината е много по-буйна. Виждаме още в началото на втория пръст, средния полуостров на Халкидики. Ландшафтът е горист и планински, в централната част на Ситония се издига планината Итамос или Драгунтелис. Тук луксозният курорт е Порто Карас, в средната част на полуострова. Създаден е от гръцкия бизнесмен и земевладелец Янис Карас преди 44 години по проект на германския архитект Валтер Гропиус. Комплексът включва четири големи хотела (два петзвездни и два в бунгален стил), 45 000 маслинови дървета, баскетболен, футболен, тенис и голф клуб, център за спа и таласотерапия, лозя на площ 475 000 м², най-голямата частна марина в Северна Гърция с капацитет 315 съда. Ситония има и островчета, но само две от тях са обитаеми. Иначе, можем да избираме от многото селца и малки градчета, всяко със собствен плаж и атмосфера. Като цяло Ситония изглежда някак „по-дива“, има и много къмпинги. Да отидем чак в най-долната част на пръста, до Порто Куфо, най-дълбокото естествено пристанище на Гърция. Да се спуснем и до самия край на полуострова, гледката не е за изпускане! Тази вечер ще останем в Порто Куфо, а на сутринта ще погледаме как старите рибари подготвят мрежите и лодките си на пристанището.

Атон – Света гора
За съжаление нямам лични впечатления, посещението на жени в Света гора е забранено. Специално позволение може да получи всеки поклонник от мъжки пол над 18 г. Единствено по времето на гръцката гражданска война Атон е бил убежище на много бежанци, между които жени и девойки. Обитаването на полуострова е разрешено само на монасите, общото население е около 1400 души. Света Гора е автономна монашеска общност под гръцки суверенитет и седалище на 20 православни манастира (сред които българският „Св. Георги Зограф“), 12 скита, метоси, както и над 600 килии, каливи и катизми. Атон е трудно достъпен и, казват, много красив, но за женската част от нашата група посещението на Халкидики приключва тук.

Ако кратката ни разходка ви е харесала, имате време чак до есента да си организирате гръцка ваканция.