Днес гумичките за триене се правят най-често от синтетичен каучук, а по-скъпите модели – от естествен. В миналото хората използвали за изтриване на написаното хляб, а за премахване на грешки от папирус пясък и камъни, докато английският учен Джоузеф Пристли (Joseph Priestley, 1733-1804) не забелязал, че следите от писане се изтриват и с каучука, донесен в Европа след откриването на Америка. Там инките и маите изработвали от каучук обувки, съдове за вода и топки. Каучукът се получава от коагулирал млечен сок на каучуковото дърво hevea brasiliensis, а самата дума произхожда от думата „cahuchu“, означаваща „плачещо дърво“.
През 1839 г. Чарлз Гудиър (Charles Goodyear ) установил, че при смесване на каучук и сяра се получава смес с отлични качества, наречена по-късно „гума“. Виждайки ценността на каучука, бразилските власти забраняват под заплаха от смъртно наказание износа на семена и фиданки от хевея. Въпреки забраната, около 1860 г. англичанинът Хенри Уикъм (Henry Wickham) успява, под претекст, че купува орхидеи, да се сдобие с голямо количество семена и фиданки, които са пренесени в Цейлон (днешната Шри Ланка), която е най-големият производител на каучук и до днес.