Д-р Драгнев е от Варна. Завършва Медицинския университет и специализира в очна болница в родния си град. Работи като асистент към катедрата по очни болести на МУ Варна. За първи път посещава Англия и по-точно най-старата очна болница в света – „Морфийлдс“, по програма на Европейския съюз през 2009 г. Впечатлява го обучението и разбира, че трябва да продължи кариерата си точно в тази страна. Следващата година започва работа в Уелс, а от 2014 г. е на постоянна консултантска позиция в Сейнт Хелънс, близо до Ливърпул.

Д-р Драгнев, как се насочихте към офталмологията?

Любовта ми към офталмологията започна още преди да бъда приет като студент по медицина. Като ученици в XI клас на Първа езикова гимназия помагахме като преводачи на летящата очна болница „Орбис“. Тя беше на благотворително посещение във Варна и специалисти от цял свят лекуваха тежки, но и интересни случаи от цяла България. Ефектът върху качеството на живот на пациентите, професионализмът на екипа, апаратурата ме впечатлиха и вдъхновиха да се насоча към очните болести.

Какви бяха първите Ви впечатления от здравеопазването в Англия?

Това, което ме впечатли най-много, беше начинът на работа. Тъй като медицинското обслужване е абсолютно безплатно, фокусът на лекаря е върху медицинската част.

Не е необходимо да се дискутират финансови въпроси и това не е пречка пациентът да получи необходимото лечение.

Същото важи и за бумащината. Има я, но е значително по-малко, отколкото в България.

Предвижда ли системата безплатни профилактични прегледи, свързани с очното здраве?

Профилактичните прегледи се извършват основно от оптометристи и са за глаукома (в зависимост от възрастта и генетичната предразположеност) и за диабетна ретинопатия.

Безплатни са и благодарение на тях пациентите с тези заболявания се идентифицират рано, което прави лечението по-лесно и успешно.

Има и скрининг за по-редки случаи като пациенти на лечение с хидроксихлороквин и семаглутид.

Какви промени настъпват в зрението с напредване на възрастта?

Основната част от очните заболявания са свързани с възрастта. Мнозинството от нашите пациенти са на възраст над 60 г., броят на хората с очни проблеми се увеличава с подобрената продължителност на живот. Най-честите оплаквания са необходимостта от очила за четене след 45-50 г. в резултат от намалената акомодация. От най-честите заболявания са катаракта, глаукома и макулна дегенерация.

Какво може да направи човек, за да ги забави или минимизира?

Причините за повечето очни заболявания са многофакторни. Това, което се препоръчва, е здравословно хранене и живот като цяло. Но най-важното си остава профилактиката и ранното откриване за тези, които са необратими, като глаукома и макулна дегенерация, свързана с възрастта. Във Великобритания хората над 60 г. се преглеждат ежегодно от оптометрист и при съмнение за заболяване се насочват към очен лекар.

Подлежат ли на диспансерно наблюдение хроничните очни заболявания като катаракта, макулна дегенерация, диабетна ретинопатия, глаукома и други?

Катарактата няма нужда от наблюдение. Единственото лечение към момента е оперативно. Аз съветвам моите пациенти да пристъпят към операция, когато имат проблеми в ежедневието. Това зависи от индивидуалните потребности на пациента – например професионален шофьор или шивачка ще имат нужда от операция по-рано. Пациентите с глаукома и макулна дегенерация са под постоянно диспансерно наблюдение и лечение, ако е небходимо. Това важи за всички хронични заболявания.

Следенето на тези заболявания поема ли се от здравните каси?

В Обединеното кралство няма здравни каси. Има само една държавна и всичко е абсолютно безплатно. Прилича на здравната система в България по времето на комунизма.

Наистина ли в Англия се налага да се чака с месеци за час при тесен специалист, какъвто е офталмологът?

Да. За рутинни случаи в нашата болница се чака около 3 месеца в момента. Но този срок в страната варира в зависимост от специалността и болницата.

Бих искал да подчертая обаче, че за спешни състояния, при които лечението трябва да се започне бързо, срокът е по-малък. Например при макулна дегенерация, свързана с възрастта, е 2 седмици.

Кои разлики Ви правят най-голямо впечатление в развитието на офталмологията там и у нас?

Голямата разлика е, че поради административни и финансови причини колегите в България не могат да се фокусират върху медицинската част и лечение на пациентите. Голямо значение има и липсата на скрининг и късното откриване на някои заболявания като глаукома и диабетна ретинопатия, което впоследствие прави лечението по-трудно и води до по-лоши резултати.