Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог
Вероятно сте чували израза: „Погрижи се за себе си!“. Но какво означава това – козметик, масаж, спа, любимо хоби? Или е нещо друго?
Грижата за себе си е определена нагласа към собствената личност, която включва на първо място поемане на отговорност за собствените действия, да не се товарим с прекалено много задължения, но и да не ги пренебрегваме – деликатен баланс между искам, мога и трябва.
Когато попитали Исус, коя е най-важната заповед в Закона, той отговорил че първата е „Обичай своя Бог“, а втората – „Обичай ближния си като себе си“.
Забелязвате ли разликата? Обичай ближния си като себе си, а не вместо себе си. С други думи казано, по-напред трябва да обичаме себе си, за да можем да обичаме другия.
Какво ни пречи да се обичаме?
На първо място – самоподценяването. Не се харесваме, не се чувстваме добре със себе си, не се обичаме, нещо повече, не смятаме, че заслужаваме да бъдем обичани. Поне не такива, каквито сме. Ние трябва да бъдем други – с по-слаба фигура, по-уверени, по-умни, по-успешни, по-… Възприемаме се като втора ръка хора, които непрекъснато се усещат зле и заслужават второ качество живот. Вместо през розови очила гледаме на себе си през замърсено сиви.
След това идва вината. Тук не става дума за онази вина, която е основателна и служи като коректор, а за аморфната, размита вина, че не се справяме, която ни затрупва с неоснователни свръхсамоизисквания. Като например неспособността да приемаме собствените си грешки и да продължаваме, учейки се от тях. Вместо това се самоизтезаваме до полуда. Стремим се към одобрение, защото ние сами не си го даваме. Поставяме се в зависимост от мнението на някой друг, „по-важен“ от нас.
Какви са резултатите?
Превръщаме се във вечната жертва, в мъченици, които отказват да се наслаждават на живота. Ставаме работохолици и перфекционисти, които се крият от себе си във вечните задължения, без да изпитваме удоволствие от нещата, които вършим.
Протакаме в несигурност, без да имаме способността да вземем решение.
Не допускаме близка, стойностна връзка или пък не можем да се освободим от разрушителни взаимоотношения.
Знаете ли – няма никакво значение как е започнало всичко това! Няма значение какви и колко големи грешки сме направили през живота си! Важното е, че сме направили възможно най-доброто, на което сме били способни!
Как да се избавим?
На първо място, като се отпуснем и си позволим да видим, че и най-преуспелите хора не са по-различни от нас. И те са имали и имат своите трудности, но преминават през тях, вярвайки, че ще се справят, и прощавайки си грешките и провалите.
Необходимо е да зачетем собствените си емоции и да им дадем право на съществуване. Единственият начин да го направим е да преминем през тях, а не да ги затлачваме. И ако ни е много трудно да не се страхуваме, да потърсим съдействие от специалист. Само зрелият и отговорен към себе си и другите човек може да си позволи да бъде слаб и да потърси помощ.
Добре е да спрем да търсим своето щастие в другите хора или обстоятелства. Истинската грижа за себе си е да насочим вниманието и енергията си върху самите нас. Защото го заслужаваме! Едва когато се фокусираме върху малките, ежедневни стъпки, без да се взираме в неясното бъдеще, което ни плаши, можем истински да се погрижим за собственото ни добруване. И когато сме заобичали себе си, когато сме се признали за достойни за обич хора, можем да бъдем тези Човеци, които даряват с обич ближния.