ГРИПЪТ

Проф. д-р Радка Аргирова
д.м.н., вирусолог, Токуда Болница, София
www.tokudabolnica.bg

Тръгва си есента, красива, цветна, с галещо слънце…
Настъпва зимата, с очакване за снежна белота и празници, но… и със стари, често добре познати, дебнещи опасности за нашето здраве, най-важната от които е грипът. Това остро инфекциозно заболяване, което засяга горните дихателни пътища и протича с различни по вид и интензивност признаци – от леко неразположение до тежки нарушения в дишането, кашлица, умора. Всички те водещи до нетрудоспособност в продължение на 1-2 седмици

Нелекуван грип, грип у възрастни хора над 65-год. възраст и у лица с временни или постоянни нарушения във функциите на имунната система, може да доведе до тежки животозастрашаващи усложнения, дори смърт. СЛЕДОВАТЕЛНО, НИКОЙ НЕ БИВА ДА ПОДЦЕНЯВА ГРИПНАТА ИНФЕКЦИЯ! Леко боледуващите могат да я пренасят и така да станат причина за заразяване на възрастни или имунокомпрометирани лица, усложнявайки и без това тежките им хронични заболявания. Грипът често се идентифицира с настинката, но настинката е само добър предразполагащ фактор, за да се размножи вирусът на грипа в епителните клетки на горните дихателни пътища. Не само грипният вирус е причина за инфекцията, сред причинителите са и други вируси: парагрипни, аденовируси, риновируси и др., демонстриращи протичането на инфекцията с леко различаващи се симптоми.

От кога е познат грипът?
Грипът (инфлуенца) е известен на човечеството още от описанието на Хипократ преди около 2400 години. Според различни източници изглежда вирусът е причинил доста епидемии в човешката история, но е трудно днес те да се интерпретират поради общи признаци с редица други заболявания, главно на дихателната система. Много възможно е инфекцията да се е разпространила към американския континент след пристигането на Колумб там и последващата европейска колонизация.

По какъв начин става заразяването?
Заразяването става изключително по въздушно-капков път: при кихане, хрема, кашляне. ЕТО ЗАЩО Е ДОБРЕ БОЛНИТЕ ИЛИ НЕРАЗПОЛОЖЕНИТЕ ХОРА ДА НОСЯТ МАСКИ – ЧРЕЗ ТЯХ, МАКАР И ЧАСТИЧНО, СЕ СПИРА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ГРИПНИТЕ ВИРУСИ И СЕ ПАЗЯТ ОКОЛНИТЕ. Но заразяването може да стане и когато грипният вирус попадне върху повърхности, предмети от бита и пр., поради което ГОВОРИМ ЗА СТРИКТНО СПАЗВАНЕ НА ЛИЧНАТА И ОБЩЕСТВЕНАТА ХИГИЕНА. Това означава, че всички ние можем лично да съдействаме ако не за спиране, то поне за ограничаване на грипните епидемии.

Какви са симптомите на грипа?
Симптомите на грипа най-често започват внезапно 1,5-2 дни след заразяването с вируса и се описват като един от следните три групи признаци или и трите: кашлица, треска, мускулни болки по цялото тяло, водещи до тежка отпадналост. Треската е често с температура до 39 С, придружена със студени тръпки. Кашлицата най-често в началото е суха, към мускулните болки се добавят и ставни болки. В редица случаи се наблюдава гадене и повръщане, главоболие, гърлобол, зачервени сълзящи очи. У децата по-често се наблюдават диарии, стомашни болки, повишена температура, болки в ушите. За възрастните е по-характерна бързо настъпваща пневмония (която често е първична вирусна и невидима рентгенологично), отколкото диарии. Около 30% от заразените с вируса лица прекарват инфекцията безсимптомно, но предават вируса успешно, като така поддържат сезонните епидемии.

Как се диагностицира и може ли да се сбърка с друго заболяване?
Грипната инфекция често се бърка с други инфекции на горните, а и на долните дихателни пътища. Особено трудно е, когато има и усложнения. В такива случаи е задължителна консултацията със специалист, не се прилага никакво самолечение. Диагнозата се поставя клинично, но задължително се потвърждава вирусологично чрез високочувствителни и специфични тестове, извършвани само във вирусологични лаборатории.

Какво е лечението?
Що се отнася до лечението – никакви антибиотици. Трябва да се знае, че последните действат срещу бактериалните патогени, но са безпомощни срещу вирусите, освен ако няма усложнения, придружени с допълнителна вторична бактериална инфекция. Ако симптомите са леки, трябва да се приемат течности, много витамини и симптоматични средства – срещу температура, главоболие и др. Обикновено инфекцията преминава за около 7 дни, но често работоспособността се възстановява за по-дълго време. Тогава влизат в съображение разходки, средни физически натоварвания, лека храна, приемана на малки времеви интервали, отново течности и витамини, процедури за укрепване на организма. Прилагането на специфични антивирусни препарати е особено ефективно и препоръчително още при първите симптоми. Това са инхибиторите на невраминидазата (ензим, който е съставка на грипния вирус) и когато е блокиран, вирусът не може да се размножава. У нас представители на тези инхибитори са Тамифлу и Реленца. Те показват активност срещу грип А и грип В – двата най-чести виновника за сезонните епидемии. И двата медикамента са одобрени в Европа не само за лечение, но и за предпазване от грип. Друг често предписван медикамент е амантадин, който обаче е активен само срещу грипния А вирус.

В какво се състои профилактиката на грипа?
Противогрипните ваксини днес широко се използват за предпазване от заболяването. Важно е да се р азбере, че в днешните условия на живот ни е трудно да се изолираме от окръжаващите ни, следователно е трудно да не допуснем заразяване с грипния вирус. Но в този случай ваксините предпазват не от заразяване, а от заболяване. Изменчивостта на вируса налага и актуализиране на ваксините според актуалните грипни щамове.

Така всяка година, чрез ваксиниране именно с антигените на циркулиращите вируси, е възможно да предпазим себе си и околните от грип. Особено уязвими към инфекцията и склонни към усложнения са възрастните хора с хронични заболявания, лицата с ХИВ инфекция, трансплантирани лица и др. Общото между тези уязвими лица е нарушената функция на имунната система, която най-често е подтисната и изпитва трудност да създаде бързо антитела срещу циркулиращи инфекциозни патогени, какъвто е грипният вирус. Ето защо на такива лица се препоръчва ежегодно ваксиниране със сезонните ваксини срещу грип. Дори и да се разболеят, инфекцията при тях ще премине по-леко и по-бързо в сравнение с неваксинираните лица. Противогрипната ваксина е добре да се постави във втората половина на м. септември, най-късно до средата на м. октомври. Така ще има достатъчно време за образуване на защитни антитела в организма на ваксинирания и той ще е готов да посрещне предизвикателството на циркулиращите грипни вируси.

Кога най-често се появяват грипните епидемии?
У нас пикът на грипните епидемии обикновено е в края на м. януари, самата епидемия продължава дори понякога до края на м.март с „опашка“ и през април.