Текст: д-р Ася Николова, дерматолог от ДКЦ „Александровска“ в София

Слънцето е живот, слънцето е здраве, слънцето е красота. Но едновременно с това стремежът към апетитен загар и закаляване през лятото може да ни „изиграе лоша шега“. Кои са грешките, заради които лъчите от „приятел“ могат да се превърнат във „враг“? Ценни съвети как едновременно да се наслаждаваме и защитаваме от слънцето дава опитният дерматолог д-р Ася Николова от ДКЦ „Александровска“ в столицата.

„Слънцето е основен елемент от нашия живот и обкръжаващата ни среда. То поддържа тялото ни в добро здраве и му дава тонус и виталност“, категорична е д-р Ася Николова. Лятото е моментът, когато имаме шанс да заредим „батериите“ си с енергия и жизненост за през цялата година. „За да може удоволствието от него да бъде пълно обаче, трябва да познаваме опасните последствия от прекомерното облъчване с UV лъчи и начините да ги избегнем”, напомня дерматологът.

„Слънцето има множество положителни ефекти – като синтеза на витамин D и естетичната роля на слънчевия загар. От друга страна, налице са увреждащите – изгаряне, задебеляване на кожата и ускоряване на процеса на стареенето ú, фототоксичните и фотоалергични реакции и най-вече – туморите“, изрежда опасностите специалистът от ДКЦ „Александровска“. И дава насоки как да се предпазим от основните грешки, които допускаме в опита си да се защитим от опасните лъчи.

Пазате се от UVA лъчите

„Нека не забравяме, че бронзовият загар всъщност е не само желан козметичен ефект, а защитна реакция на кожата от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи. Чрез адекватната фотопротекция се осъществява профилактика на негативните ефекти на слънцето. Освен в тези случаи, фотозащита се налага след различни козметични процедури, а и при наличие на болести, които се предизвикват от UV лъчи – т.нар. фотодерматози“, уточнява д-р Николова.

„Съвременните фотозащитни продукти са формулирани на базата на фотофилтри – вещества, които абсорбират UV лъчи и минерални екрани (микропигменти) – вещества, които ги отблъскват. Освен това се прибавят антиоксиданти, които намаляват вредното действие на свободните радикали, а също и успокояващи и овлажняващи съставки“, разкрива д-р Николова. И обяснява, че абревиатурата SPF и съответната цифра след нея отразява степента на защита срещу UVB лъчите. „Фотопротективното средство трябва да е с доказана ефективност и спрямо UVA светлината, която предизвиква фотоиндуцираното стареене на кожата, тумори и имуносупресия“, подчертава специалистът от „Александровска“.

Цената не е най-важна

Как да изберем точния продукт обаче? „В днешно време на пазара се предлагат най-различни слънцезащитни формули. За да направим правилен избор, е важно да се съобразим с индивидуалните особености на кожата, а не да се ръководим от марката или цената. Затова най-добре е да се консултираме предварително със специалист дерматолог“, смята д-р Николова. Важно е да се съобразим със следните фактори:

  • фототип (светъл тип – висок фактор);
  • интензивност на слънчевото греене;
  • облъчвани участъци;
  • наличие на повишена фоточувствителност.

Минерални екрани помагат на най-уязвимите

„Особено чувствителни към UV лъчите са три категории пациенти – деца, бременни и хора с фотодерматози (заболявания, при които има повишена чувствителност към UV лъчeние)“, отбелязва специалистът от ДКЦ „Александровска“. „При тези по-уязвими групи най-подходящи са фотопротекторите на база минерални екрани, тъй като са с най-добра покривност, трайност и безвредност. Продуктите трябва да са с максимална степен на фотозащита“, уточнява д-р Николова.

Важно е още видът на фотопротектора да е съобразен с омазняването на кожата на пациента. Какво значи това? Препоръката на дерматолога е при суха кожа да се използва крем, а при нормална и мазна – емулсия.

Не пестете крема

Не пестете слънцезащитния продукт, ако искате да ви защитава качествено. Прилагането на недостатъчно количество от кремовете и емулсиите е вероятно най-честата ни грешка. Тук спазвайте две правила – първо, нанасяйте оптимална доза, второ – достатъчно често. Какво значи това? „На всеки 2 часа, след всяко излизане от водата, както и след обилно изпотяване“, разяснява д-р Николова. Напомня, че нанасянето на фотозащитния продукт трябва да става 10-15 минути преди излизане на плажа или на улицата.

Препоръката ú е специално внимание да се обръща на изпъкналите части – нос, уши, теме и т.н. И, разбира се, да се спазва „златното правило“ на дерматолозите – тен да не се събира в часовете, когато слънцето грее най-безмилостно – между 12 и 16 часа.

„Необходимо е също така да знаем, че ултравиолетовите лъчи минават през облаци и стъкло, а на всеки 300 м надморска височина интензитетът им се увеличава с 4%“, допълва специалистът от „Александровска“. Това е и причината в планината да изгаряме толкова лесно – независимо дали сме на ски през зимата или на пикник през лятото.

Пазете се и в града

Кожата ни има нужда от защита не само по време на ваканцията, напомнят специалистите. Парещите лъчи през лятото са „враг“ и в града. „В съвременните кремове за ежедневна употреба почти винаги има добавена фотозащитна компонента, но тя не е достатъчно мощна, за да може да се разчита само на нея – особено, когато сме изложени на интензивно слънце. В тези случаи преди излизане трябва да се нанесе подходящ фотопротектор“, подчертава д-р Николова.

„Искам да припомня, че слънчевото облъчване води до дехидратиране и задебеляване на кожата. Дехидратираната кожа е отпусната, с намален тургор“, отбелязва дерматологът. Как можем да компенсираме това неприятно изсушаване? „Всекидневното хидратиране – чрез използването на подходящи овлажняващи кремове, съдържащи витамини, алое, урея, хиалуронова киселина, през деня и през нощта, е силно препоръчително. Както и поемането на достатъчно количество течности, за да се улесни възстановяването на кожата“, съветва специалистът от ДКЦ „Александровска“.

Изгарянията в детството са най-коварни

Забавленията на плажа най-лесно се превръщат в „играчка-плачка“ за малчуганите. Да опазиш децата от опасните лъчи се оказва „мисия невъзможна“ за много родители. „80% от фотоувредата на кожата настъпва преди 18-годишна възраст поради по-интензивното излагане на слънце в детството“, споделя опита си д-р Ася Николова. За жалост, дерматолозите са категорични, че „кожата има памет“. А слънчевите изгаряния в детството могат да увеличават риска от кожен рак, увреда на очите и имуносупресия. „Ракът на кожата почти не се среща при деца, но уврежданията, които могат да доведат до него, започват да се натрупват още в детска възраст“, допълва специалистът от ДКЦ „Александровска“.

Малчуганите са и много по-чувствителни към ултравиолетовата светлина от родителите си. „Терморегулаторната система също е недоразвита до 3-годишна възраст, което създава допълнителен риск в случаите с продължителна експозиция. Затова и новородени, и бебета до 2-годишна възраст не трябва да се излагат на директна слънчева светлина изобщо“, категорична е д-р Ася Николова.