Хармония във водата

Саша Ковиянич-Димич

Докато зората изгрява над реката, лодката се вдига от стапела и поема към новия ден. На друга стойка висят греблата, готови да бъдат изнесени и вкарани в ключовете. И тогава, пробудени от реката и усещането на греблата в ръцете си, гребците се сливат напълно с лодката. Симфонията не е в самото състезание. Тя е в съгласуваното движение във водата, в хармоничното свиване на греблата и мускулите, където всяка част от екипировката и всеки гребец е и движеща сила, и ограничител на движението.
(Stephen Kiesling, The Shell Game)

Вероятно са малцина онези, които не са имали случай да се спрат и ентусиазирано да проследят някоя осморка, плъзгаща се по спокойната повърхност на водата, задвижвана от греблата на осем гребци в идеален синхрон. Обикновено гледката предизвиква у наблюдателя усещане за хармония и лекота. Оставате с впечатлението, че гребците задвижват с минимални усилия греблата, а те само близват водата и изхвърлят лодката на метри напред. Прави сте, когато си мислите, че другото име на гребането е хармония; тя е същевременно и най-необходимият елемент на този спорт.

Другата асоциация с гребането за любителите на спорта е знаменитата университетска регата на осморките на Оксфорд и Кеймбридж по Темза, заради която Англия се смята за люлката на съвременния гребен спорт. Началото на традицията е поставено през далечната 1828 година, когато Чарлз Меривейл, студент от колежа в Кеймбридж, предизвиква свой училищен приятел, а иначе студент от Оксфордския университет, да премерят сили в гребане по реката до градчето Хенли. Това е било първото официално състезание между Оксфорд и Кеймбридж.

Тази година се проведе 160-та поредна регата, при почти еднакви резултати, но все пак с лек превес за Кеймбридж. Колко популярна е регатата показват данните от най-новата история, според които около 250 000 души проследяват състезанието от бреговете на реката, а около четири милиона души го гледат по телевизията.

Гребането е моноструктурен спорт, което означава, че включва циклично повтарящи се движения и по този критерий представлява монотонна дейност, но с оглед на това, че се осъществява във водата, сред природата и обикновено публично, че тренировките и състезанията са наситени с вълнение, такъв етикет изобщо не може да му бъде лепнат.

Гребането е олимпийски спорт, който се тренира и от жени, и от мъже. И в двете категории състезанията се организират на стандартната дистанция от 2000 м, с изключение на младшата възраст, при която разстоянията са малко по-къси, обикновено 1500 м. В състезанието участват шест лодки в коридори, които най-често, но не задължително, са разделени с шамандури. За първи път коридорите при състезание по гребане са разделени с шамандури на Олимпийските игри в Рим през 1960 г.

Кога да се започне?
Ако решите да подкрепите детето си в идеята да тренира гребане, преди всичко трябва да знаете, че гребането е един от най-тежките физически спортове. Това е един от малкото отборни спортове без използване на топка, което означава, че за по-малките възрастови групи няма да бъде особено забавен дори в началото, още повече, че от първия момент този спорт изисква определена доза сериозност и дисциплина, мазохизъм и издръжливост на болка.

Желателно е децата да започват да се занимават с него на възраст от 12 до 16 години, макар да не е късно и на 18, особено ако преди това вече са практикували някакъв по-натоварващ спорт. Освен това, обърнете внимание и на сезона, през който детето би трябвало да започне тренировките. През зимата тренировките по гребане се провеждат основно на закрито, на ергометри – гребни тренажори, които създават същите физиологични натоварвания, както и гребането във вода, с изключение на това, че самата дейност е тежка, монотонна и бързо омръзва на децата. През летните месеци дори и начинаещите деца излизат на вода, за да тренират синхронизацията си при изнасянето на лодките на вода, поредността на сядането и при самото гребане, най-напред на „галерите”, както опитните гребци предпочитат да наричат тези тромави лодки за начинаещи.

Хранителният режим на гребците
С оглед на това, че гребането е една от най-натоварващите дисциплини, при която се изразходва огромна аеробна и анаеробна енергия, гребците имат големи енергийни потребности, най-важни от които са тези от въглехидрати (500-600 г на ден). Като цяло може да се каже, че гребците се нуждаят от високоенергийна храна, която трябва да бъде разпределена на пет до седем хранения дневно. За да се компенсира енергията, изразходвана по време на тренировките, те трябва да приемат по 4000 ккал на ден. Най-полезните храни в диетата на тези спортисти са: гъстите натурални плодови сокове, шоколадово мляко, мед в съчетание с мляко, енергийни барове, тестени изделия, варени картофи, варени зеленчуци, хляб и кифли, ориз и плодове. Препоръчителното съотношение на протеини, мазнини и въглехидрати е 20:25:55.

Гребането е спорт, в който мнозина ще намерят себе си, независимо дали са начинаещи, или ветерани, както и дали са започнали да го тренират като деца, или в зряла възраст. То е идеално за развитието на мускулно-скелетните структури при по-младите и за поддържане на кондицията при възрастните. Наред с всички ползи, които този спорт носи за здравето и кондицията, още по-важен е контактът с природата, който допринася за физическата и психическата стабилност на всеки, който наистина изпитва удоволствие от него.

Малък речник на гребането

Разпашно гребане – дисциплина, при която всеки гребец гребе с по едно гребло. Означенията за екипажите, които се състезават в гребането, включват цифра, която означава броя на членовете на екипажа и знак плюс или минус, който показва дали екипажът има, или няма рулеви. Например, (2+) означава двойка с рулеви. Олимпийските дисциплини са (2-), (4-) и (8+), а неолимпийските включват още и (2+) и (4+).

Скул – дисциплина „по двойки”, където всеки гребец гребе с по две гребла, тоест по едно във всяка ръка. Олимпийските дисциплини са: единична или скиф, с означение (1x), двойка (2x) и четворка (4x).

Лодка – често за тези лодки се използва английското название – shell (черупка), както заради формата, така и поради факта, че корпусът им е тънък като черупка, така че лодките да са възможно най-леки. Отличават се с голяма дължина и много малка ширина.

Слайд – подвижна седалка, която се „плъзга” (slide – английската дума за плъзгане) по две успоредни релси, разположена така, че гребците да са с гръб към посоката на движение на лодката.

Гребло – състои се от дръжка, пръстен, прът на греблото и лопата. Дръжката е онази част, за която гребецът хваща греблото; пръстенът пречи на греблото да се изплъзне във водата през ключа, на който се опира върху лодката, прътът най-често е кух, за да бъде греблото максимално олекотено, а лопатата е частта, с която се загребва водата. Греблата за скул са с дължина около 290 см, а за разпашно гребане – около 380 см.

Рул – устройство за управление на лодката (кормило).

Рулеви – състезателят, който управлява лодката и насърчава екипажа по време на състезанието. Рулевият е единственият член на екипажа, който е с лице към посоката на движение на лодката.

Стрелец – гребецът, който седи най-близо до рулевия и определя според неговите указания размаха и честотата на загребванията, като задава ритъма на останалите членове на екипажа.