Текст: Христо Донев
Няма никакъв спор, че художествената гимнастика е най-красивият спорт. Той може да заплени всеки. Грациозността на изпълненията под музикален съпровод прави този спорт по-особен от останалите, но това не значи, че е лесен, дори напротив.
Художествената гимнастика може да се практикува индивидуално или отборно – ансамбъл от 5 гимнастички. В случаите, когато състезанието е индивидуално, състезателката използва само един уред, докато при отборното се работи или с един вид уреди, или с два. Самите уреди са бухалки, обръч, топка, лента, въже. Всяка гимнастичка може да играе с единия или с другия уред в даден момент, като по време на съчетанието уредите се прехвърлят между състезателките.
Красотата на художествената гимнастика идва от факта, че тя съчетава елементи на балет, гимнастика, танци и работа с уредите. Победител е участникът с най-много точки, които се определят от съдиите за скокове, салта, пируети, съчетанието на елементите със звука, както и за правилното изпълнение. Хореографията трябва да обхваща цялото игрално поле и да съдържа балансирана комбинация от скокове, завъртания, демонстрация на гъвкавост и превъртания. Всяко движение е свързано с висока степен на атлетически умения. Тук се изискват сила, гъвкавост, бързина, сръчност, ловкост, издръжливост и перфектна координация око–ръка.
Историята
Художествената гимнастика се появява от идеите на Жан-Жорж Новер, Франсоа Делсарт и Рудолф Боде, като всички те са вярвали, че човек може да изрази своето мнение благодарение на движението на тялото по време на танц. Всички стилове се обединяват през 1900 г. в шведската школа по художествена гимнастика, като по-късно се добавят допълнителни танцови елементи от финландците. Естонецът Ърнст Идла определя степените на трудност на всяко движение, а през 1929 г. германецът Хайнрих Медау основава школа в Берлин, където се тренира „модерна гимнастика“, в която се включват и съвременните уреди.
Състезанията по художествена гимнастика започват през 40-те години на ХХ век в Русия, а дисциплината е официално призната през 1961 г. В началото се нарича модерна гимнастика, след това художествена спортна гимнастика, а най-накрая името остава в съвременния вариант. Първото Световно първенство по художествена гимнастика се провежда през 1963 г. в Будапеща, а първото включване на спорта в олимпийската програма е през 1984 г. в Лос Анджелис.
Българската следа
Българите можем да се гордеем с купищата медали, които нашите момичета са завоювали на международната сцена. Не е случаен фактът, че грациите ни се славят с прозвището „златните момичета“.
Първата българска световна шампионка е Мария Гигова. През 80-те години под ръководството на Нешка Робева българките напълно доминират този спорт.
„Златните момичета“ печелят 14 шампионски титли от световни първенства в индивидуалните представяния и ансамблите; 14 шампионски титли от европейски първенства; 5 от световни и европейски купи и 2 вицешампионски титли от Олимпийски игри. Най-изявените гимнастички сред „златните момичета“ са Адриана Дунавска, Анелия Раленкова, Бианка Панова, Диляна Георгиева, Елизабет Колева, Илиана Раева, Лили Игнатова, Юлия Байчева и Мария Петрова. След тях щафетата поема Симона Пейчева, а сега честта ни бранят Невяна Владинова, Катрин Тасева и Боряна Калейн.
Ансамбълът също е оставил сериозна диря в световната спортна история. На Олимпиадата в Аталанта‘96 нашите грабват среброто. Осем години по-късно в Атина петорката ни е трета, а в Рио преди 2 години отново сме на почетната стълбичка с бронзовите медали.
Тренировка
Олимпийската художествена гимнастика е само за жени. Тренировките започват в най-ранна детска възраст, като за големите състезания като Олимпиада или Световно първенство се допускат само жени, които в годината на провеждането ще навършат 16 години.
Гимнастичките в Европа обикновено започват обучението в най-ранна възраст, като техният пик достига между 16-ата и 19-ата им година, въпреки че горната граница може да е и по-висока.
В България има голям избор от клубове, които предлагат тренировки за деца. Таксите варират в зависимост от това, дали вече има включени подготвителни лагери.
Уреди
Ръководният апарат на художествената гимнастика избира кои уреди ще бъдат използвани за дадено състезание. Само 4 от всички 5 уреда може да бъдат включени. Въжето бе изключено през 2010 г., но пет години по-късно отново бе върнато в играта.
Топката може да бъде изработена от гума или от синтетичен материал, който е еластичен като гумата. Диаметърът е между 18 и 20 см и трябва да бъде с минимално тегло от 400 грама. Няма ограничение за цветовете. Гимнастичките трябва да улавят топката чисто, с длани, а не да я оставят да докосва дланите им.
Обръчът е следващият уред в художествената гимнастика. Изработва се от пластмаса или от дърво, като единственото условие е да не променя формата си по време на изпълнението на гимнастичките. Вътрешният му диаметър може да бъде от 51 до 90 см, а теглото не може да надвишава 300 грама.
Лентата е изработена от сатен или от друг подобен материал. Трябва да тежи не по-малко от 35 грама, да бъде с ширина от 4–6 см и с дължина 6 метра. Тя трябва да бъде едно цяло парче. Единият й край е прикрепен към пръчка, а другият има тънка армировка или шев, който е с максимална разрешена дължина 5 см.
Бухалките са изработени от пластмаса, с добавени омекотяващи елементи за безопасно боравене с тях. Дължината им варира от 48 до 53 см. Дръжките обикновено са увити в декоративни ленти или в цветно тиксо.
Въжето може да бъде изработено от коноп или от синтетичен материал, който запазва качествата лекота и гъвкавост. Дължината му е пропорционална на височината на гимнастичката – когато тя стъпи върху средата на въжето, краищата му трябва да достигат до нейните мишници.