„Всеизвестен факт е, че през лятото процентът на острите коронарни синдроми и в частност острия инфаркт на миокарда спада. Но това не означава, че топлото време не крие и опасности“, изтъква д-р Гергана Кърцелянска. „високите температури водят до разширяване на кръвоносните съдове, което е и причината нашите пациенти сами да установяват спад в артериалното налягане и нуждата от намаляване на лекарствата за кръвно“, допълва специализантката по кардиология в УМБАЛ-Бургас. Колкото повече се покачва живакът, толкова повече започва да се поти тялото за да намали телесната си температура. „с това обаче, се губят много течности и соли, които са в тясна връзка с нормалното функциониране на сърцето. И може да доведе до сериозни последствия като ритъмни нарушения, хипотонични кризи, синкопални реакции, дори в най-екстремните случаи – до инфаркт“, предупреждава младата лекарка.

След инфаркт сме най-уязвими
Естествено „болното сърце“ е по-уязвимо през лятото, но не всички пациенти са наясно, че имат такова, бърза да уточни д-р кърцелянска. „с настъпването на лятото ние лекарите съветваме хората да избягват прекомерното излагане на горещините. Пациентите, прекарали наскоро инфаркт, са едни от най-уязвимите в жегите. Отслабналото сърце не е в състояние да отговаря на нуждите на организма за изпомпване на кръв към разширените кръвоносни съдове на кожата с цел охлаждане. Резултатът от това е, че дори и най-малките усилия могат да доведат до екстремна умора и прегряване“, не крие бъдещата кардиоложка.

Пациентите със сърдечна недостатъчност също са много чувствителни на покачването на температурите. „при тях е възможно да има нужда от намаляване на дозата на диуретичните им лекарства. Изобщо при „съдовите“ болни – тези с мозъчносъдова или периферна съдова болест – е удачно да си обърнат повече внимание през този сезон“, препоръчва специализантката в отделението по кардиология на умбал-бургас.

От сърцебиене до прималяване
Кои симптоми „издават“, че сърцето ни се „мъчи“ в жегата? Еднозначен отговор на този въпрос, няма. „сърцето ни не „издава“ много често, че се мъчи, но когато се появят симптомите у пациентите, е редно да се обърне внимание веднага. Най-честите оплаквания, които имат сърдечноболните хора са умора, прималяване, причерняване, понякога и сърцебиене“, изрежда ги лекарката.

Плажът – най-добре сутрин
Д-р кърцелянска признава, че няма строги правила, към които да се придържаме в жегата. Но пък има препоръки, които е добре да се спазват:

• избягвайте да излизате в най-горещите часове – това е интервалът между 12 ч. и 16 ч., когато температурите са над 30-35 градуса.
• носете светли и свободни дрехи.
• приемайте повече течности – по възможност, не ледени, а с умерена температура).

Две питиета за мъжете, едно – за дамите
В отпускарския сезон посягаме към „чашката“ по-често и по всяко време на деня. Как обаче ни влияят бирите и коктейлите в жегите? „любимият отговор на пациентите ми, когато ги питам приемат ли алкохол, е: „немного, обичайно”. За българите обаче „обичайното“ е малко повече от позволеното не само през лятото“, откровена е д-р кърцелянска. „през този сезон обаче наистина се наблюдава повишено „посягане към чашката“ в опит хората да се разхладят. Най-честите реакции при прекомерния прием са ритъмните нарушения и в частност – предсърдното мъждене. Препоръчваме на пациентите си по възможност да ограничат алкохола до минимум“, подчертава лекарката. Колко е този „минимум“? „ограниченията, най-грубо казано, са 2 питиета за мъжете и 1 за жените. И най-важното е да се приема достатъчно количество вода, защото, както всички знаем, алкохолът и кофеиновите напитки имат диуретичен ефект“, напомня специализантката по кардиология.

Студен компрес под мишниците облекчава
Освен от хидратация организмът има нужда и от прохлада в жегата, подчертава още д-р кърцелянска. „климатиците са вариант за охлаждане, особено когато температурата на въздуха е по-висока от тази на тялото. Важно е обаче да няма много голяма разлика между температурата в стаята и тази на външната среда“, подчертава лекарката от УМБАЛ-Бургас. Защо? „при преминаването от топло на студено е възможно да се появи спазъм на коронарните артерии и пациентите да получат стенокардна симптоматика – болка и стягане в сърдечната област. Затова съветваме пациентите си, когато използват климатици, температурната разлика да е не повече от 10 градуса. Вземането на хладен душ или поставянето на мокра кърпа под мишниците или на китките също е подходяща възможност за облекчение в горещините“, отбелязва на финала д-р Гергана Кърцелянска.