Игра на прецизност и стратегия

Бояна Бугарски

„Твърдят, че голфът е като живота, но не вярвайте на това – много по-сложен е“, казва Гарднър Дикинсън, докато Артър Дейли сравнява тази древна игра с любовна афера, заявявайки, че „ако не го приемаш на сериозно, не е забавно, но ако го приемеш на сериозно, ще разбие сърцето ти“

Макар че днес голфът е любимата игра на влиятелни хора като държавници, известни личности и бизнесмени, а голф игрището често е място за срещи на успелите в бизнеса, които си почиват и общуват с клиентите си, преди векове първите играчи на голф са били в действителност шотландски овчари, които си правели сами дървените стикове и използвали в играта заешките дупки по пасищата.

В Шотландия играта става толкова популярна, че предизвиква гнева на крал Джеймс II, който през XV век подписва указ за забрана на голфа с аргументацията, че отвлича вниманието от стрелбата с лък. По това време Шотландия била във война с Англия, а стрелците прекарвали повече време в игра на голф, отколкото в упражнения по стрелба, от които зависела отбраната на страната. Впрочем, още крал Джеймс IV започва да се занимава с голф, а за внучката му, кралица Мери се твърди, че толкова обичала голфа, че изиграла една игра само няколко дни след убийството на съпруга си. Както тогава, така и днес победител е играчът, който успее да премине игралното поле с най-малко удари.

Всъщност игри, основаващи се на правилото, че трябва с помощта на пръчка да се вкара топка в дупка в земята, е имало и преди голфа. По времето на Цезар в древния Рим играели с топки с диаметър от 10 до 18 сантиметра (според друга версия се използвали камъчета). Подобни развлечения имали и германците, исландците, англичаните, французите и холандците, които обичат да спорят с шотландците на тема „чий е голфът“.

Холандският банкер и историк Стивън ван Хенгел обявява през 1982 г., след 20-годишни проучвания, нова интерпретация за произхода на голфа, отекнала като бомба сред любителите на този спорт. Той твърди, че корените на голфа са свързани със село Loenen aan de Vecht в северна Холандия, където имало четири дупки за голф още през 1296 г. Ван Хенгел посочва, че и херцогът на Бавария Алберт през 1398 г. издава указ, според който жителите на Ротердам „имат право да играят колф извън стените на града“. Подобно разрешение получават и гражданите на Харлем (близо до Амстердам), които дотогава играели „колф“ в двора на църквата. Според него шотландски търговци са пренесли голфа в Шотландия от Холандия. Иначе да си приписват голфа обичат и англичаните, които имат документ, че през 1363 г. е забранено по време на църковни празници да се играят игри, в които топка се вкарва с пръчка в дупка, каквито били игрите „камбука“ и „club ball“ (топче с клъб). Противно на това се смята, че думата голф произлиза от холандския колф или от шотландския термин golfe за стика, с който се удря топката.

Правила и клубове

Голфът е игра сред природата за джентълмени, която се играе на игрище с големина от 30 до 70 хектара и може да се каже, че на света няма две еднакви игрища. Целта на играта е топката да се вкара в девет или 18 дупки с колкото може по-малко удари. Условията за победа са еднакви за всички играчи, тъй като за всяка пътека има три стартови позиции. Първата е за професионалисти и е най-отдалечената от дупката, втората е за мъже аматьори, а третата, която е най-близка до дупката, е за жени. Партия голф обикновено продължава около четири часа, което е съвсем достатъчно играчите да покажат уменията си в играта, но и да забравят ежедневните си проблеми. Наред с футбола и баскетбола, голфът се смята за най-популярен спорт на света.

Иначе съвременните правила в голфа са установени още през 1854 г., когато е основан най-старият активен клуб в света, The Royal and Ancient Golf Club of St. Andrews (Кралският и древен голф клуб на Сейнт Андрюс). За първи официален голф клуб се смята The Royal Burgess Golfing Society of Edinburgh (Кралското гражданско голф общество на Единбург), основан през 1735 г. The honourable Company Of Edinburgh Golfers (Почетното дружество на голфърите от Единбург) започва да работи през 1744 г., а десет години по-късно се активира и The Society of St Andrews Golfers (Дружеството на голфърите от Сейнт Андрюс).

През XVIII век голфът вече не е онази проста игра на шотландските пастири от миналото. Започва разслояване на играчите, а броят на стиковете се увеличава на пет дървени и поне един с метална глава. Екипировката се доставя основно от Холандия, скъпа е и е достъпна само за богатите, които започват да наемат и хора да им носят стиковете. Съвременната голф екипировка включва задължително, освен комплекта стикове и топки, също и обувки и сакове за голф; удобно е да се разполага и с количка за голф, ръкавици и дъждобран, защото голф често се играе и в дъждовно време.

Голфът на големия екран

Дълъг е списъкът на кинотворбите, вдъхновени от голфа, като за един от най-добрите филми на тази тема се смята The Legend of Bagger Vance (Легенда за Багър Ванс), режисиран от Робърт Редфорд. Главният герой, най-добрият играч на голф от Джорджия, заминава като доброволец да се бие в Първата световна война, но реалността на войната го пречупва и след завръщането си в родния град той се отдава на хазарта и алкохола за цели десет години. От порока го измъква тайнственият Багър Ванс, който му помага не само да възвърне доверието в себе си, но и да се върне към голфа и да открие отново магията на тази предизвикателна игра.

Но не само филмовите дейци обичат голфа – от него се интересуват и писатели, както свидетелства анекдотът за Иън Флеминг, автор на романите за Джеймс Бонд. Твърди се, че за третия филм за Бонд, „Голдфингър“, който получава Оскар, Флеминг избира името на главния отрицателен герой по името на роднина на своя партньор по голф, Ерньо Голдфингър.

Как се играе

Голфът е игра, в която са противопоставени играчът и голф игрището. Играчите, снабдени със стикове и топки, се опитват да доведат удряната със стика топка от стартовата позиция до дупката с минимален брой удари. За всички удари, успешни и неуспешни, се присъждат точки, а ако бъде нарушено някое правило на играта, се присъждат наказателни точки или удари.

Голфът е игра, която изисква прецизност, търпение, спокойствие и стратегическо мислене, като играчите се сблъскват и с различни физически препятствия на игрището. Препятствията могат да бъдат водни (ров, езеро, басейн и др.) или пясъчни, което изисква специални техники на удар и видове стикове.

Стандартното голф игрище има 18 части, които се наричат „терени“. Всеки терен има начална зона tee (тий) и завършва с hole, или дупка, до която има колче с флагче, или pin. Игрището с 18 терена (дупки) е с дължина от пет до седем километра, а отделните терени са дълги от 60 до 600 метра. За къси се смятат терените до 225 метра, средни са тези до 425 метра, а дългите са над 500 метра. Играчите преминават дупките по определен ред, а победител е онзи, който успее с най-малко удари. Мястото около дупката се нарича green. Дупката е с диаметър 10,8 см и дълбочина около 10 см. Пространството между точките tee и green се нарича fairway.

Голфърите много държат на стиковете си, като по време на играта е разрешено да се използват най-много 14 стика. Основните видове стикове са wood, putter и iron и се състоят от ръкохватка, изработена от кожа или каучук, тяло, изработено от стомана или графит и глава, която може да бъде метална или дървена. Дървените (wood) стикове се използват за изпълнение на началните удари, както и за удари, целящи изпращане на топката на максимално разстояние. Металните (iron) стикове са малко по-къси, а ударената със стик putter топка не лети във въздуха, а се търкаля по земята. В един комплект има само един стик putter. Използват се и хибридни стикове, чиято глава всъщност е комбинация на стикове тип wood и iron.

В голфа се използват два вида топки, wound и solid. Те имат твърдо ядро, обвито в гумена лента и „черупка“ от твърд и устойчив материал. Повърхността им е покрита с гъста и правилно подредена мрежа от канали, наричани dimples, които подобряват аеродинамичните свойства и удължават полета.