Когато са те насочили към хирург и влизаш със свито сърце в кабинета му, много важно е да те посрещне лекар с ведро изражение и усмивка на лицето, да те информира, да те окуражи, да е с теб при взимането на решение. Точно това намираме в кабинета на доц. Маринов. Отдаден на професията си, за което има пълната подкрепа от семейството си, доц. Маринов е женен и има едно дете, този лекар дори умее да се пошегува, да разсее страховете ти. Завършва Медицина в Медицинския университет София през 1997 г. От 1998 до 2003 г. работи и специализира хирургия в Трета хирургична клиника на УМБАЛСМ „Пирогов“, където придобива специалност „хирургия“. В периода 2003-2005 г. работи в УМБАЛ „Лозенец“ в екипа на проф. Гайдарски. През 2005 г. спечелва стипендия и заминава на едногодишна специализация в областта на чернодробно-панкреатичната и онкологична хирургия в гр. Есен и Бохум, Германия. Преминал е курс по трансплантационна хирургия в Ню Касъл, Великобритания. В МБАЛ „Токуда Болница“ е от самото й основаване. През 2008 г. преминава курс по минимално инвазивна хирургия на щитовидната жлеза в Загреб, Хърватска. Има завършени курсове в различни области на минимално инвазивната хирургия в Австрия, Испания, Израел, Турция, Румъния, Франция и други страни. През 2011 г. защитава дисертационен труд на тема „Проучване върху хирургичното лечение на хроничния панкреатит“ и придобива образователна и научна степен „Доктор“. От 2014 г. оглавява направление Миниинвазивна и лапароскопска хирургия. Автор и съавтор е на над 100 национални и международни публикации. През 2014 г. завършва УНСС, специалност „Публична администрация“, „Здравен мениджмънт“. От 2018 г. е доцент към Медицински Университет Варна. Членува в БХД, IASGO, БАМИРХ. Член е на управителния съвет на Българска асоциaция по бариетрична и метаболитна хирургия. Член е на ЕАЕS.

Доц. Маринов, как решихте да станете лекар?
При мен не беше много трудно да взема това решение, защото съм от семейство на лекари и математиката не ми вървеше в училище. Майка ми е детски уролог, дългогодишен ръководител на единствената клиника по детска урология в институт „Пирогов“ тогава, баща ми е стоматолог. По едно време имах идеи да ставам адвокат, но бяха много мимолетни. Някъде в девети клас реших, че искам да стана хирург, това ми беше мотивацията да стана лекар въобще, без да ми е напълно ясно с какво точно се захващам. Наблегнах на химията и биологията, кандидатствах медицина и влязох. Завърших Медицинския университет в София и станах хирург.

Как се насочихте към жлъчно-чернодробната и панкреатична хирургия?
Tова, което ме накара да се профилирам към най-сложната област на коремната хирургия, беше срещата ми с проф. Гайдарски на изпита за специалност, след което започнах да работя под негово ръководство в Университетска болница „Лозенец“, и до ден днешен работим заедно.

Какви са предимствата на лапароскопската хирурия спрямо отворените операции?
Лапароскопската хирургия получава голяма популярност още през 90-те години на миналия век, през последните 20 години тази хирургия изключително много навлезе и на практика измести отворената, тъй като предимствата на минималноинвазивната хирургия са много: по отношение на тъканната травма, на възстановяването на пациента, на това как се възстановяват функциите на организма. Липсата на разрез на коремната стена до голяма степен улеснява възстановяването и намалява болката, която се налага да изпитат пациентите. Иначе ние вътре лапароскопски правим същото, което обикновено правим и при отворена операция. Генерално не са се променили нещата, просто се е променил достъпът.

Кои са новите тенденции в миниинвазивната хирургия?
Това е роботизираната хирургия, която също добива много сериозна популярност. Дори днес имах една такава операция. Роботизираната система „Да Винчи“, с която разполага болницата и имаме шанс да оперираме с нея, дава някои предимства пред лапароскопската хирургия в определени ситуации и при определени пациенти. Образът е триизмерен, има много добра визуализация в оперативното поле, рамената на инструментите, с които работим, могат да са подвижни във всички посоки и дават възможност за една много детайлна и много прецизна работа. Не на последно място е ергономичната поза на хирурга. На нас ни се налага да стоим по цял ден прави в операционната и при роботизираната хирургия не се изморяваме толкова много. Но големият технологичен напредък тепърва предстои.

Ще могат ли роботите да заместят хирурзите?
Трите големи пробива в медицината, които предстоят и които съм убеден, че ще се случат, и то в обозримо бъдеще, това са: победата над онкологичните заболявания и няма да се случи с нож. Това, което правим ние в операционната, е една брутална намеса в човешкия организъм. Да, спасяваме човешки животи, но това е една голяма и сериозна интервенция, независимо дали се прави по минимално инвазивен път или отворен. Онкологичните заболявания ще бъдат победени със спринцовка и с инжекция, това е ясно. Другият технологичен пробив в медицината са ксенотрансплантации или трансплантации от клонирани животински органи на човек с подобна генетична структура и по-малка нужда от имуносупресия. И на трето място антиейджинг терапиите, които също ще бъдат актуални в медицината. По отношение на хирургията колкото по-технологична става медицината, толкова повече хирургията ще отстъпва. Никой не иска да бъде опериран, да му се махат органи и да се правят сериозни реконструкции.

Тогава какво бихте посъветвали един млад колега, който сега навлиза в хирургията?
Имам млади колеги, ръководя и група студенти като асистент. На всички, които залитат по хирургията, казвам, че трябва да погледнат малко в бъдещето, защото след 20-30 години хирургията няма да е това, което е в момента. Трябва да предвидят с какво точно искат да се занимават. Между другото, инвазивните специалности, инвазивната гастроентерология, инвазивната ангиология, урологията и т.н. са области от медицината, които ще се развиват много сериозно и все повече ще изместват традиционните хирургични методи.

Разкажете ни един интересен случай от Вашата практика.
Миналата седмица оперирахме един пациент с отворена операция, при която отстранихме един огромен тумор, около 25-30 см, на десния надбъбрек. Беше изместил настрани черния дроб и панкреаса, имаше притискане на долната празна вена. Това е една от предизвикателните ситуации в операционната, които се наблюдават рядко, и при тях няма стандартен подход. Опитът е важен. Правихме операцията заедно с проф. Гайдарски. Пациентът е добре, предстои му изписване.

Кои са митовете и заблужденията, свързани с гастрохирургията, които бихте искали да развенчаете?
Митове има всякакви, живеем в ерата на информацията, Гугъл знае всичко. По ключови думи излиза порой от информация. Тук вече трябва да се обърне внимание на индивидуалната способност на човек да я пресява, да открива важното и да се информира по правилния начин.
Хората, които са лаици в областта на медицината, по различен начин си представят едно хирургично лечение. Никой не идва с много голямо желание да бъде опериран, нормално всеки човек го е страх.
Тук е ролята на хирурга да информира, да обясни на достъпен език на пациента за предстоящото лечение, да го мотивира, да му вдъхне доверие, да го накара да се чувства сигурен. Това са неща, които вървят с хирургията, които са също толкова важни, колкото самата операция.

Какви са най-често срещаните гастроинтестинални заболявания и как те могат да бъдат предотвратени?
Много често се налага да лекуваме пациенти с онкологични заболявания на дебелото черво, на стомаха, на панкреаса. При тях освен генетичната предизпозиция от изключително значение са факторите на средата – как се храним, консумираме ли алкохол, пушим ли, движим ли се достатъчно, подложени ли сме на стрес. Трудно е да се дадат в две изречения някакви препоръки, но основното е профилактика. Това, което можем да направим, е да си обръщаме често внимание, да си правим редовни изследвания, да посещаваме лекаря, когато се чувстваме здрави. Едно онкологично заболяване, когато е открито в ранна фаза, е напълно лечимо в днешно време. Да си даваме повече почивка, да се храним по-малко, но с по-качествена храна.

Какво е мнението Ви за новите идеи, които се налагат, да се храним с насекоми?
Аз лично не се храня с хранителни продукти, които съдържат насекоми, но не съм експерт по въпроса.

Как се поддържате в добра форма?
Гледам да се движа достатъчно. Сутрин, преди да изляза, спортувам, когато имам възможност и следобед. През деня почти не се храня, храня се веднъж на ден. През уикенда, когато мога, си почивам. Приятели ме развеждат насам-натам.

Коя е най-голямата трудност, която Ви се е налагало да преодолеете?
Кариерата на един лекар е изпълнена с трудности и предизвикателства, те са ежедневие.

Съжалявали ли сте някога за избора си?
Аз мога да кажа, че си работя хобито. Имаше една максима: намери какво ти носи удоволствие в живота и намери начин как да изкарваш пари от това. Горе-долу се доближавам до тази максима. Не ме натоварва чисто ментално и физически тази работа. Чувствам се добре, чувствам се комфортно. Физически да, днес например съм вече 12 часа в болницата, не през цялото време съм в операционната, направил съм 4 операции, от които една голяма и три по-малки. Но това е много пленяваща работа, никога не съм си мислел какво друго бих могъл да стана освен лекар.

Кое Ви мотивира, кое връща усмивката на лицето Ви?
Ами тя усмивката не е слизала от лицето ми, аз съм позитивен човек. Негативизмът на никого не носи полза, човек трябва да намира във всяко едно нещо и добрите страни.

Има ли нещо, за което мечтаете?
Да съм на 20 години пак (смее се).

Пожеланието Ви към нашите читатели?
Да са здрави и да имат по-малко нужда от нас!