Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог

Гневът като че ли е най-заклеймяваната емоция, определяна като лоша, недопустима, забранена. А той е само една от емоциите и нито е добър, нито лош.

Гневът е от т.нар. тежки емоции, които наравно със страха са социално неприемливи и съответно – отхвърляни. Гневът, изглежда, е най-опасното нещо, от което всички искат да се отърват. Но дали това е здравословно?

От малка чувах думи като: недей да викаш, не е красиво, ти си момиче, не може да се ядосваш така, момичетата са кротки, замълчи, брой до 10 и т.н. И стана така, че когато бях ядосана, не само че не знаех как да го изразя, ами ме беше и срам от мен, срам от това, което изпитвам. Защото да се гневиш е лошо, а щом се гневя, значи аз съм лоша. И оставах беззащитна и потисната. Често родителите смятат, че ако самите те не изразяват „негативни“ емоции, децата им няма да се научат на тях. Нещо повече, отправят изискването и децата да избягват „лошите“ емоции. Това има своите последствия за цялостното психично здраве в по-късна възраст. Признак на зрялост и цялостност е способността да бъдем в контакт с „тежките“ емоции и да умеем да ги изразяваме – ето на какво е добре да учим децата си.

Незнанието как да разпознаваме и реагираме на гнева може да има негативни последици – като желанието ни да ги маскираме с цигара или чаша вино. Така ни е по-лесно да ги „напъхаме под килима“ дотогава, докато купчината стане толкова голяма, че започне да ни препъва…

Друга трудност пред приемането на гнева е, че социалната действителност изобилства от положителни послания, мотивиращи цитати и материали за хора, които показват колко трябва да е спокоен и щастлив животът ни. Това подкрепя усещането, че изпитването на гняв е лошо и най-лесното е да започнем да се самоосъждаме, да се чувстваме зле и естествено да започнем да избягваме всякакъв намек за тази анатемосана емоция.

Често се страхуваме от гнева, защото не сме научени да го изразяваме правилно. Начинът, по който го изразяваме, може да бъде добър или лош. Но дори и да не умеем да го изразим по добрия начин, това не ни прави лоши хора. Когато, непризнавайки и непознавайки гнева си, не успяваме да го изразим здравословно, изявата му е деструктивна. Разковничето е в изграждане на умение да се научим да го изразяваме по конструктивен начин. Това започва с признаването му като равностойна емоция с добри страни. Кои са те? Гневът може да ни служи за защита, показвайки ясно докъде са нашите граници – ти си дотук, това не мога да го понеса, повече от това не искам. Ясен израз на желанието ни да се защитим. За разлика от тъгата гневът дава енергия и умение да убеждаваме, да изразим себе си по особено мощен начин. Може да е от полза, ако го използваме да ни държи нащрек.

Кое би могло да ни помогне да опитомим гнева?

  • На първо място да отчетем фактора време – колкото по-рано разпознаем гнева, толкова по-ефективна ще бъде и намесата ни.
  • Друг начин е да се „охладим“, изчаквайки приливът на адреналин да се успокои, като напуснем мястото на събитието. Най-добре е да излезеш сам навън и да се успокоиш, и то там, където нищо няма да те разгневи допълнително – сред природата, в парка или градинката.
  • Активното физическо движение също помага – след натоварване тялото веднага се отпуска.
  • Развлечението също може да свърши добра работа – филм, книга, игра или нещо, което би отклонило мислите ни, може да бъде от полза.

Емоциите са присъщи на всички човешки същества независимо от пола, цвета на кожата, културните различия или религията, която изповядваме. Това ни прави да се усещаме равни и отваря вратата на съпричастността и емпатията.

Така се свързваме един с друг, свързваме се и със себе си, правейки възможна обичта към себе си. Как става това? С практикуване – учим се да караме колело, като караме колело, нали?!