Ловци на подводни съкровища

Лейла Бегович

Старите колониални кораби и платноходи, изчезнали в дълбините на моретата и океаните, будят въображението и подхранват легендите за безценни съкровища и авантюристи, изследователи и компании, специализирани в търсенето на съкровища в тайнствения подводен свят, ангажират професионални гмуркачи, надявайки се да открият претърпели корабокрушение пиратски или търговски кораби с товар от злато

В миналото най-важната задача на гмуркачите, които се гмуркали на един дъх и се обучавали от деца, било спасяването на товари от потънали кораби. Това е било доходен бизнес. Още преди 22 века хората-жаби са получавали заплащане, пропорционално на дълбочината на гмуркане. Привързани с въжета и снабдени с камъни, които им служели за тежести, те се гмуркали на до 30 метра под повърхността на водата. Тези герои на морските дълбини са изобразени на асирийски релеф на възраст 3000 години, за тях пише и Херодот. Александър Велики е имал обучени войници-гмуркачи, чиято задача била да отстраняват подводни заграждения.

Днес, наред с ловците на съкровища-единаци, авантюристите, които се опитват да се доберат до изчезналите товари злато и сребро от галеони, загубени през отминалите векове в някой ураган, има и регистрирани компании с предмет на дейност издирване на потънали кораби. Такава компания е американската Odyssey Marine Explorations, за която се твърди, че е открила в Ламанша останките на мощния ветроходен кораб „Виктория”, който плавал с четири тона златни монети на борда. На кораба с дължина 50 метра и водоизместимост 2000 тона е имало и 1150-членен екипаж, когато изчезва през 1744 г. Намерен е на дълбочина от 100 метра, а за доказателство при идентификацията му са послужили две бронзови оръдия, украсени с герба на британската монархия и стилизирани дръжки с формата на делфин.

Кралят на моретата
Това е едно от най-големите бедствия в историята на мореплаването, което остава напълно неизвестно в продължение на почти три века. Новината, че водолазите са открили останките, с основание изумява света, тъй като платноходът е бил гордостта на британския флот и поради огневата си мощ, декорацията и размерите си е наричан „кралят на моретата”. Същевременно това е и „най-богатият откриван някога кораб”, както официално обяви Грег Стем, директор на Odyssey Marine Explorations – специализираната компания за издирване и спасяване на изчезнали кораби, която намери и един от галеоните на испанската златна флотилия във водите на Карибите. Международното морско право, което не се признава от всички държави, предвижда за откривателите на потънали кораби до 90% от стойността на намерените ценности. В практиката невинаги се получава точно така, затова и избухват спорове около подялбата на съкровищата. Впрочем, когато „ловците на съкровища” откриват кораба „Съсекс”, потънал близо до Гибралтар през 1694 г. с товар от злато на стойност 425 милиона долара, те получават най-големия дял, 355 милиона. Но не само печалбата е мотивът, вдъхновяващ ловците на потънали кораби, защото те имат и културна и археологическа стойност, а могат да бъдат и неми свидетели на отминали векове и изчезнали цивилизации. Любителите на морските дълбини, като се започне от гмуркачите на един дъх, та до оборудваните с високотехнологични съоръжения, дълбоко вярват, че най-големите загадки на нашата планета се крият точно в неизследваните сини дълбини.

Когато в дълбините на Японско море, близо до остров Окинава, са открити необичайни развалини от дялан камък на възраст 12 000 години, мнозина вярват, че става дума за изгубения континент, наричан от японците „Оногороджима”. Според преданието, този континент, както и легендарната Атлантида, е погълнат от морето. Според друга теория, става дума за митичния континент Му, населен с изгнаници от Атлантида. На Запад наричали митичния континент Mу и Лемурия, смятайки, че тази цивилизация на цивилизациите се е намирала някъде в безбрежните простори на Тихия океан – от Япония през Полинезия и чак до Великденските острови.

Когато преди 30 години гмуркачът Кихачиро Аратаке забелязва недалеч от остров Йонагуни, на дълбочина от 25 м, огромна пирамида, не било ясно, дали тя е дело на природата, или човешко творение, докато океанолозите не намерили издълбани от човешка ръка стълби, отводнителна система и пиктограми, сходни с тези от Окинава. В края на ХХ век и началото на новото хилядолетие гмуркачите са открили още 11 места с подводни сгради, храмове, площади, стълби, пътеки и стилизирани фигури на морски животни в дълбините между Япония и Тайван. Най-голямата постройка се намира на дълбочина от 35 метра и е с дължина 80 метра.

Подводният Елдорадо
Никой не знае със сигурност, каква е реалната стойност на съкровищата, които крият в дълбините си световните морета и океани; това подхранва още повече легендите за безценни скъпоценности и огромен брой хора проучват Тихия, Атлантическия и Индийския океан, надявайки се да открият претърпели корабокрушение пиратски или търговски кораби. Този подводен Елдорадо пробужда с основание въображението на гмуркачи от цял свят, тъй като само в крайбрежните води на Карибско море се крият останките на стотици галери.

Старите колониални кораби са потъвали от претоварване с ценни метали, при сблъсъци с пирати или попадане в бури. Португалската фрегата „Флор де ла Мар”, за която се твърди, че през 1511 г. е превозвала 55 тона злато, потъва след буря близо до Суматра. Капитанът и част от екипажа се спасяват, но робите и имуществото потъват. Британският кораб Merchant Royal превозвал 37 000 килограма злато, около 500 000 сребърни монети и 400 кюлчета мексиканско сребро, когато потъва през 1641 г.; останките му не са намерени до днес.

Впрочем, не всички търсят само злато и сребро в тайнствените дълбини. Красотата на подводния свят вдъхновява ежегодно милиони хора, посещаващи топ дестинациите по света, където могат да се видят екзотични коралови острови и прекрасни, разноцветни риби да плуват на ята. Гмуркането на Големия бариерен риф в Австралия, дълъг 2600 километра и най-голям в света, днес е напълно безопасно за туристите, които, оборудвани с маски и плавници, се наслаждават на плуването между 1500 различни вида риби. Гмуркането в кристално чистите води на Малайзия се смята за специално изживяване, както и гмуркането сред скатове в плитките лагуни на курорта Бора Бора в Полинезия. „Човек не може да открие нов океан, ако няма смелост да изгуби брега от погледа си”, казва Андре Жид, френски писател и нобелист.

Човекът, октоподът и орхидеята
На фестивала в Кан през 1956 г. филмът на Кусто „Светът на мълчанието” печели „Златна палма”. Прославеният океанограф е заснел над деветдесет филма за тайните на подводния свят. Кусто публикува и около петнадесет книги, предимно мемоари и дневници, каквато е и книгата „Човекът, октоподът и орхидеята”.

Водолазен звънец
Когато в края на ХVІ век е изобретен „водолазният звънец”, хората за първи път могат да остават за по-дълго под водата. Водолазният звънец имал отворено дъно и се спускал с тежести, така че въз- духът оставал затворен между стените му. Стотина години по-късно Уилям Фипс изобретява два свързани звънеца, така че водолазите имали два източника на въздух. Революцията във водолазното дело става възможна с изобретението на английския астроном Едмънд Халей, който създава цяла система от звънци с въздухопровод и клапани. Захранването с въздух ставало, като клапанът се отварял и налягането вкарвало свеж въздух във водолазния звънец. Демонстрирайки предимствата на своето изобретение, Халей прекарва с още четирима души 90 минути на дълбочина 18 метра в река Темза.