Олга Георгиева
От всичките малко над 120 български манастири, най-мистичен е Гложенският – „Свети Георги Победоносец“. За разлика от другите, той е построен на върха на отвесна скала и прилича повече на средновековен замък. Усещането се допълва от затворения от всички страни от манастирските сгради двор. А панорамата му е величествена…
Българските манастири никога не са били само място за самота и покой, където да се скриеш от „съблазните на живота“. Зад стените им, освен християнската религия, са се създали българската книжовност и култура. През турското робство те са „тайна обител“ и на борците за национално освобождение. Гложенският манастир не прави изключение.
На картата
Гложенският манастир се намира на 12 км от Тетевен и на 10 км от Ябланица, близо до селата Гложене и Малък извор. От автомагистрала „Хемус“ се излиза през Ябланица (тъй като се минава през центъра на града, не пропускайте да спрете и да си купите от прочутата ябланска халва.) След това се продължава към село Малък извор. От селото до манастира пътят е тесен, но е асфалтов и добре маркиран. От село Гложене до манастира има стръмна и живописна еко пътека, по която можете да стигнете пеша, но ви трябват задължително удобни обувки. Манастирът може да подслони около 20 поклонници, които приемат да спазват манастирските правила. Манастирската магерница сега е добре стопанисван ресторант за посетителите.
Историята
Легендата твърди, че киевският княз Георги Глож, гонен от татарските орди, намерил убежище по тези земи – Асеневци му оказали гостоприемство. Това се случило през XIII в. Тогава князът основал село, което нарекли по негово име Гложен, и започнал строителство на манастир в местността над него – Градището. Тук и днес личат неговите останки. Но когато манастирът бил готов, стените му започнали да се рушат и чудотворната икона на Св. Георги, донесена от Южна Русия, мистериозно изчезнала. По-късно я намерили: на скалата в подножието на връх Камен Лисец. Според княза, това било знак, че манастирът трябва да бъде построен точно тук. Както и станало, а на манастира дали името „Св. Георги Победоносец“. Тази легенда се потвърждава от кръглия бронзов манастирски печат, на който пише „Сие печат от манастира Киева храм стаго Георгиа на гора Лисец в лето Христо 1776“ и от едни от най-старите книги, запазили се като по чудо от унищоженията на фанариотските владици.
Чудотворната икона
Днес в манастира можем да видим копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“, а оригиналът ѝ се съхранява в Ловчанската митрополия. Според легендата, чудотворната икона изцелила и дъщерята на княз Георги Глож, Тамара, която била болна от неизлечима болест. В летописите на манастира са записани стотици случаи на изцелени, дори от рак и левкемия, дошли да се помолят със силна вяра пред иконата в Гложенския манастир.
Манастирската църква
Някогашната манастирска църква, тази от ХIII в., била чудно красива и имала неповторим резбован иконостас. Била истински шедьовър на средновековното българско изкуство и архитектура. За съжаление голямото Чирпанско земетресение през 1913 г. тя била разрушена и на нейно място била построена нова. От някогашната великолепна църква успели да се запазят само тунелът отдолу в западната страна, през който се влизало в манастирската сграда, прословутата чудотворна икона на Свети Георги Победоносец и малка част от олтарните двери на стария иконостас. Разказва се, че в църквата била намерена вкопана в скалата гробница. Манастирът се състои от църквата и жилищните сгради, които сключват около нея затворен отвсякъде двор. Гложенският манастир е мъжки и действащ, през 2006 г. е обявен за архитектурно-строителен и исторически паметник. Празникът му се чества на 6-ти май – Денят на Св. Георги, с литургия, водосвет и рибен курбан. Тук се извършват и много кръщенета, сватби и църковни ритуали, а по думите на посетителите, монасите са изключително организирани и работливи хора.
Културно средище
Гложенският манастир подготвял в килийното си училище ученици за свещеници, учители и монаси. Манастирът поддържал и метох и килийно училище в село Малък извор, където били ангажирани най-добрите учители в цялата област. Запазени са спомени на монаси, че Дяконът Левски често намирал прием в непристъпния манастир при игумена Хаджи Евтимий (1864-1895 г.), член на тайния революционен комитет. Игуменът бил и прочут народен лечител, известен като един от първите български хирурзи.
Манастирът тесен за мойта душа е…
В Гложенския манастир Апостолът прекарвал в скривалище дни наред при аскетични условия, а през 1872 г. основал революционен комитет в село Гложене. Сега скривалището му е превърната в музей. С Гложенския манастир е свързана и съдбата на Търновския митрополит Климент (автор на „Нещастна фамилия“ и „Иванко – убиецът на Асеня“ под светското име Васил Друмев). На 14 февруари 1893 г. Климент произнесъл във Велико Търново реч в защита на православието. В същия ден имало и молебен за сгодяването на Фердинанд. Тогавашният министър-председател Стефан Стамболов счел речта за провокация срещу царската особа. Граждански съд осъдил Климент на „вечно заточение“, първоначално в Петропавловския манастир, а след това в Гложенския, където живял до падането на правителството на Стамболов. Днес килията на заточението му е реставрирана и превърната в малък музей.
Пещера Моровица
Съвсем близо до манастира се намира една от най-дългите пещери в България – Моровица. Подземните ѝ галерии са дълги 3025 м, входът ѝ е огромен, а след него следва широка хоризонтална галерия, която отвежда до пропаст. Само до нея може да се стигне без използването на специални алпийски съоръжения. До пещерата можете да отидете за 45 минути, като тръгнете от манастирската чешма по добре маркираната пътека, която минава през красивата ливада Маневица. В тази пещера археологът Рафаил Попов открива следи от праисторически човек, живял тук през старокаменната и каменно-медната епохи.
Тетевен
„Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец за майка България“, пише Иван Вазов. Прав е, има нещо много истинско, много българско в този малък тих град. За това на тръгване от манастира, непременно се отбийте и до Тетевен и разгледайте красивите четнически къщи, обявени за културни паметници. Останете за малко в някое от кафенетата в центъра, изпийте чаша кафе и почувствайте един отдавна забравен ритъм на живот… Тетевен обаче не винаги е бил спокоен. Опънат като тетива на лък по протежението на река Вит, градът е бил населен още от II ри век. През XVI – XVII век той бил в разцвета си, жителите му се увеличавали, а търговията процъфтявала. В града се развивали 27 вида занаяти, а тетевенските търговци кръстосвали Европа и Азия. Но през 1801 г. бил нападнат от кърджалии и напълно изпепелен – от 3000-те къщи в града останали само 4… Градът успял да се издигне от руините си и през 50 – 60-те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България със своето абаджийство, кожухарство и резбарство. Заслужава си да видите Историческия музей, тетевенския манастир „Св. Пророк Илия“ и Тетевенските водопади. Ако сте любители на силните усещания, отбийте се и до парка за приключения „Адреналин“ в местността Балинци. А за да не сте „чужденци за майка България“, не спирайте дотук с посещения- та на българските манастири, истински съкровища на нашата история и култура.