Текст: д-р Владимир Баков, офталмолог в МБАЛ „Света София“
Статистиките сочат, че между 70 и 80 хиляди души в България страдат от глаукома, като само половината от тях знаят, че са болни, и се лекуват. Глаукомата е една от водещите причини за необратима слепота в световен мащаб. Сравнително високата честота и тежката инвалидизация на пациентите, която настъпва при трайна загуба на зрението, определят глаукомата като социалнозначимо заболяване.
„Глаукомата представлява атрофична оптична невропатия (загуба на ганглийни клетки на ретината), водеща до слепота“, обяснява д-р Баков. Това определение обаче е твърде обобщено и съвсем недостатъчно, за да изрази разнообразието в клиничните прояви на болестта.
„Два фактора задължително участват, за да допълнят общата концепция на това специфично заболяване и да я направят приложима в клиничен аспект – ниво на вътреочното налягане (ВОН) и състояние на камерния ъгъл“, уточнява д-р Баков.
Вътреочната хипертензия (повишеното ВОН) статистически се счита за такава над 21 mmHg и е най-важният рисков фактор за възникването на глаукома. „Повишеното ВОН обаче не е постоянно при глаукомата – признава д-р Баков и уточнява: – В 20-30% от случаите се наблюдава истинска оптична глаукомна невропатия при статистически нормално налягане: глаукома с нормално налягане (т.нар. нормотензивна глаукома).“
„Състоянието на камерния ъгъл определя клиничната изява на глаукомата“, пояснява д-р Баков. Самият камерен ъгъл се формира на границата на няколко анатомични структури на окото и включва периферията на роговицата, периферията на ириса и предната граница на склерата. Това е мястото, където вътреочната течност се оттича в общия венозен поток. Трабекулумът може да се сравни с филтър, съставен от пластини с многобройни мрежи.
Kамерният ъгъл може да бъде отворен и затворен.
Когато е отворен (ирисът не покрива трабекулума), говорим за откритоъгълна глаукома. При нея увреждането на зрителния нерв е бавно и постепенно, дори без наличие на оплаквания. Повишеното ВОН е резултат най-често на недобро функциониране на трабекулума, което затруднява оттока на вътреочната течност.
Затвореният камерен ъгъл е резултат от прилепване на корена на ириса към трабекулума, което възпрепятства оттичането на вътреочната течност. Според това дали това става внезапно или постепенно, еволюцията на глаукомата е остра или хронична. Острият глаукомен пристъп за няколко часа може да доведе до необратимо увреждане на зрителния нерв и затова изисква спешно лечение.
„Глаукомите се разделят още на първични и вторични в зависимост от това дали причината за състоянието е известна или не е“, пояснява д-р Баков.
При първичната откритоъгълна глаукома не може да се посочи конкретна причина за повишеното ВОН. При вторичната откритоъгълна глаукома прегледът позволява да се установи причината, която провокира покачване на налягането: клетки или фибрин при вътреочните възпаления (увеити), червени кръвни клетки (при кръвоизливи), пигмент (пигментна глаукома, по-често при млади миопи), прахообразен материал (при псевдоексфолиативна глаукома), посттравматични промени (при рецесия на преднокамерния ъгъл) и други.
При първичната закритоъгълна глаукома затварянето на ъгъла се дължи на прилепване на корена на ириса към трабекулума, по-често срещано при млади хиперметропи (далекогледи, с плюсов диоптър).
При вторичната закритоъгълна глаукома съществува придобита причина за затваряне на камерния ъгъл – поствъзпалителни сраствания, неоваскуларна мембрана (неоваскуларна глаукома, прорастване на нови съдове, например при лошо контролиран захарен диабет, след съдови оклузии на ретинните съдове и др.), при катаракта с увеличаване на размера на вътреочната леща (интумесцентна катаракта), разместване на лещата (луксация), наличие на имплант (изкуствена леща) в предната камера и др.
„Всъщност, както става ясно, глаукомата е една немалка група от състояния, които в крайните стадии, макар и по различен механизъм, водят до загиване на ретинните ганглийни клетки и постепенна или бърза загуба на зрението“, пояснява д-р Баков и допълва: – Оплакванията на пациента може да варират от липса на такива до намалено зрение и силна болка. Загубата на нервни клетки обаче е безвъзвратна.“
Поради все по-често липсващата симптоматика е много важна профилактиката на това сериозно заболяване. Препоръчва се ежегоден преглед на пациентите, които са над 45-годишна възраст.
До момента най-сигурният начин да се установи заболяването е единствено офталмологичният преглед. Търсят се т.нар. рискови фактори – ВОН, фамилна обремененост (наследственост), възраст, състояние на сърдечносъдовата система: атеросклероза, изтръпване на крайниците, мигрена, смущения в сърдечния ритъм, сърдечна недостатъчност, които поставят под съмнение перфузията (изхранването) за зрителния нерв и ретината и ги правят уязвими по отношение на вътреочното налягане. Обръща се и особено внимание на общата патология – наличие на диабет, и особено прием на кортикостероиди. Колкото повече са наличните рискови фактори, толкова вероятността за развитие на глаукомен процес е по-голямa.
Oфталмологичният преглед за глаукома трябва задължително да включва следните специализирани изследвания – измерване на вътреочното налягане и преизчисляването му спрямо дебелината на роговицата (пахиметрия), автоматична компютърна периметрия (изследва периферното зрение, което първо се засяга при глаукомата), гониоскопия (оглед чрез специална леща на преднокамерния ъгъл) и едно от най-важните за ранната диагноза и проследяването – оптична кохерентна томография. Това е напълно обективен метод и изводите от това изследване са независими от възприятията на пациента. С негова помощ при повече от половината от хората болестта се открива от 3 до 6 години преди да се появят първите признаци.
Възможностите за лечение са различни – от медикаментозно до оперативно, но на първо място се изисква точна първоначална диагноза и редовно проследяване на състоянието на пациента.
Към рисковите групи с по-голяма вероятност да развият глаукома се включват:
- Хората над 60-годишна възраст;
- Тези с роднини, страдащи от глаукома;
- Хората с високо късогледство;
- Пациентите с диабет;
- Хората, претърпели травма на очите.