Подобрява мозъчната активност

Проф. д-р Радиша Янчич

 

Ginkgo biloba L. – Гинко билоба
(Семейство Ginkgoaceae)

През 1690 г. немският лекар и ботаник Ингъберт Хамфер открива растението гинко билоба в Нагасаки. Гинко е името, което Хамфер чува от японските си приятели (ginkyo – сребърна кайсия), а епитетът biloba„двуделен“ е свързан с формата на листата му. В Китай, където то се среща в диворастящо състояние, го наричат сребърен бадем, сребърна кайсия или бял орех заради вкусните му семена. Заради ветриловидната форма на листата му растението е известно и като „патешки крак“. Гинко билобата се счита за свято дърво. Оттук идват и имената „дървото на предците“, „ноктите на Буда“ и „дървото на космическия дух“.

Гинко билобата е широколистно дърво високо до 40 м с пирамидална корона. Листата на по-дългите клонки са единично разположени, а тези на по-късите клонки са събрани в розетки. През пролетта са светло зелени, през лятото – тъмно зелени, кожести и с две или повече врязвания и разклонено жилкувани. Растението е двудомно. Мъжките макроспорофили са разположени на къси издънки, имат ресовидна форма с много тичинки. Женските семепъпки са с дълга дръжка. Узрелите семена приличат на плода, дълги са около 3 см, с месеста обвивка, която има неприятен мирис при узряване, а вътрешната им част е твърда.

В Китай „плодовете“ и листата на гинко билобата се тачат още от 2800 г. пр.н.е. заради лековитите си качества, но листата на този стар вид се ползват в западната медицина едва от преди двадесетина години. Листото на гинко билобата съдържа гинколиди (пет вида дитерпеноиди) и билобалид (сесквитерпен). Те са много нестабилни, така че се ползват не суровите листа, а концентрираният стандартизиран екстракт. Съвременната китайска медицина препоръчва препарати от листата на гинко билоба за освежаване на мозъчните активности, при симптоми на астма и кашлица. Екстрактът от листата му е сред най-продаваните фитопрепарати в Европа.

Гинко билобата е единственият оцелял член от семейството Ginkgoaceae, което преди 170 милиона години е имало много повече представители. Среща се в диворастящо състояние в горите в източен Китай. Донесено е в Европа през 1730 г. и от тогава се превръща в любимо декоративно дърво по парковете в цял свят. Заради своята издръжливост успява да вирее по улиците с натоварен трафик. Устойчиво е на ниски температури.

Заради употребата му с медицински цели днес се създават плантации с гинко билоба. Най-голямата на света е в Южна Каролина. Простира се на 400 хектара песъчлива земя като на един хектар има около 250 000 стъбла. Гинко билобата е предмет на интензивни проучвания и в други научни области (ботаника, палеология, еволюция, антропология, история на някои азиатски страни, етномедицина). Оттук идва и терминът „гинкология“, обясняващ мултидисциплинарния подход към това уникално растение. Заради голямата си издръжливост гинко билобата е преживяла удара на метеорита, сложил край на ерата на динозаврите, а от овъглените останки на дървета в Хирошима само месец след избухването на атомната бомба се появили зелени издънки. Антиоксидантното действие на екстракта от гинко билоба може да обясни подобна устойчивост.