Най-важна е превенцията

д-р Мария Коцева, гинеколог

Взимането на превантивни мерки посредством микробиологичен скрининг през 12-тата, 23-тата и 35-тата гестационна седмица на бременността позволява да се открият инфекции, протичащи без симптоми. Това намалява процента на последващи усложнения.

Обикновено обилният вагинален секрет е знак за промени във вагиналната флора, но трябва да се има предвид, че по време на бременност тази поява не значи задължително инфекция. Известно е, че периодичната левкорея (бяло течение) се появява и при протичане на нормална бременност заради хиперестрогенната стимулация на цервикалните жлези. Когато пациентката се оплаче, че има обилен секрет, винаги трябва да се вземе под внимание и възможността от изтичане на околоплодни води, което предполага различно лечение.

Инфекциозен вулвовагинит
По време на бременност може да се появи и същински инфекциозен вулвовагинит, независимо дали инфекцията е предизвикана от външни фактори или е вследствие на отслабване на имунитета (по време на бременност е нормално клетъчният имунитет да се понижи), при което нормалната вагинална флора става патогенна.

Симптоми: Бременните се оплакват от сърбеж, парене, болка по време на сексуален акт, неприятен мирис. Симптомите често могат да съпътствани и от уринарна инфекция.

Причинители: Между причинителите на тези инфекции по време на бременността най-чести са следните:

– В повечето случаи бактериалните вагинози са предизвикани от анаеробни бактерии. Понижаването на броя на лактобацилите води до прекомерно развитие на анаеробни бактерии, от които най-често срещана е Gardnerella vaginalis.

Повечето жени с диагностицирана бактериална вагиноза не са имали никакви симптоми, а при останалите се появяват симптоми под формата на характерен неприятен мирис (като на развалена риба) и секрет с жълтеникав или белезникав цвят.

Превенция: Предпазните мерки са особено важни, защото тези инфекции могат да увеличат риска от преждевременно раждане. Те са често срещани при сексуално активните жени и затова се препоръчва взимането на предварителни предпазни мерки при полов акт, както и лечение на партньора, ако жената има инфекция.

Лекарят определя терапията спрямо общото здравословно състояние на бременната. Обикновено лечението представлява перорална терапия с метронидазол в продължение на седем дни.

Трихомониаза
Трихомониазата е честа сексуално преносима болест по време на бременност. На лице е жълто-зеленикав секрет с неприятен мирис. Пациентките се оплакват от сърбеж, раздразнение в областта на гениталиите и болка при уриниране.

Лечение: Заради риска от преждевременно раждане тази инфекция се лекува през второто и третото тримесечие на бременността. Само лекар може да предпише терапията. Най-добрата превантивна мярка е ползването на презервативи.

Инфекции с микроорганизми
Останалите преносими инфекции, които могат да се появят по време на бременност са предизвикани от микроорганизмите Mycoplasma hominis и Ureaplasma urealiticum. Инфекциите с тези организми често кореспондират със спонтанните аборти.

Най-широко прилаганият подход при лечението им включва орална терапия с антибиотици от групата на макролидите, каквито са еритромицина и азитромицина.

Chlamydia trachomatis е вътреклетъчен паразит, който морфологично прилича на бактерия. Той е един от най-честите причинители на болестите, които се предават по полов път. По време на бременност този паразит предизвиква възпаление на шийката на матката и вагината, но в голяма част от случаите може да протече и безсимптомно и да се открие едва при взимане на микробиологични посевки.

Бременната с диагностицирана инфекция с хламидии, трябва да бъде лекувана правилно. Обикновено се прилага перорална терапия с антибиотици от групата на макролидите, най-добре според показателите на антибиограмата.

Гъбични инфекции
Сред вагиналните инфекции се класифицират и гъбичните инфекции, причинени най-често от Candida albicans, а по-рядко от Candida glabrata.

Гъбичките са нормални обитатели на вагината и са в баланс с останалите микроорганизми. Впрочем, по време на бременност, вследствие на повишените нива на естрогена, влагалището е богато на гликоген, а отслабеният клетъчен имунитет в този период води до диагностицирането на кандидоза при голям брой бременни.

Кандидоза: Най-честият симптом е сърбеж, а пациентките често се оплакват от болезнено уриниране. Провежда се лечение с локални антимикотици под формата на вагинални глобули, както и вагинален и перорален пробиотик. Пероралните пробиотици се дават, с цел да се предотврати повторната ѝ поява. Прилагат се и локални пробиотици, които подпомагат възстановяването на сапрофитната флора.

Превантивни мерки: Важно е да се споменат и превантивните мерки, които са от значение за всяка жена още преди планиране на бременността, с цел да се предотврати както появата на сексуално преносими инфекции, така и усложненията, явяващи се като последица от тях. Това са:

– ползване на латексов презерватив при полов акт, което подразбира и правилната му употреба;

– постоянен сексуален партньор (колкото по-малък е броят на сексуалните партньори, толкова по-малък е рискът от пренасяне на инфекция).

Усложнения: Ако инфекциите не се лекуват, могат да доведат до усложнения, каквито са тазовите възпалителни болести (характеризират се с възпаление на горните части на гениталния тракт), както и запушване на фалопиевите тръби, което представлява сериозен проблем за забременяване.

Навременно откриване на инфекцията: Микробиологичните скрининги направени през 12-тата, 24-тата и 35-тата гестационни седмици на бременността са превантивна мярка. Те позволяват откриването на инфекции, протичащи без симптоми. Това намалява процента на последващи усложнения.

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on LinkedIn