Текст: Христо Донев
Хокеят на лед е един от най-динамичните спортове. В него сериозно екипирани с различни видове протектори за тяло играчи на кънки се стремят да вкарат гумената шайба във вратата на противника, използвайки за тази цел специални дървени или комбинирани стикове. Тежки сблъсъци на висока скорост между състезателите редовно водят до масови боеве и така ледената пързалка неусетно се превръща в същинска гладиаторска арена.
ИСТОРИЯТА
Думата „хокей“ произлиза от френското hoquet, което означава „гега на овчар“. С такива „аксесоари“ британските войници в Канада гонели празни кутии по леда. За пръв път хокей на лед се играе организирано на 3 март 1875 година в канадския град Монреал. Две години по-късно студенти от местния университет „Макгил“ съставят първите правила и отбор, кръстен на учебното заведение. През 1881 година е основан и „Монреал Виктория“. Играта става толкова популярна, че първото световно първенство се провежда през 1883 година по време на зимния карнавал в Монреал. Отборът на „Макгил“ печели титлата. По това време отборите са били от по 9 играча, а специално за този турнир са намалени на 7. Мачовете са в две половини от по 30 минути. През 1886 г. отборите, участвали на този карнавален световен шампионат, се обединяват в аматьорска лига и играят редовен сезон. В Европа се счита, че първият хокеен мач е изигран между „вечните съперници“ „Оксфорд“ и „Кеймбридж“ в швейцарския зимен курорт Сейнт Мориц. Тази среща не е документирана, но според легендите „Оксфорд“ печели с разгромяващ резултат от 6:0. През 1888 година генерал-губернаторът на Канада лорд Стенли Престън за първи път организира турнир, в който участват най-добрите отбори в света. Той купува купа, която е трофеят от „Предизвикателство на доминиращите хокейни отбори“. По-късно тази купа започва да се нарича „Купа Стенли“ и се връчва на шампионите в Националната хокейна лига (НХЛ) на САЩ и Канада и до днес. Най-старата зала за хокей в света, която все още функционира, е бостънската „Матюс Арена“, която е построена през 1910 година. Първата напълно професионална лига е създадена през 1904 година, като това става отново в Канада. В Европа първата професионална лига е швейцарската, а днес най-добрите първенства са чешката „Екстралига“, шведската „Елитсерия“ и Континенталната хокейна лига.
ПРАВИЛАТА
Хокей на лед се играе върху специална ледена пързалка. По време на игра всеки отбор има шест играчи (пет полеви и един вратар) на леда, всеки от които е на кънки. Целта на играта е да се вкарват голове с изстрелването на твърд вулканизиран гумен диск (наречен шайба) във вратата на противника. Играчите могат да контролират шайбата с помощта на стик. Размерът на шайбата е фиксиран, като тя е с диаметър 76,2 мм и дебелина 2,54 мм. Големината на игрището може да варира според правилата на Международната федерация и НХЛ. То представлява правоъгълник със закръглени ъгли – мантинела, с височина 1,20 м. Максималните допустими размери на игрището са 61×30 м, а минималните 56×26 м. Вратите са с височина 1,22 м и широчина 1,83 м. Хокеистите и шайбата могат да се движат и зад пространството на вратата, като при здравите мелета тя понякога се мести и играта бива спирана. Играчите могат да пренасочват шайбата, с която и да е част на телата си, при спазване на определени ограничения. Те не могат да държат шайбата в ръка повече от три секунди и им е забранено да използват ръцете си, за да подават шайбата на своите съотборници, освен ако са в защитна зона. На играчите също е забранено да ритат шайбата във вратата на противника, въпреки че се допускат неволни пренасочвания. Хокеистите не могат и умишлено да хвърлят шайбата в мрежата с ръцете си. В играта се позволява правенето на бодичек, което означава изблъскване на атакуващия играч в оградата от страна на защитниците с цел да бъде спрян устремът му. Най-много сбивания между играчите стават при тези ситуации. Играта се подновява, когато съдията пуска шайбата между двама играчи от противниковите отбори и те се опитват да я откраднат и да я подадат на свой съотборник или да я изстрелят към вратата.
ЕКИПИРОВКАТА
Играчите се придвижват по леда с кънки без зъбци. Оборудвани са още със стик и комплектен екип. Той съдържа каска, която задължително е снабдена с желязна маска или плексигласов визьор, предпазващ лицевите части на играча. За да играе без маска/визьор, хокеистът трябва да е пълнолетен и да е подписал декларация, че поема отговорност при евентуални неблагоприятни последствия. При деца и младежи, ненавършили пълнолетие, употребата на предпазител на врата е задължителна. Екипировката съдържа още нагръдник, който обхваща торса почти до кръста, като преминава и през раменете в посока лактите, налакътници, гащи с предпазни кори в тях, наколенки, продължаващи надолу по цялата дължина на костта, и чорапи. Екипът на вратарите е малко по-различен. Стикът е по-къс и по-широк, за да отразява ударите. Кънките му са по-ниски и устойчиви, ножовете им са по-широки от тези на полевите играчи. На ръцете си има специални ръкавици – „лапа“, за отбиване на удари, и „човка“ – уплътнена ръкавица с мрежа между палеца и показалеца, предназначена за ловене на шайбата.
СБЛЪСЪЦИТЕ
Както вече стана ясно, хокеят е доста груб спорт, като бодичекът не е единственият силов прийом, който се използва. В него е позволено да се води силова борба с противника, който владее шайбата, като изблъскване с гърди, рамо или бедро, или като изтласкване и притискане към мантинелата, но с не повече от две крачки разбег (засилване). Не е позволено да се задържат или спъват със стик, коляно или кънка противниците, както и да им се противодейства с ръце. Стикът не трябва да се хвърля на леда или да се вдига на равнище по-високо от раменете, за да се попречи на съперниците. Като строго дисциплинирана игра в хокея на лед се прилагат наказания за нарушаване на правилата. Минималното и доста често прилагано наказание е отстраняване на играч за две минути. В зависимост от провинението наказанието може да бъде от две, пет или десет минути. В редки случаи за неспортсменско поведение играч може да бъде изгонен до края на мача, а понякога и за следваща среща. Последните правила, въведени от хокейните асоциации, са доста по-строги и за най-малкото сбутване се полага двуминутно наказание.
У НАС
България няма особени традиции в този спорт. Националните ни отбори са с нисък коефициент. Затова по време на квалификации и на турнира под егидата на Международната федерация мерят сили с отбори на Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка и Турция. Проблем е и липсата на реална база, като в София има една-единствена ледена пързалка, подходяща за хокей на лед – тази в „Зимния дворец“. През последните години има опити този спорт да се популяризира най-вече сред децата, като най-известните отбори са тези на НСА, „Славия“, „Левски“ и „Ирбис“. В провинцията най-много отбори по хокей на лед има във Варна, Ботевград и Хасково.