Олга Георгиева

„Ти си това, с което се храниш“, гласи стара поговорка. Малките производители, които излагат стоките от своите стопанства на фермерските пазари в София, искрено вярват в това. Техните редовни клиенти – също. От 4 години на фермерския пазар търговията с хранителни стоки отново има човешко лице – лицето на самия производител, когото срещаш на щанда. Можеш да го попиташ всичко, което те интересува за продуктите, които ще сложиш на масата си.
За идеята за едно по-здравословно и чисто хранене и начин на живот в този брой ще ни разкажат организаторите на фермерските пазари Хранкооп (www.hrankoop.com) – Ралица Касимова и Николай Генов.

Как се роди идеята за Хранкооп?
Ралица: Тя се е родила, преди ние да се присъединим – да могат хората да си пазаруват от малки производители в страната, като по този начин осигуряват добра храна за семействата си и подкрепа за производителите. Хранкооп означава хранителен кооператив, тоест: заедно сме!
Николай: Идеята идва от Испания през есента на 2010 г. Започва се с мейлинг лист с 20-тина човека, издирват се производители, поръчват се продукти. След това чак се стига до  организирането на пазар.

Каква е разликата между биохрана и чиста храна?
Ралица: Биопродукти можеш да наречеш само продуктите, които носят сертификат за биопроизводство. Но те все пак са третирани, макар и с позволени средства. А ние искаме изобщо да не бъде третирано и знаем, че може да бъде така! Много от производителите ни не го правят или го правят с едновремешни природни методи с минимална намеса в работата на природата. Затова наричаме храната чиста. И това е основният критерий, по който се избират участниците – да бъдат малки производители и да отглеждат чиста храна.

Кога и къде беше организиран първият фермерски пазар?
Николай: Първият ни опит беше през 2013 г. на Римската стена, а после и времето показа, че тези пазари трябва да се организират на открито.

Освен в София, в кои други градове има фермерски пазари?
Ралица: Към момента ние, като организация, ги правим само в София – всяка събота на пазара Римската стена, всяка сряда на пазара Иван Вазов и два пъти в месеца в Бизнес парк София. Три пъти в годината правим и големи събития – на ул. „Оборище“ зад „Ал. Невски“. Съвсем скоро предстои да организираме в Хасково, планираме и в Банкя. Други колеги правят в Пловдив, във Варна, в Бургас. Вече имаме и Фермерски магазин Хранкооп в столичния МОЛ Сердика.

На какво фермерските пазари научиха хората?
Ралица: Да се информират какво има в храната им, от къде идва, кой я произвежда, да го познават. На фермерските пазари производители и купувачи не само разменят пари и стоки, те общуват, споделят информация и емоция. За продуктите, за начините им на приготвяне, дори рецепти, тенденции. Държим да каним и участници с нехранителни продукти, т.нар. Арт зона, където са издателствата на книги и списания, аксесоарите, козметиката и сувенирите.

Какви продукти можем да намерим на фермерските пазари?Ралица: Може да се намери почти всичко. Хляб, мед, млечни продукти, меса, плодове и зеленчуци, ядки, варива, брашна, билки и подправки. Консервирани продукти – лютеница, сладка, конфитюри. Сиропи, сокове, вино, понякога – и ракия. Хубава бира, сладкиши и соленки. Можеш да си вземеш суровини или готови продукти. Вече имаме и по-редки и нетрадиционни продукти – български шафран, черноморски миди, тахани, сушени плодове и зеленчуци.
Николай: Много държим да има разнообразие на продукти, да има микс – до 5-10% на категория. Ако пренаситиш пазара с една или две от категориите, нито участниците са доволни, нито клиентите. Така стимулираме и производителите да създават нови продукти. Постоянно правим тематични пазари, например: Седмица на земната ябълка. Стараем се хората да си тръгват от нас не само с продукти, но и с някои нови идеи. Има диалог между производители и потребители и хората са доволни от това. А производителите са рамо до рамо с колеги, могат да гледат едни от други, да събират опит, да се консултират, да се кооперират. Понякога от суровините на различни производители се получава един краен продукт.

Само за богати ли е чистата храна?
Ралица: Човек сам преценява за какво дава парите, които изработва. Аз съм избрала, че ще пазарувам така, ще се храня така. Не давам пари за лекарства, от години не съм боледувала. Цените на конвенционалните продукти често са изкуствено занижени. Обикновено цената е честна, когато заплащаш директно на производителя. Това е реална, действителна цена. Когато някой се появи с необосновано високи цени на пазара, много бързо го разбира.

Как гарантирате качеството на продуктите?
Николай: Много важно в нашите отношения с производителите е доверието. Разбира се, изискваме и съответните документи, ходим на място по стопанствата. Имали сме и случаи, в които сме пускали лабораторни проби, но продуктите са безупречни. Производителите ни не си играят с името си и със здравето на хората.