Текст: д-р Дончо Дончев, началник на отделението по аудиология и отоневрология в Клиниката по УНГ на Военномедицинска академия (ВМА)
В сезона на грипа и настинките болното гърло е едва ли не задължително „наказание“, което трябва да изтърпим. Оказва се обаче, че зимата далеч не е „любимото време“ на фарингита. А наглед безобидното възпаление на лигавицата на гълтача може да е симптом на неприятни хронични заболявания. Защо не бива да подценяваме фарингита? Отговаря д-р Дончо Дончев, началник на отделението по аудиология и отоневрология в клиниката по УНГ на Военномедицинска академия (ВМА).
„Фарингитът, подобно на много други възпалителни страдания, има остър и хроничен вариант“, обяснява д-р Дончо Дончев. „За острия можем да „виним“ зимата, защото тя е сезонът на респираторните инфекции. А фарингитът е една от най-характерните им прояви“, допълва УНГ специалистът. Хроничният представлява слабост или износване на лигавицата на гълтача, което не е точно болест. „До голяма степен това е проява на заболяване на съседни органи“, разкрива д-р Дончев. Интересното е, че около половината възрастни са с подобно износване, както и почти всички, на които са извадени сливиците. А през зимата острият фарингит много често протича на фона на хроничен, отбелязва д-р Дончев.
Остър или хроничен
Оплакванията – благодарение на тях лесно може да се различат двата типа фарингит. При острия водещи са силната болка в гърлото и високата температура, характерна за вирусните инфекции, обяснява оториноларингологът. Симптоми като дразнене, парене, чувство за заседнало чуждо тяло и „посипаност с пясък“, както и промяна на гласа пък „издават“ хроничния. „Основната причина за появата му е затрудненото носно дишане – когато въздухът не минава през носните ходове, не се овлажнява и затопля. По този начин навлиза недостатъчно подготвен за обмяната на газовете в алвеолите“, обяснява механизма УНГ специалистът
Дишането през устата води до износване на лигавицата заради хроничното неблагоприятно въздействие на сухия и студен (а в други сезони – и горещ) въздух върху нея. „Това непрекъснато изсушаване води до промяна на вискозитета (плътността и втечнеността) на гърления секрет. Когато той стане по-гъст и лепкав, променя киселинния си състав. Оттам се стига до нарушаване на обичайната „хармония“ между многобройните, живеещи в устната кухина и гърлото, микроорганизми. Започват да доминират по-киселинно устойчивите – например Candida Albicans, една често срещана гъбична популация“, допълва УНГ специалистът.
Нещо ми е заседнало в гърлото
Именно по-гъстият и плътен секрет при пациентите с хроничен фарингит предизвиква сухата, упорита кашлица или „подкашляне“, както и чувството, че „нещо им е заседнало в гърлото“. „Хората с такива неопределени, продължителни, натрапващи се оплаквания са склонни да мислят: „Ето, аз имам нещо в гърлото, може би рак!“, уточнява д-р Дончев. Гърленият секрет може и да покаже наличието и на някой болестотворен микроорганизъм, но това не означава непременно, че има заболяване и е нужно лечение с антибиотик. „Само по себе си, състоянието е безобидно – не води до кой знае какви тежки усложнения, но често е мъчително – с проявите си и многото фактори, които могат да го изострят“, не крие оториноларингологът от ВМА.
Друг „обичаен заподозрян“ за хроничния фарингит е гастро-езофагеалният рефлукс (ГЕРБ). „Лигавицата и входът на ларинкса са абсолютно неприспособени да понасят киселинността на стомашните сокове“, напомня д-р Дончев. И подчертава, че ключово при износването на лигавицата на гълтача е да се лекува първопричината. Независимо дали тя е в стомашно-чревния тракт, или се дължи на влошено носно дишане – предизвикано от хронична хрема, синузит, изкривена носна преграда, „трета сливица“, сънна апнея и т.н.
Чаят помага, стига да не е горещ
Витамини и медикаменти, които овладяват болката и температурата – такъв е обичайният „алгоритъм“ на лечение при острия фарингит. Ако инфекцията не се повлияе за 48 часа, може да се прибегне до антибиотик, за да се предотвратят усложнения като оток, обяснява д-р Дончев. Ефикасни са и локалните средства – отвари за гаргара и спрейове, както и таблетки за смучене. Дори най-обикновените ментови бонбони облекчават състоянието на пациентите. И стига да не са диабетици, специалистът от ВМА ги препоръчва, при това особено на болните с хроничен фарингит, защото овлажняват лигавицата и тушират дразненето в гърлото.
Билковите чайове също помагат – но в никакъв случай не бива да се пият врели, а приятно топли, предупреждава УНГ специалистът. „Горещите напитки са много вредни и при хроничен фарингит – увреждат и без това зсегнатите покривни клетки на лигавицата“, подчертава д-р Дончев. И допълва, че благотворно и противовъзпалително действат билки като лайка, мащерка и петопръстник.
Много ефективни са и инхалациите – но не по старомодния начин, категоричен е УНГ специалистът. „Противопоказано е пациентът да се „захлупи“ над вряща тенджера и буквално да се „иквизира“, казва д-р Дончев. И препоръчва модерните инхалатори, които правят много фин аерозол на стайна температура. Дори „захранени“ само с вода или физиологичен разтвор, те бързо облекчават неприятните симптоми. „Причината е, че втечняват всички секрети. И то не просто във видимата, средна част на гълтача – мезофаринкса, а и в носоглътката (епифаринкса). Именно в нея се задържат най-много гъсти и лепкави секрети. Така човек може да ги преглътне, изплюе, изсекне, изхрачи, вместо да стоят там и допълнително да затрудняват носовото дишане и да задълбочават възпалението“, обяснява д-р Дончев.
При децата
Внимавайте с етеричните масла
„Локалните средства с етеричномаслени съставки не са подходящи за деца под 3-годишна възраст, защото могат да предизвикат рефлекторен спазъм на ларинкса“, предупреждава д-р Дончо Дончев. Иначе те са предпочитани от възрастните пациенти, защото бързо създават усещане за свободни дихателни пътища и облекчават раздразненото гърло, допълва оториноларингологът. Родителите не бива да злоупотребяват и с противоалергичните средства. Много от тях дават антихистаминови препарати за дълго време през устата, уж за да овладеят упоритата кашлица на децата. Това обаче е „нож с две остриета“. „При остро състояние те са ефективни. Но при хроничен фарингит допълнително изсушават лигавицата. Ако не сме сигурни, че детето е с алергии, не бива да рискуваме“, категоричен е УНГ специалистът от ВМА.