българският музей на открито

Олга Георгиева

Ако има музей, който всяко българче задължително трябва да види, това е Етъра до Габрово. Тук късче от Възраждането „живее“ и до днес, благодарение на смелата идея на габровския етнограф и художник Лазар Донков – да направи миналото видимо и лесно за възприемане. Да съхрани традиционната архитектура от онова време, вълшебството на българските занаяти и народните водни съоръжения.

„Етъра“ е единственият по рода си етнографски музей на открито на Балканския полуостров и една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Изграждането му започва през 1963 г. под ръководството и по проект на Лазар Донков в местността Етъра – на 8 км. от Габрово, в подножието на Стара планина, на двата бряга на р. Сивек. Първоначално е реставрирана съществуващата воденица, след това и други заварени на място обекти, пренесени са оригинални съоръжения и са пресъздадени сгради от Габрово и Габровския край по предварително направени заснемания. Комплексът е официално открит само след година. Днес е паметник на културата и част от 100-те национални туристически обекта.

Назад във времето
30-те години на XIX век. В Габрово се развиват повече от 26 занаята, а изделията им се продават с голям успех в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола… Открито е Първото светско новобългарско училище. Градът е важен стопански, духовно-просветен и търговски център. На това Габрово е умален вариант Етъра. Тръгваме по занаятчийската чаршия с 14 образци на балканска архитектура. Характерното е, че къщите „излизат“ на улицата, за да може работилниците да са близо до хората. В Етъра, както и в миналото, занаятчиите произвеждат и продават сами изделията си. Като се изключат дрехите им, всичко е както преди 180 години – старинните технологии, оригиналните инструменти, ръчно изработените предмети от метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина …

Занаятите
На едно място са събрани 22 вида занаяти – бакърджийство, грънчарство, дърворезбарство, иконопис, коларо-железарство, кожухарство, куюмджийство, мутафчийство, музикални инструменти, ножарство, сарачество, тъкачество, шекерджийство, фурнаджийство, хлопкарство и др. Бакърените изделия можем да видим в къщата с работилница на бакърджията Трифон Кънев от Габрово, копие на оригиналната, построена през 1872 г. южно от църквата „Св. Богородица“ в центъра на града. В дърворезбарската работилница ще ни направи впечатление влиянието на Тревненската художествена школа. В коларската ще наблюдаваме работата на майстора-колар, който владее уменията и на ковачите, и на стругарите, и на дърводелците – за да направи една кола с железни оси и шини, са му необходими всичките. В кожухарската работилница ще проследим целия път на изработка на кожените изделия – калпаци, пантофи и др. Куюмджиите пък са майсторите, работещи с благородни метали и тъй като среброто е било по-популярно от златото, тук ще видим техники за производство на сребърни изделия: отливане (леене), коване и изчукване и филигран. А мутафчиите? Техният занаят е свързан с произвеждането на изделия от козя кожа – мутафчийски чували и торби за пренасяне на стоки, конски колани, зобни торби за коне, чували за жито, черги в естествените цветове на козината. Но след Кримската война занаятът запада и днес дори се чудим какво точно е мутафчийство… В ателието с музикални инструменти можем да намерим всичко – от детски свирки до овчарски кавали и различни видове гайди. Важен занаят е и ножарството, част от ковачеството. Габровските ножари изработват изделията си от желязо и стомана. По тип и варианти габровските ножове надхвърляли 150 вида, но повечето от тях, за съжаление, не са запазени, знаят се само имената им. В ножарското ателие има и сгъваеми ножове (ножки) и различни видове ножици, предназначени за домакински и битови нужди или за професионални цели. Ами сарачеството какво е? Думата произлиза от арабската дума сарач – седло. Майсторите сарачи изработват впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, паласки, кобури, щавени цървули и др. За основен материал използват кожи от едър рогат добитък, овце, кози и свине. Най-емоционално обаче е тъкаческото ателие – то ни напомня за шарените черги на нашите баби. В миналото всяка жена е можела да тъче на домашен стан, а в дома на всеки от нас се пазят като съкровище шарени пътеки, черги и китеници. А в Етърската фурна ни опиянява аромата на прясно изпечен хляб и нахутена мая, тук правят и прословутия симид. Ето и шекерджийницата! Колко любими лакомства от „старо време“ – захарни петлета, халви и сусамки, локум, бяло сладко… И ако не сме си купили нищо за спомен, в хлопкарското ателие непременно ще си вземем по едно звънче.

Водните съоръжения
Петдесетте обекта на Етъра включват къщите със занаятчийските работилници, обекти с обществено значение (църква, училище, часовникова кула, мостове, каменни чешми и др.) и единствената в България колекция от 10 технически съоръжения, задвижвани от вода. За това и емблемата на Етъра е водно колело. Най-хубавото е, че всички те работят така, както в миналото, благодарение на заварената на място вадищна система на две нива. На първото ниво са разположени точило, тепавица, воденица-караджейка, валявица и струг за гаванки. А на второто – гайтанджийска одая, воденица-долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница и валявица от с. Стоките. Как да не се впечатлим от изобретателния ум на балканджията?

И още
На територията на архитектурния комплекс има и хотел – „Странноприемница“ и ресторант, в който можем да опитаме традиционни ястия, приготвени по стари местни рецепти. Ако сме се вдъхновили от красотата на традиционните български занаяти, можем да се запишем на курс: плетене с царевична шума, багрене с растителни багрила, зографско ателие, кожухарска работилница, дърворезбарска работилница, работилница за народни музикални инструменти, ножарска работилница, сарашка работилница, домашно тъкачество. А ако посетим Етъра по време на някой празник (Лазаровден, Гергьовден, Еньовден, Илинден и др.) ще можем да присъстваме на възстановка на традиционни обичаи, които ще ни потопят изцяло в миналото. И ще накарат децата ни с радост да си правят мартенички и да лазаруват, вместо да събират бонбони на Хелоуин…