Текст: лейтенант д-р Радина Андонова, д.м., специалист в Катедра „Инфекциозни болести“ на Военномедицинска болница-София

Температура, разстройство, повръщане – „летният грип“ е в състояние да провали така мечтаната ни цяла година ваканция. Как да избегнем този неприятен сценарий? Къде „дебнат“ ентеровирусите – най-често срещаните инфекции през отпускарския сезон? Как да се предпазим от тях? И до какви усложнения могат да доведат? Попитахме лейтенант д-р Радина Андонова, д.м., специалист в Катедра „Инфекциозни болести“ на Военномедицинска болница-София.

„Човешките ентеровируси включват полиовирусите, коксакивирусите, ECHO-вирусите и ентеровирусите. В умерения климатичен пояс те са най-чести през лятото и есента, а в тропическите райони се срещат целогодишно. Предават се от човек на човек по орално-орален или фекално-орален път, а вероятно и чрез директен контакт с течност от кожните или очните лезии“, обяснява д-р Радина Андонова. Друг възможен източник на инфекция могат да бъдат плувните басейни, като ентеровируси са изолирани от водата както на естествени, така и на изкуствени водоизточници, подчертава специалистът по инфекциозни болести.

Симптомите са „многолики“
70 серотипа на ентеровирусите се изолират при хората, разкрива д-р Андонова. Нормално се размножават в гастроинтестиналния тракт, където инфекцията може да протече леко, което обяснява и типичните симптоми – повръщане и разстройство. „В част от случаите обаче вирусът се разпространява до различни органи, където предизвиква тежко заболяване, типично за различните ентеровирусни серотипове“, предупреждава специалистът от ВМА. Клиничната картина на заболяванията, причинени от тях, е изключително разнообразна, което се дължи както на различните видове инфекции, така и на особеностите в имунния отговор на всеки организъм.

Децата са най-уязвими
„Всеки пациент може да бъде засегнат от ентеровирусна инфекция, но по правило най-често боледуват малките деца, което се свързва и с основния механизъм на предаване, тъй като е трудно да контролираме непрекъснато малчуганите“, признава д-р Андонова. Основен начин да се предпазваме е да мием често ръцете си, да спазваме добра лична хигиена, да бъдем с повишено внимание – особено на места с голямо струпване на хора, по морските курорти, където често не обръщаме внимание какво хапваме и невинаги има възможност за спазване на строги хигиенни норми. „За съжаление поради голямото разнообразие на серотиповете ваксина срещу ентеровирусните инфекции не съществува (с изключение на полиомиелита)“, допълва специалистът от ВМА.

Мехурчета в устата „издават“ херпангина
Една от честите клинични изяви на ентеровирусите е херпангината, която „поразява“ много деца. „След инкубационен период от около 4 дни заболяването започва с внезапна поява на фебрилитет (висока температура), съпроводен от главоболие, фарингит, затруднено преглъщане, понякога и с повръщане и коремна болка. Характеризира се с типични лезии (ранички) в устната кухина и с наличието на сиво-бели папуло-везикули (мехурчета) с диаметър 1-2 мм, силно болезнени, затрудняващи преглъщането“, обяснява д-р Андонова. Друга клинична изява е т.нар заболяване ръка–уста-крак. При него инкубационният период е 1-7 дни. „Налице е кратък период с фебрилитет, отпадналост, коремна болка, респираторни симптоми.

Характерни са болезнени лезии по лигавицата на устната кухина, безболезнени мехурчета по дланите и стъпалата и морбилиформен обрив по бедрата“, разкрива клиничната картина инфекционистът. Кожният обрив невинаги е налице, но е типичен. Той започва едновременно със или малко след появата на раничките в устата. „Друга клинична изява е вирусният екзантем (Boston exanthema disease), който протича с внезапна поява на розови макули (петна) и папули (подутини) по лицето и по-рядко по крайниците. Могат да се наблюдават и малки язви по мекото небце и възпаление на сливиците“, допълва д-р Андонова.

Витамини спомагат излекуването
Какво е лечението? „Ако заболяването протича умерено тежко или тежко, може да се наложи хоспитализация, особено за пациентите със засегната централна или периферна нервна система“, не крие специалистът по инфекциозни болести. При лечение у дома терапията обикновено включва витамини и постелен режим, антидиарийни препарати понякога, терапия за афтозните изменения в устната кухина, както и медикаменти, които свалят температурата. „В болнични условия се прилагат допълнително вливания, противооточна терапия, ако пациентът е с менингит, както и редица други симптоматични и патогенетични мероприятия“, уточнява д-р Андонова.

Усложненията поразяват мозъка и сърцето
За съжаление понякога ентеровирусните инфекции водят и до тежки усложнения – най-често свързани със засягане на сърцето или нервната система. „Миоперикардитите са едно от тях. Други са енцефалити и менингити, които понякога могат да протекат драматично, въпреки че в повечето случаи са с добра прогноза“, разкрива д-р Радина Андонова. „Засягането на периферната нервна система с различни видове парези и парализи са характерни за някои серотипове, например за ентеровирус 71. Типични са и за полиовирусите, тъй като това е най-тежкото усложнение на полиомиелита. След преболедуване понякога остават тежки последици, поради което е налична ваксина за полиомиелит, която е в задължителния имунизационен календар“, напомня специалистът от Катедра „Инфекциозни болести“ на ВМА.