Текст: Христо Донев
Състезанията по скокове във вода са популярни по цял свят както на аматьорско, така и на професионално ниво.
Като се мине от куличките в обществените и частни басейни, където независимо дали си дете или възрастен, няма как да не се изкушиш да направиш „бомба“, и се стигне до сложните фигури, изпълняващи се във въздуха преди контакта с водата, гмурканията след скок от високо носят забавление и естетическа наслада за хиляди хора. Както всеки спорт, където е намесена вода, тези занимания крият и своите рискове.
Те, заедно с тръпката и уменията, стават по-големи при скокове от по-голяма височина. Най-популярният спорт за такъв тип екстремни скокове е клиф дайвинга.
ИСТОРИЯТА
Този спорт води началото си от 1770 година и се е появил на острова от Хавайския архипелаг Лана. Местният крал Кахекили наредил на подчинените си да скочат от висока скала, като влязат във водата с краката напред. Този странен ритуал е трябвало да докаже куража и верността на мъжете от племето. Оригиналното название на клиф дайвинга от това време е „леле кауа”, което в превод означава „скачане от висока скала напред с краката във водата без пръски”.
През следващите години и векове спортът се е практикувал основно аматьорски, като подобно на генезиса си е служил за показване на мъжество или доказване на вярност. През втората половина на XX век състезания по скокове във вода от големи височини започват да се организират чрез локални надпревари. Масови състезания по клиф дайвинг започват да се провеждат през 2009 г. когато стартират сериите от Red Bull Cliff Diving.
ПРАВИЛАТА
Скоковете се извършват от височина над 20 метра, като ограниченията са 23 метра при жените и 28 метра при мъжете. Техниката при изпълнение на фигурите във въздуха е много близка до тази на олимпийските скокове във вода. Неслучайно повечето професионални състезатели по клиф дайвинг в период от кариерата са представяли държавите си на най-големия спортен форум на планетата.
Както и при олимпийските скокове всички елементи трябва да се изпълнят плавно, като особено важно е доброто и безопасно влизане във водата без прекалено много пръски. Тъй като става дума за спортисти от най-висока класа, разликите в качеството са минимални и най-дребните елементи са решаващи за победата. В едно състезание всеки атлет изпълнява по четири скока, като има девет „движения“, които се комбинират във въздуха и се оценяват от съдиите по трудност и качество на изпълнението.
Има пет начални позиции при скока от рампата, като един от тях е от изправена челна стойка. Скокът отнема около 3 секунди, а по време на него скачачите достигат скорост до 85 км/ч. по време на изпълнението атлетите достигат ускорение от 9,8 м/с. Веднъж щом стигнат до повърхността, скачачите трябва да се задържат възможно най-близо до повърхността.
Това, което атлетите правят, за да не потънат прекалено дълбоко, е да разперят ръце встрани. Триенето е това, което им помага да забавят скоростта, но отварянето на ръцете е ключово, за да останат близо до повърхността. Скачачите трябва да се съобразяват и с променящите се условия. Red Bull Cliff Diving се провежда в естествени водни басейни. Често метеорологичните условия предизвикват вълни, приливи или отливи, а освен това атлетите трябва да се съобразяват и със силата на вятъра.
СЪСТЕЗАНИЯТА
По традиция сериите от Red Bull Cliff Diving се провеждат в различни и екзотични места в Япония, Австралия, Чили, Колумбия, Бразилия, САЩ, Ирландия, Франция, Италия, Босна и Херцеговина и др.
Голямата звезда при мъжете е британецът Гари Хънт, който е печелил турнира 8 пъти от общо 11 провели се в историята. При жените състезанията от Red Bull Cliff Diving се провеждат от 2014 г., като първите две издания печели Рейчъл Симпсън от САЩ, а последните четири австралийката Риана Ифланд.
БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА
България има свой представител в този консервативен и опасен спорт. Това е Тодор Спасов, който бе допуснат до участие на турнира от сериите Red Bull Cliff Diving в Мостар през 2016 г. с уайлд кард и завърши на престижното 11-о място.
От 2015 г. Спасов е партньор и личен треньор на Риана Ифланд. През 2020 г. двамата обиколиха България в търсене на места за височинни скокове във вода. Общият им проект, наречен „В търсене на скалите – България“, представя най-необичайните локации у нас като Сини вир, Зелени вир, Дяволски мост, Тюленово и област Германка, Созопол.