През 1964 г. ужасяващото убийство на девойката Кити Дженовезе от Ню Йорк, която била намушкана на улицата, докато от прозорците страховитата сцена била наблюдавана от нейните 38 съседи, подтикнало психолозите да се опитат да обяснят, защо никой не ѝ се притекъл на помощ. Психолозите разработили хипотезата за „ефекта на наблюдателя”, която е потвърдена експериментално през 1968 година. Участниците в експеримента са оставени, някои сами, а други на групи, в стаи, които внезапно започнали да се изпълват с дим. Оказало се, че онези, които били сами, откривали дима по-бързо от тези, които били на групи. С други думи, когато присъстват повече хора, винаги се чака някой друг да се притече на помощ и затова не се предприема нищо.