ДЮЛЯ

Проф. д-р Радиша Янчич

Cydonia oblonga Mill (Rosaceae) – дюля

Дюлята е символ на любовта и плодовитостта, посветена е на Афродита или Венера. Предполага се, че „ябълката на раздора“, която Парис дал на най-красивата от трите прекрасни богини (Хера, Атина и Афродита), всъщност е била дюля. Дюлята е отглеждана във Вавилон преди 4000 години, в Египет, на о-в Крит, позната е била в антична Гърция и Рим. Женското име Дюля се дава символично, за да бъде момичето красиво и уханно като дюлев плод. Ако момичетата искат да бъдат обичани от момчетата, трябва да намажат листо от дюля с мед и да го носят със себе си.

Научното име на рода Cydonia произхожда от името на град Kydonia (днешната Ханя) в северозападната част на о-в Крит. Дюлята е широколистен храст или ниско дърво. Листата са прости, редуващи се, с яйцевидна форма и гладък ръб, лицевата им страна е тъмнозелена, а обратната е бяла, с власинки. Цветовете са единични, бели или бледорозови, широки 4-5 см, ароматни. Чашелистчетата остават на плодовете. Плодникът има пет стълбчета. Плодовете са костилкови с крушообразна форма (pomum), зелени, мъхнати, а като узреят са голи и жълти. Имат приятен вкус и аромат. Дюлята цъфти от април до
май. Плодовете узряват около средата на октомври.

Най-подходящи за дюлята са сравнително влажните терени по речните долини, с плодородни наносни почви. Издръжлива е и на суша, при нас в пояса на храстите. Устойчива е на ниски температури. Диворастяща е в Централна Азия, от Иран до Туркестан. Отглежда се в Европа, чак до Норвегия на север, както и в Северна и Южна Америка, Северна и Южна Африка, Австралия, Индия, Китай и Япония.

От дюлята се използват плодовете, семената и по-рядко листата и дървесината. Плодовете са ядливи пресни, печени, сушени, преработени на конфитюр, компот, сладко. Семената и листата съдържат значително количество слуз и някога са се използвали като слабително, а днес за приготвяне на маслена настойка, която съдържа слуз (муцилагинозум) и като емулгатор. Семената (Cydoniae semen) са
тъмночервени, твърди, при потапяне във вода се покриват със слуз. На вкус семената са слузави, при дъвчене се усеща слаб вкус и мирис на горчиви бадеми. Използват се за приготвяне на емулсии и микстури против кашлица, за вода за компреси, против изгаряния, като лосион в козметиката и в промишлеността.

Дървесината на дюлята се използва малко; тя е твърда, светложълта или червеникава, добре се полира. Чрез варене на дюлеви плодове с мед се приготвя мармалад. Този сладък деликатес е създаден в Гърция, откъдето е пренесен в древния Рим, а португалците го нарекли marmelo от гръцкото μελίμηλον = меден плод.