Текст: Олга Георгиева
На брега на Черно море, на 8 километра от Варна, се намира най-старата лятна резиденция на владетелите от Третото българско царство – бляскавият Евксиноград. Дворецът е малък архитектурен шедьовър, градините му са произведение на парковото изкуство от световна величина, а оранжериите с редки растителни видове и винарската изба допълват романтичния му облик.
Както и в семейното имение във Врана, архитектурата в Евксиноград умело съчетава сецесион с възрожденски стилове. Дворците на Третото българско царство носят своя уникална аура. Откриваме я и в Княжеския дворец в София, и в Царска Бистрица над Боровец, и в ловното стопанство в Кричим, и в любимата къща на Борис III в град Баня, и в другите по-малко известни царски имоти. Обществено достояние е, че сагата за собствеността им продължава вече две десетилетия, но те безспорно са ценно национално богатство както с оригиналната си красота, така и с историята си.
Историята на двореца Евксиноград
По време на царуването на Иван Александър (1331–1371 г.) Генуа получила от България право на достъп в българските пристанища на Черно море. Генуезците създали пристанище и укрепен квартал, наречен Кастрици, в най-северната точка на Варненския залив, на малкия нос Св. Яни. Неговите жители се лекували в близките минерални извори и се занимавали главно с морска търговия, износ и снабдяване на околностите с различни продукти, с кожи от руските княжества, абанос и слонова кост от Египет и венециански порцелан. Крепостта била отбелязана на много морски карти, а кръстоносците на полския крал Владислав III я нарекли Макрополис. В района се заселили и много отшелници и местността се превърнала в център на духовен живот. Според законника за пристанищата по Северното Черноморие на султан Сюлейман I Кануни (1520–1566г.) селището, или най-вероятно вече само стражева крепост, е продължавала да съществува като пристанищна под името Керсич. През следващите столетия изчезналa напълно… По време на руско-турската война от 1828–1829 г. част от руската войска била разположена в района и използвала параклиса „Св. Димитър“ за лазарет. След Освобождението първият български княз – Александър І Батенберг, получил като подарък от Гръцката митрополия във Варна малкия манастир „Св. Димитър“ и прилежащите му имоти – лозя, скалисти и каменисти брегове. Било решено тук да бъде построен дворец. Нарекли го „Сандрово“ на името на княза. След абдикирането на Батенберг за развитието на двореца и градините допринесъл много следващият владетел – княз Фердинанд. По желание на съпругата му, княгиня Мария-Луиза, името му било променено от „Сандрово“ на „Евксиноград“ – от древногръцкото име на Черно море (Понтос Евксинос, „гостоприемно море“).
Съвремие
Днес дворецът „Евксиноград“ е изцяло реставриран във вида му от 1893–1908 г. Той е официална правителствена резиденция, но е отворен за посещение на туристи и и комплексът предлага луксозно настаняване. Дворцовият парк, добре поддържан и изпълнен с екзотични дървесни и растителни видове, се простира на площ от 550 декара. Разделен е на две части – френска и английска градина. Френската градина е разположена пред главната фасада на двореца и около него. В нея ще видим боскети, ароматни пъстри цветни групи от рози, рододендрони и азалии, романтичното езеро с лилиите и бронзовата скулптура на Нептун, доставена от Франция. Английският парк има пейзажна композиция и мрежа от алеи, които водят погледа към морето или към красиви пейзажи. През него преминава река Кестричка бара, на няколко места пресечена с живописни мостчета. Тук преобладават иглолистните видове. През лятото уханието на цветята се смесва с аромата на борова гора и с морския бриз, а от крайбрежната алея се разкрива прекрасна гледка към морето. Приятната разходка продължава към оранжериите с цветя и кактуси, царската конюшна „Щала“ (от немски – Stall) и винарната. Построена е по идея на Фердинанд за нуждите на царското семейство и разполага със 110 декара собствени лозя. Дълго време е била единствената професионално проектирана винарна в България. Непременно ще дегустираме врачанския мискет, любимото вино на Тодор Живков, и коняка „Евксиняк“ – голямата гордост на винарната. На главната алея ще видим уникалния слънчев часовник, издялан от камък, подарен на Фердинанд от кралица Виктория в знак на благодарност за спасяването на английски кораби във Варненския залив.
Основната сграда на двореца е проектирана от австрийския архитект Румпелмайер и е довършена от швейцарския архитект Херман Майер. Под главната тераса на двореца е вграден красив фронтон – елемент от покривната конструкция на разрушения френски замък „Сент Клу“, изобразяващ френския кралски герб. Интересно е, че е бил пренесен камък по камък във вагон на „Ориент експрес“ – това се случило през 1891 г. Фердинанд пожелал да запази част от разрушения по време на френско-пруската война замък, който бил свързан със семейството му – там се е състояла сватбата на родителите му Аугуст фон Сакс Кобург Гота и Клементина Бурбон Орлеанска. Интериорът на двореца е много красив – зали и салони, красиво обзаведени с английски мебели от махагон и орехово дърво, инкрустирани със злато. Първият етаж е зает от просторен хол, свързан с приемни зали, музикален салон, трапезария, кабинет и работни помещения. Огромният полилей с царска корона и златни френски лилии е подарък от династията на Бурбоните. На втория етаж са разположени царските спални и стаите за гости. Стените са облицовани със златисти копринени тапети, върху тях са окачени редки картини.
Други забележителности са телефонната централа, пристанището и фарът, светещ с постоянна червена светлина, останките от крепостта „Кастрици“. Трябва да признаем, проектът от 2011 г. за реставрация и консервация на двореца „Евксиноград“ и неговия парк (финансиран по програма на Европейския къюз) позволява на посетителите да се наслаждават на блясъка и духа на отдавна отминали времена.
Ако това лято отидете на нашето Черноморие, непременно се отбийте до „Евксиноград“!