Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог

Ако през ХІХ век „жълтата гостенка“ е била чест посетител на хората, то днес тя категорично е заместена от „тъжната гостенка“ – депресията. Според Световната здравна организация само до една година тя ще се превърне в най-често срещаното заболяване.

От една страна – конкуренцията, динамичното изискване на времето да сме успели, стабилни и бързи, натискът да бъдем първи, да сме на всяка цена щастливи и, от друга – промяната в семейните структури, липсата на разбиране и подкрепа от общността, неизбежно води до напрежение и нараснала опасност от изолация. За да бъде животът на човек хармоничен, е необходимо да има баланс в отношението на идващото отвън и това, с което отвръща. Когато светът упражнява неимоверен натиск, а човек няма сила да се справи с това, се случват промени в емоционалната сфера.

Pressura (лат.) означава натискам, потискам, което и дава името на термина депресия още в началото на ХІХ век. Много хора дори не подозират, че са в нейния капан, защото „тъжната гостенка“ има много лица. Тя може да се крие зад думи като: „тъжно ми е…“, „плаче ми се, а не знам защо…“, „нищо не ме радва…“, „нямам сили…“, „не ми се занимава с нищо…“. Може да се представи и така: „нямам апетит…“, „не мога да спя…“ или обратното – „не мога да спра да ям…“, „постоянно ми се спи…“. А може и да казва: „аз съм пълен провал…“, „за нищо не ставам…“, „само преча на всички…“, „никога няма да се оправя…“, „по-добре да ме няма…“.

Понякога тази гостенка се крие зад телесни прояви: „прескачане“ на сърцето, „нервен“ стомах, изтръпване на крайниците, често главоболие.

Смята се, че тя се заседява по-често при жените, но това не е точно така. Просто мъжете по-трудно споделят, че са в компанията на „тъжната дама“ – депресията. Жените по-охотно говорят за чувствата си, тъй като това се смята за тяхна територия. А мъжете не са толкова склонни да показват уязвимост от страх това да не бъде сметнато за слабост.

Понякога опитваме да забравим за „гостенката“, като я игнорираме и се затрупваме с безбройни задачи или пък като прибегнем до „помощта“ на алкохола. Макар тази „терапия“ да подпомага заспиването и временно да сваля тревожността, това не помага. Най-много към другите проблеми да се прибави и алкохолизмът.

От тази гостенка не можем да се избавим сами. Думи като „я се стегни…”, „мисли позитивно…”, „да ти имам проблемите…” и т.н. не само не помагат, ами влошават ситуацията. Добре е да помислим доколко сме се отчуждили от хората около нас, да бъдем съпричастни и отзивчиви и щом забележим признаците за присъствие на „тъжната гостенка”, да потърсим помощ за нас или близките ни, помощ от специалист.

Сега нека погледнем ситуацията от друг ъгъл. Така или иначе тази особа е дошла при нас и макар да не е особено приятна събеседница, нека я чуем какво има да ни каже.

Клиентка, лекуваща се от депресия, споделя: „Депресията разкрива най-дълбоките копнежи на душата и много често бележи началото на ГОЛЯМАТА ПРОМЯНА“. С други думи казано: спри и погледни навътре, погрижи се за себе си! Да си в депресивно състояние не означава, че си слаб човек, а че прекалено дълго си бил силен. „Тъжната гостенка“ всъщност казва: „забави темпото…“, „почини си..“, „спри да мислиш, че си супергерой!“

Ако се вслушате в думите ú, ще разберете, че всички емоции не само са правилни, но и са добре дошли. Че не е необходимо да бъдем само и непрекъснато радостни, че е важно да си позволим да бъдем и тъжни, и гневни, и да ни е страх. Емоциите са верен компас за вътрешното ни състояние, който ни ориентира за правилния път. А той е в посоката грижа за себе си.

Депресията ни казва, че е от изключителна важност да си зададем въпроса: Кой съм аз и от какво имам нужда, но не по принцип, а днес, сега, какво искам от сегашния си живот? Както и да си позволим да поискаме грижа и внимание, обич. Понякога това може да бъде просто: „Прегърни ме! Имам нужда от това точно сега!“. А ако няма никой наблизо, можем просто да гушнем плюшена играчка, възглавничка дори, да си пуснем свежа музика и да погледаме филм, който обичаме. Но не тъжен!

И когато „тъжната гостенка“ се окаже удобно поседнала на дивана ни, да не бързаме да я гоним, а да я приемем и поразпитаме за това онова. Със сигурност тя има какво да ни каже!