През ноември най-много обичам следобедната разходка до Драгалевския манастир на Витоша, дори ако вали. Пътят до там има особен чар точно в края на есента, когато въздухът е изпълнен с аромат на мъгла, мокри гниещи листа и предусещане за топъл дом. В „мързеливия“ си вариант разходката започва от Воденицата и свършва пак там, на чаша топъл чай и печена тиква с мед и орехи.

Олга Георгиевa

Съвсем наскоро си дадох сметка колко съм свикнала с гледката на планината. Ако си израснал близо до нея, тя ти става жизнено необходима, както морето за родените до него. Витоша е истинско богатство за софиянци: прохладен зелен рай през лятото, снежно приключение през зимата, място за разходки на чист въздух, за пикник с приятели или просто за съзерцание и размишление. Има много възможни маршрути, както по-оживени, така и съвсем безлюдни. Този до Драгалевския манастир съчетава възможността да си сред природа с това да запалиш свещ в един от най-старите ни запазени храмове – „Света Богородица Витошка“. Той се намира съвсем близо над софийския квартал Драгалевци сред живописна местност с река и букови гори, недалеч от пътя за Черни връх и хижа „Алеко“. Можете да слезете от колата или автобуса на площада в Драгалевци и да продължите пеша, или пък да се качите до първата станция на лифта (двуседалковият открит лифт, който отива до местността „Бай Кръстьо“ и до подножието на Голи връх) и от там да се разходите до манастира. Можете да стигнете до него и с кола по пътя за хижа „Алеко“.

Софийската Света гора
Въпреки че не е първи в йерархията на Софийска (Мала) Света гора, най-прочут от миналото и до днес е царският Драгалевски манастир, издигнат по време на царуването на цар Иван Александър (1331-1371 г.). Софийска Света гора е средновековен комплекс от 14 манастирски обители в околностите на София и заобикалящите я планини, който се оформял през вековете около съществуващи църкви, а около манастирите се създавали селища. Първи в йерархията ѝ бил Бистришкият манастир „Св. Никола“, напълно разрушен от турците. На негово място е построен храмът „Св. Георги“. Под управлението на Бистришкия манастир били останалите тринадесет: Боянският манастир „Св. Пантелеймон“, Бистришките манастири „Св. Петка“ и „Св. Петър“, Владайският „Св. Петка“, Германският „Св. Иван Рилски“, Драгалевският „Св. Богородица“, Железнишкият „Св. Дух“, Кладнишкият „Св. Никола“, Кокалянският „Св. Архангел Михаил“, Лозенският „Св. Спас“, Симеоновският „Св. Архангел Михаил“, Студенечкият манастир „Св. Георги“ и Урвичкият „Св. Никола“. Преди нахлуването на турците в околностите на София имало над 100 православни манастира, днес те са 66, от които 44 действащи.

Историята на Драгалевския манастир
Обградена от вниманието на своя „основател и украсител“ цар Иван Александър, светата обител продължила да се радва на привилегии и при неговия син, цар Иван Шишман, който поетично я нарекъл „Витошка пречиста Богоматер”. Но великолепният манастир бил опожарен през 1382 г. след завладяването на София от османските турци. Древната му слава потънала в забвение… Чак през 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновил и зографисал църквата – неговият ктиторски портрет, портретите на жена му Вида и на двамата му синове Никола и Страхил имат особена стойност. Възстановен в средата на ХV в., манастирът станал център на Софийската книжовна школа, в който били преписани и създадени множество български християнски книги. През 1871-1872 г. При основаването и работата на софийския революционен комитет Левски отсядал в драгалевската света обител. През 1932 г. църквата била разширена, към нея бил добавен нов наос – частта, в която се провеждат литургиите. Останалите сгради на манастира са по-нови, в български национален стил. Тук екзарх Стефан изградил резиденцията на Светия Синод, посещавана от цар Борис ІІІ и принц Кирил. Днес манастирът е действащ, женски. В градината му можете да си налеете чиста студена витошка вода от чешмата, да поседнете и да се наслаждавате на спокойствието, което цари тук. Можете и да си купите сувенир от малкото магазинче на духовития белокос и белобрад продавач – камък или бижу, иконка или картичка.

Воденицата и руската баня
На слизане от манастира към Драгалевци, точно до началната станция на седалковия открит лифт, има две много приятни места: Воденицата, един от най-известните и стари ресторанти с българска национална кухня, и Руската баня. Ресторантът се помещава в сградата на старата драгалевска воденица близо до реката с чудесна градина с бунар и вада, в която плуват риби. В просторните му зали има камини, стените са украсени с красива колекция от народни носии и ловни трофеи. Храната е традиционно добра, заслужава си да опитате питката, качамака и печената тиква. Всяка вечер има народна музика с танци, а от първите топли дни на пролетта до последните през есента в градината има изпълнения на нестинари. Казват, че ако танцуващият нестинар те пренесе през жаравата, няма да те „хващат“ никакви болести цяла година. Руската баня също е много полезна и приятна, особено когато навън застудее. Пречиства от токсините, укрепва имунната система и зарежда с енергия душата и тялото. А тук можете да се насладите на истинска традиционна руска баня с брезови клонки, ароматерапия, печка на дърва и охлаждане в студен басейн.

Драгалевци
И сега да се спуснем до Драгалевци. От село в подножието на Витоша – на 7 км от центъра на София в недалечното минало, днес Драгалевци се е превърнал в елитен столичен квартал с прекрасна панорама. Това се е случило и с другите две села, сега кварталите Симеоново и Бояна, между които се намира. Най-разпространената легенда за произхода на името на Драгалевци е тази за любовта на Драга, девойка от селото и Левски (Драга и Левски). Това, разбира се, е само легенда, но името на Апостола носи и местното училище. Сега кварталът е застроен преди всичко с обичайните селски къщи, с луксозни вили с просторни дворове, с еднофамилни къщи и малки семейни хотели. Новост са комплексите от къщи с контролиран достъп. Но най-хубавото тук си остават близостта до горите и поляните на Витоша и чистият въздух.