Текст: Антоанета Новакова  Фамилен психотерапевт, педагог

Образът за собствената ценност, който всеки носи у себе си, е решаващ фактор не само за всичко, свързано със самия него, а и за взаимоотношенията му с други хора.

Колко хубаво би било, ако се раждахме с добро самочувствие! Без много усилия всички ние щяхме да сме убедени, че правим света едно много по-добро място само с присъствието си. За съжаление, това усещане за цъфтяща жизненост не се унаследява. Аз може и да приличам на баба ми по майчина линия например, или да умея да се себеутвърждавам като леля ми, но ако в собственото ми семейство не са успели да създадат подходящите условия, няма как да съм с добро самочувствие.

Два типа хора
Всеки ги е срещал в живота си: такива, които са усмихнати, слънчеви, убедени в собствената си компетентност и готови да се опрат на нея, за да вземат решение. Такива, които вярват в собствената си ценност и в същото време са готови да видят и зачетат ценността на другите. И, разбира се, хора от типа Марко Тотев – образ на несретника, който очаквайки най-лошото, всъщност го предизвиква и в крайна сметка получава. Такива хора се чувстват зле, недооценени от себе си и другите. Те се презират и недолюбват себе си и околните.
Всеки е имал моменти, когато в живота му преобладава единият или другият тип усещания. Но ако въпреки тегобите сме изпълнени с жизненост и можем да ги приемем като временно състояние на спад, сравнително лесно ще можем да направим усилие и да се справим успешно.

Как става така, че сме толкова различни?
Децата идват на този свят, без да разполагат с опит за справяне с трудности, без усещане за себе си и собствената си ценност. През първите години от живота си те се научават на всичко в собственото си семейство: от това, което чуват, и още повече от това, което виждат. По-късно се прибавя и опитът, получен в детската градина и училище, като водеща си остава семейната среда. Външните условия по-скоро усилват или допринасят за намаляване на усещането за собствената значимост.
Всичко влияе на самочувствието. Детето може да чуе добри думи, но ако са придружени с жест или мимика, излъчващи негативно послание, то в крайна сметка ще отчете по-скоро него, а не думите.

Как да направим така, че не само да изградим, но и да успеем да задържим доброто си самочувствие?
Независимо от полученото в детството, всеки може да изгради добро самочувствие. Това се научава независимо от възрастта. Е, може да става малко по-трудно и по-бавно, когато сме пораснали, но е напълно възможно!
Дълбокото осъзнаване на факта, че излъчваме информация към себе си и другите, само по себе си е достатъчно да ни помогне в насочването ни към предаване на положителни послания към околните. Дори само мисълта за това ще ни кара да бъдем допринасящи за засилване на чувството ни за значимост. Като начало можем да си направим експеримент: да се самонаблюдаваме, за да осъзнаем кое ни подпомага да повишим самооценката си и кое – не.
Как реагираме на похвала от шефа например или на критика от колега и, сещайки се за добра наша опитност от миналото ни, да се подкрепим. Като не забравяме, че не е добре да се самообвиняваме за грешките, колкото и разрушителни да са те. По-доброто решение е да работим в посока на утвърждаване и повишаване на самочувствието ни. Помнейки, че наградата за нас е да се самоизградим като хора с добро самочувствие, които лесно могат да проявят отговорност, съчувствие, любов. Да се усещаме значими и компетентни. Давайки си сметка за своята ценност, да можем да уважаваме ценността на другите.

Избор
Дали ще живеете в самоизолация и страх, в недоверие и апатия, ще сте безразлични към себе си и околните, в непрестанно увеличаващо се нехаресване, или убедени, че нищо човешко не ви е чуждо, ще приемете своята уникалност и ще преживеете своята цялостност, за да допринесете за добруването на света – изберете сами!