Текст: Христо Донев

Карате е един от най-популярните бойни спортове. Основно предназначен за самоотбрана, древното японско изкуство е изключително подходящо както за млади, така и за възрастни хора, възпитавайки ги най-вече на дисциплина и етични принципи.

ИСТОРИЯТА
Спортът възниква на островите Рюкю, в близост до град Окинава (Япония) в началото на XIV век. В основата на карате е бойната система „те“, широко разпространена сред местната военна класа. През 1372 година Рюкю установява търговски отношения с китайската империя Мин, след което на островите проникват някои китайски бойни изкуства. Политическата централизация на Окинава при владетеля Шо Хаши в началото на XV век и забраната на оръжията след нашествието на японския клан Шимадзу през 1609 година също стимулират развитието на бойните техники без използване на оръжие. След появата си карате става много популярно в Япония. В модерните времена първата демонстрация на този спорт в страната се прави през 1922 година от Гичин Фунакоши, като част от програмата за културен обмен между Страната на изгряващото слънце и островите Рюкю. Две години по-късно в университета Кейо е създаден и първият клуб по карате, а до 1932 година почти всички по-големи университети имат такива клубове. След Втората световна война Окинава се превръща във военен обект със стратегическо значение за САЩ, като там са разположени много военни. Каратето става много популярно сред военнослужещите и те го пренасят в Америка. Филмите с бойни изкуства от 60-те и 70-те години увеличават популярността на каратето по цял свят, като дори самият термин започва да се използва за нарицателно на повечето източни бойни изкуства.

ПРАВИЛАТА
В карате се използват удари с юмруци, ритници, удари с колене и лакти и с режещата част на ръцете. В някой от подстиловете му се използват дори граплинг, хвърляния и ключове на ставите. Тренировките обикновено се разделят на „кион“ (основа или фундаментални принципи), „ката“ (форми) и „кумите“ (спаринг). В първата фаза се обръща различно внимание в отделните стилове. Представлява изпълнение на различни движения в синхрон от група каратисти. „Кион“ може също така да бъде упражняване на предварително определени удари в малки групи или по двойки. „Ката“ буквално означава „форма“ или „модел“. Представлява последователност от движения – в различни нападателни или отбранителни пози. Тази демонстрация на формите се използва и при изпитите за повишаване в ранг, като колкото по-нагоре в йерархията се изкачва един каратист, толкова по-сложни движения трябва да покаже при ката. „Кумите“ се превежда „среща на ръцете“. Нивата на физически контакт при спарингите се различават в отделните стилове. Например при киокушин се използват техники, които имат за цел да свалят противника на земята (по терминологията на бокса или кикбокса това е нокаут). В спортното кумите се използва лайт (лек) контакт или семи (полу) контакт, като тук се отброяват точки от страна на съдията. Има и форми на хореография, които показват различни удари и защити срещу тях, като обикновено се завършва с поразяващ удар (хито тсуки). При лайт контакта точките се присъждат за добра форма, енергично прилагане, правилна дистанция и точност на ударите. При пълния контакт точките се основават на резултата от въздействието на ударите, а не толкова на тяхната красота и точност.

СТИЛОВЕТЕ
Според правилата на Световната обединена карате-до федерация има осем различни стила в каратето. Това са Шотокан, Киокушин, Шито-риу, Годжу-риу, Уадо-риу, Шорин-риу, Уечи-риу и Будокан. Първите два стила са най-популярни и масови. На олимпиадата в Токио през 2020 г. карате киокушин ще дебютира в програмата на игрите.

ОРЪЖИЯТА
Карате е било развито в условията на забрана за носене на оръжие от простолюдието. Затова освен с голи ръце практикуващият е трябвало да се противопостави на въоръжения нападател и с различни подръчни средства. Такива са „нунчаку“ (използвано за лющене на ориз), „тонфа“ (дръжка на мелничка), „сай“ (средство за садене на ориз), „бо“ (дълга тояга), „джо“ (палка). Всичко това се е превръщало в смъртоносно оръжие в ръцете на вещия каратист. Тези четири оръжия са особено характерни за карате и са обединени под името „кобудо“. Типична особеност на карате за разлика от китайските стилове е чифтното използване на оръжията, тоест по едно във всяка ръка.

ЕКИПИРОВКАТА
Състезателите по карате се бият в специален екип, наречен „кимоно“. В зависимост от размера той върви от 40 до 90 лева. Използват се стандартни протектори за зъби (10 лева). По традиция бойците не носят предпазители за ръце и крака. В някои от професионалните турнири такива все пак се използват и струват около 50 лева. Коланите, които определят колко е високо нивото на състезателя, струват около 15 лева. В зависимост от ранга те са бял, жълт, оранжев, зелен, син, кафяв, червен и черен. В България карате може да се практикува на много места, най-вече чрез спортните клубове към Българската национална федерация.