Текст: д-р Антонио Душепеев, акушер-гинеколог и началник на Родилно отделение в УМБАЛ Бургас
Наказание. Така част от дамите възприемат месечния си цикъл. И наистина – има жени, за които менструацията е синоним на болка и тревога. Какво представлява дисменореята? И защо не бива да се примиряваме с болезнената менструация? Отговаря д-р Антонио Душепеев, акушер-гинеколог и началник на Родилно отделение в УМБАЛ – Бургас.
Кога говорим за дисменорея и кога – за „обикновено“ неразположение по време на месечния цикъл? „В обикновения дискомфорт най-често участват и т.нар. предменструален и менструален синдром. Докато болезнената менструация – дисменореята, се среща рядко като самостоятелно оплакване. Обикновено тя е част от състояние или заболяване, което има нужда от допълнителна диагностика“, разяснява д-р Антонио Душепеев. Нюансите, оказва се, са много – зависят от възрастта на жената, от това дали води полов живот и е раждала. „Лошото е, че лекари от различни специалности се опитват да лекуват този синдром, а той може да е и част от репродуктивните проблеми. Съветът ми е, ако не минава от обикновените обезболяващи средства – от умерени до ниски дози, да се потърси компетентно мнение, изследване и становище“, препоръчва АГ специалистът.
От болките до фобиите
Каква част от дамите се примиряват с проблема дисменорея – гинеколозите няма как да кажат. „Много жени тихо страдат вкъщи, без да търсят лекарска помощ и го считат за част от живота си. Но има и по-тежки случаи – всеки месец от 3 до 7 дни, колкото е продължителността на цикъла, жената е неработоспособна, има страх от светлина, от излизане в широки пространства. В такива случаи диагнозата и съответно адекватното лечение са задължителни“, категоричен е д-р Душепеев. И допълва, че при някои дами се наблюдават и мигрена, както и кръвни жилки в храчката, наред с болките в корема.
Дали не е ендометриоза?
„Все още има и спорове, които свързват дисменореята и ендометриозата, тя – като сериозно състояние също трябва да се изключи. И тя е заболяване на менструиращата жена и може да създаде проблеми със забременяването, особено ако то се отлага за след 30-35-годишна възраст“, предупреждава началникът на Родилното отделение в УМБАЛ – Бургас. „За съжаление, диагнозата се поставя по два начина – единият е в хода на лечението. Ако приемем условно, че жената има ендометриоза и я лекуваме като за ендометриоза и ú мине, или симптомите отслабват, тогава считаме, че сме я поставили индиректно. Понякога диагнозата се открива при жени, които имат проблем със забременяването, който трябва да се отстрани оперативно. Тогава се поставя в хода на операцията“, допълва д-р Душепеев.
Бременността може да я излекува
Обикновено първичната дисменорея започва с първата менструация, обяснява акушер-гинекологът. Като може да има известно време, в коeто изчезва, особено в периодите на стабилизиране на цикъла. „Вторичната се появява след раждане – най-често, когато жената забременее и кърми и минат повече от година и половина, понякога и две, в които не менструира. Понякога се появява веднага, понякога от 3 до 5 години след това, а в много редки случаи не се връща изобщо“, разкрива механизма д-р Душепеев. „Но ако през този период жената забременее отново, може да се излекува. А тоталното излекуване (ако не се стигне до други методи на лечение и диагностика) се постига през менопау-
зата“, признава АГ специалистът.
Лечението – от обезболяващи до операция
Как може да се облекчи страданието на тези пациентки? „Спектърът на лечението е много широк. От обикновени обезболяващи, през нестероидни противовъзпалителни – много внимателно с тях, защото големи дози и в дългосрочен план водят проблеми с бъбреците – до хирургически методи. Имаме и терапия с блокиране на хипофизарно-овариалната ос, т.е. прекратяване на менструалния цикъл с медикаменти най-често между 4 и 6 месеца. След 40-годишна възраст може да се премине и към хирургично лечение, което да реши проблема“, подробно обяснява д-р Душепеев.
Истината е, че жените имат много различен праг на болка – едни толерират много силна, други се чувстват зле при сравнително слаба. „Строго индивидуално е. Но когато има заемане на принудително положение в леглото, страх от излизане от вкъщи, от светлина, първичен или вторичен стерилитет, лечението е задължително“, подчертава отново началникът на Родилното отделение в УМБАЛ Бургас.