Текст: д-р Галатея Цветкова от екипа на Клиника по очни болести на столичната УМБАЛ „Александровска“

Тревога! Децата вече плащат прескъпо „цената“ на е-обучението, наложено от COVID пандемията.

„Наблюдаваме значителна прогресия на късогледството, и то за изключително кратко време“, алармира д-р Галатея Цветкова, която е част от екипа на Клиниката по очни болести на столичната УМБАЛ „Александровска“ и се грижи за зрението на малките пациенти.

Защо диоптрите стремглаво растат след дългите часове пред монитора? Как „злоупотребата“ с екраните се отразява на рефракционните аномалии при децата? При кои диагнози най-често се налага оптична корекция? Защо е важно очилата да се сложат навреме? И колко важни са разумните диета и режим за здравето на детските очи? Отговаря младият специалист от „Александровска“.

Още преди бебето да навърши 6 месеца или поне в рамките на първата година – тогава трябва да е първата му среща с офталмолога, категорична е д-р Галатея Цветкова. „Профилактичните прегледи са от голямо значение, тъй като детското зрение е изключително „пластично“ и много лесно се поддава на различни влияния – както в положителен, така и в негативен смисъл“, изтъква специалистът от „Александровска“.

„Изразената динамика в развитието на зрителния анализатор предопределя и възможността за по-често срещана патология, като развитието на амблиопия („мързеливо око“), страбизъм (кривогледство) – нерядко в комбинация или самостоятелно – и рефракционни аномалии“, не крие очният лекар.

Затова и малчуганите трябва редовно да бъдат проследявани. „Ако първият преглед е осъществен по вече споменатите препоръки, следващият може да е спокойно на около 3-4-години, а след това на около 5-годишна възраст и преди началото на всяка учебна година“, уточнява офталмологът.

Преглед като на игра

Като на игра – така протичат днес прегледите при очния лекар благодарене на иновациите в офталмологията. „Съвременната апаратура ни дава възможността много по-лесно да получим максимално много информация, дори и в ранната невербална възраст, да се ориентираме за начина, по който евентуално детето вижда, както и да провеждаме скрининги в съвсем неангажираща медицинска обстановка като детски градини и училища.

За това ни помага апарат, наречен Plus Optix. Той е получен от Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Александровска“ чрез инициативата „Българската Коледа“. Друг от апаратите ни с изключително значение, дал ни възможността да прегледаме над 7000 недоносени деца с риск от развитие на ретинопатия на недоносеността, е RetCam – отново дарение от същата инициатива“, доволна е д-р Цветкова.

Обратимата слепота

Късогледство, далекогледство и астигматизъм – това са най-честите „виновници“ децата да трябва да сложат очила. „Рефракционните аномалии са една от водещите причини за обратима слепота в световен мащаб според Световната здравна организация (СЗО).

В някои от случаите на споменатите отклонения може да бъде приложено дефинитивно оперативно лечение, но основната цел е навременното откриване, редовното проследяване, използването на оптимална оптична корекция и избягването на усложненията, които могат да произхождат от неглижирането на основния проблем“, подчертава специалистът по очни болести. И разкрива спецификите на всяка от диагнозите.

Когато трудно четеш на дъската…

„Миопията или т.нар. късогледство представлява рефракционна аномалия, при която образът от обекта, който наблюдаваме, не се фокусира върху ретината (във фовеята на макулата), а пред нея. Основните оплаквания и проблеми на децата в този случай са: затруднения при гледане на училищната дъска, приближаване към телевизора, тъй като „не виждат добре“ или четене от прекалено близко разстояние“, изрежда симптомите д-р Цветкова.

„Това е и основният проблем, зачестил в последните месеци от въвеждането на онлайн обучението, защото продължителната близка работа, ограничената физическа активност и зрителната преумора неимоверно допринасят за развитието и прогресията на късогледството“, допълва офталмологът.

„Хиперметропията или т.нар. далекогледство е рефракционна аномалия, характеризиращата се с образ, фокусиран зад ретината. Това от своя страна активира процеса на акомодация (възможността да нагаждаме фокуса при промяна на погледа от далечни на близки предмети), особено изразено при близка работа.

В перспектива това води до изразена зрителна умора, която често се съпровожда от главоболие, зрителен дискомфорт, който може да достигне дори до размазване на образите на далечна дистанция (състояние, познато като „лъжливо късогледство“ или псевдомиопия)“, подробно обяснява д-р Цветкова.

Роговицата е отговорна за астигматизма

Астигматизмът е по-особена форма на рефракционен проблем. Дължи се на несъвършенство на роговицата (предната част на окото), „При астигматизъм тя няма идеална сферична форма, а по-скоро наподобява топка за американски футбол.

Разликата в пречупвателната сила по хода на различните меридиани на роговицата определя и получаването на няколко образа, които в повечето случаи не попадат върху ретината, а пред или зад нея (възможна е и комбинация от тях). От споменатите характеристики става ясно и че формата на окото не търпи динамика, без значение дали наблюдаваме близки и далечни предмети, което означава, че затрудненията на децата могат да са на всички дистанции“, разкрива офталмологът.

Лещите са алтернатива за тийнейджъри

Независимо дали малчуганът е с късогледство, далекогледство или астигматизъм хигиената на зрението е ключов фактор за забавянето на прогресията на тези диагнози, изтъква специалистът по очни болести. И препоръчва – редуциране на зрителната работа – особено на електронни устройства. „Както и чести почивки с поглед, насочен на максимална дистанция – или в самата стая, или навън в далечината“, уточнява офталмологът от „Александровска“.

Що се отнася до очилата – няма пречка да ги носят и най-малките. „В практиката ни в повечето случаи оптична корекция предписваме най-рано след навършването на една годинка, тъй като до този момент има интензивен растеж и промяна във формата на окото“, споделя опита си д-р Цветкова.

„Контактните лещи са алтернатива на очилата за различните рефракционни аномалии (по-скоро в юношеска възраст), но все пак има случаи, в които може да се наложи и по-ранното им приложение – дори при бебета, ако е проведено оперативно лечение на вродена катаракта“, обяснява още очният лекар.

Зачервяване, сълзене и главоболие издават проблем

„Опитът ни показва, че в повечето случаи българският родител не пренебрегва видимите находки при очно засягане. Зачервяването на окото, сълзене, изкривяване на окото навън или навътре към носа, затрудненията в училище или главоболие са най-честите причини, провокиращи го да доведе детето си на преглед“, споделя д-р Цветкова.

Някои патологии обаче не се разпознават толкова  лесно. „За съжаление има и много други очни заболявания, които често остават незабележими за родителя или дори недиагностицирани от некомпетентен специалист. Проблеми – като вече споменатата амблиопия, необходимостта от диоптър (детето не знае как да каже, че „не вижда“ или не му е ясно, защото не може да направи разлика с нормата), микрострабизъм, вътреочни заболявания, могат никога да не бъдат проявени така, че да привлекат вниманието на родителя“, предупреждава специалистът от „Александровска“.

Затова и профилактичните прегледи са толкова съществени за доброто зрение на децата.

Опасната прогресия на късогледстовото

В условията на „новото нормално“ и дистанционното обучение родителите трябва да са особено нащрек. Защото офталмолозите вече се сблъскват с неприятните последици от целодневното взиране в екрана. „Аз вече частично засегнах тази тревожна тема, но истината е, че мащабите на проблема са най-вероятно по-големи от това, което наблюдаваме до момента.

Никой не може да предвиди какви ще са дългосрочните поражения върху зрителния анализатор, но е факт, че това, което наблюдаваме, е прецедент. Все по-често през нас, специалистите в детски очен кабинет на ДКЦ „Александровска“ и детското отделение на Клиниката по очни болести към УМБАЛ „Александровска“, преминават повече деца със значителна прогресия на късогледството, и то за изключително кратък интервал от време“, алармира д-р Цветкова.

„Буквално се наблюдава покачване на минусовия диоптър с 1Д или повече само за няколко месеца. Имам колеги, които са се сблъсквали и с прогресия от около 2Д за същия интервал от време, което е изключително обезпокоително“, споделя тревожните данни специалистът по очни болести.

„Главоболието пък е зачестило сред децата с далекогледство, както и появата на „ечемици“, поради недиагностицирана рефракционна аномалия до този момент.

Друга интересна, но не чак толкова честа находка (досега характерна за по-възрастните пациенти) е и т.нар. сухо око, което провокира и изписването на изкуствени сълзи в детска възраст“, споделя опита си в условията на пандемията и е-обучението офталмологът. И напомня: „Нека не забравяме, че около 80% от ангажираността на детето в училище е зрителна работа. При наличие на очен проблем това може да има отражение и върху постиженията му!“.

„Не“ на онлайн домашните

Има ли как опасностите от дистанционното обучение да бъдат минимизирани? „Рисковете могат да бъдат ограничени с редуцирането и на самото обучение. Вярвам, че всеки човек – дори и без медицинско образование – разбира вредата, която постоянната употреба на различни електронни устройства и екрани нанася върху зрението, особено в ранната детска възраст.

Лошо впечатление прави и фактът, че въпреки посещаването на училище нерядко децата получават домашни, които трябва да бъдат изпълнявани онлайн на таблет, телефон или компютър, което е провокирано от самите учители. Без съвместните усилия на преподавателите и родителите, които максимално да ограничават излишната употреба на споменатите устройства (включително и с развлекателна цел), няма как да се постигне благоприятен резултат по отношение здравето на зрителния анализатор“, категорична е д-р Цветкова.

И припомня какъв е максималният срок, който малчуганите могат да прекарват пред екрана според възрастта си:

  • Деца под 2 г. – 0 ч/дневно
  • Деца от 2-5 г. – около 30 минути до 1 ч/дневно
  • Деца от 6-18 г. – не повече от 2 ч/дневно

А препоръката ú е да се спазва т.нар. Правило 20/20/20 – на всеки 20 минути пред екрана да поглеждат за 20 секунди на около 5-6 метра разстояние.

„Слънчевият витамин“ е храна за очите

Могат ли т.нар. очила за компютър да „тушират“ негативния ефект от дългото стоене пред екрана? „Като специалист аз не бих стимулирала родителите закупуването им – ако под такива разбират онези със стъкла, блокиращи синята светлина. Моята препоръка винаги е била да се закупи удобна рамка, която детето харесва и би носило с удоволствие, и стъкла с антирефлексно покритие“, казва още офталмологът.

По отношение на изкуствените сълзи, които помагат в случаите на т.нар. сухо око д-р Цветкова съветва те да се предписват от специалист само при нужда и да са без консерванти в състава си.

На финала офталмологът подчертава колко важни са добрият режим и диета за зрението на децата. „Моята препоръка към родителите е да стимулират децата си да прекарват повече време навън. Доказано е, че това е свързано със забавяне прогресията на късогледството. Затова окуражавайте физическите дейности, ангажиращи цялото тяло, и стимулирайте здравословни хранителни навици, свързани с консумацията на разнообразна храна, наблягайки на протеините и пресните зеленчуци/плодове“, призовава офталмологът.

„В последните години в медицинската литература се публикуват все повече данни за благоприятния ефект на витамин Д върху зрителния анализатор. В нашата клиника дори проследяваме влиянието на дефицита му върху прогресията на късогледството, като се наблюдава наистина ясна корелация между двете“, разкрива още д-р Галатея Цветкова.