Как да вземем правилното решение

Мариана Брашич, специален педагог, съветник и психотерапевт по психодинамична интегративна психотерапия (О.Л.И. метод)

Всяко решение трябва да се вземе според собствените ни потребности, желания и усещания. Необходимо е да познаваме добре себе си, възможностите си и ценностната си система, както и да преминем през целия процес на обмисляне-преценка – решение.

Всички ние всекидневно взимаме решения. Без много умуване и дилеми избираме какво да облечем, по кой път да отидем до работа, какво да ядем. Правим го, без да се обременяваме, защото знаем, че това няма да промени живота ни значително. Но решенията, свързани с някакви важни житейски ситуации като избиране на партньор, промяна на работата или някакви финансови инвестиции, влияят съществено върху живота ни. Тогава изборите ни се отразяват върху повече аспекти и имаме усещането, че са по-важни и че е нужно да пристъпим към тях по-внимателно. Анализирайки какво е най-добро за нас, обмисляме дълго преди да решим.

След този процес на обмисляне някои хора продължават смело напред, спрямо взетото решение. Често обаче се случва, дори след анализ, човек да не може да направи избор и да се колебае продължително време. В тези случаи нерешителността се превръща в проблем. Когато тя продължи прекалено дълго, когато на човек му е особено трудно да се реши какво да направи и вместо това го отлага, когато това нарушава нормалния ни живот, тогава говорим за психологически проблем.

Защо сме нерешителни?
Нерешителността е нормално явление при взимането на важни решения. Появява се, когато трябва да изберем между две или повече неща, които носят и позитиви и негативи и за нас е трудно да преценим кое надделява. В тези случаи може да се почувстваме неприятно, защото не сме достатъчно сигурни кой от изборите би бил по-подходящ и надежден за бъдещето ни.

Би трябвало изборът на една от всички предоставени възможности да доведе до шанс за развитие и удовлетворение, но не съществува гаранция, че това ще се случи. Прословутите въпроси – „Ами, ако сгреша?“ или „Ако изхабя времето, енергията или парите си за погрешното нещо?“, съпътстват процеса на взимане на всяко решение. Страхът, че ще направим неправилен избор винаги е налице. Дори и да пресметнем, че дадено решение е най-подходящото, винаги съществува вероятност да сгрешим и да се окаже точно обратното.

Да можем да приемем доза неизвестност е важно емоционално умение. Тези, които са способни да толерират неизвестността, няма да търсят сигурна гаранция за бъдещето. Ще обмислят какво може да се обърка и какви биха били евентуалните обстоятелства. Те вярват, че ще се справят в подобни ситуации и няма да треперят от страх заради погрешно направения избор. Просто приемат възможността да сгрешат.

При хората, които не могат да превъзмогнат неизвестността, страхът, че ще вземат погрешното решение е много по-голям, което пък води до още по-голяма нерешителност. Колебанията им са свързани със силни неприятни чувства, които повлияват допълнително върху самочувствието и самоуважението им. Те прибягват към различни механизми за разрешаване на дилемите.

Някои от тях взимат импулсивни решения, без да обмислят ситуацията в цялост. Понякога това води до положителен изход, но обикновено се случва да се пренебрегнат някои рискове и да се изпадне в още по-голямо затруднение.

Това да оставим на другиго да вземе решение вместо нас, също е механизъм за справяне с нерешителността. Трябва обаче да сте наясно, че подобен избор носи повече вреди, отколкото ползи. Човек става зависим от другите и вместо да върви към самостоятелна лична реализация и лично удовлетворение, се превръща в пасивен наблюдател на собствения си живот. Посочените механизми за преодоляване на нерешителността в перспектива са неблагоприятни за развитието на емоционално зрели хора, въпреки че резултатите могат да бъдат инцидентно добри.

Способността да се вземе решение
Всяко решение трябва да се вземе според собствените ни потребности, желания и усещания. Това носи определен риск и бреме, особено ако се окаже, че е погрешно и неблагоприятно за нас. Съзнанието, че сме преценили и решили сами съгласно своята ценностна система обаче облекчава носенето на товара на погрешния избор, но e съпътствано и с по-голяма наслада от правилно взетите решения. Хубаво е да познаваме себе си, нуждите и желанията си, както и способностите си. Тогава може да преценим по-ясно какво е по-подходящо за нас и по кой път да тръгнем. Но, за да вземем правилното решение за нас, трябва да преминем през процеса на размисъл. Той се състои от няколко стъпки:

  1. Да разбираме себе си и собствените си чувства, както и същността на дилемите ни при конкретен избор: Това е важна стъпка. Ако се чувстваме неприятно, трябва да анализираме причините за това. Дали ни е страх от грешка или собственият ни перфекционизъм ни е хванал в клопката на нерешителността? Дали това не е страхът да напуснем зоната на комфорта и да закрачим по пътя на промените? Разбирането на собствената нерешителност е начало на взимането на добри решения.
  2. Преглед на алтернативите: Преди да решите нещо, направете си труда да изредите колкото се може повече възможности за конкретната ситуация. Съберете повече информация за всяка от тях. Питайте приятелите и близките си какво мислят за всяка от тях. Мнението им може да ви помогне при решението, въпреки че изборът ще бъде ваш.
  3. Разгледайте ползите и вредите поотделно за всяка възможност: Важно е да се прецени с какви рискове може да се сблъскаме и какви ползи можем да извлечем. Може да приложите и техника за оценяване на положителните и отрицателните страни, която ще улесни решението.
  4. Изберете алтернативата и вземете решение: Ако сте се посветили на предходните стъпки, то вече сте успели да изградите цялостна картина за възможното решение. Изберете онова, което ви се струва най-подходящо в конкретната ситуация.

Не съществува сигурна гаранция за изход. Съществува само реално очакване какво може да бъде положително или рисково. Какъвто и да е изходът, от него може да се учите да усъвършенствате умението да взимате решения.